Христо, или когато мечтите се сбъдват
С очерк за българската легенда Христо Стоичков продължи поредицата за кавалерите на “Златната топка” на каталунския спортен всекидневник “Ел Мундо Депортиво”. Журналистът Френсеск Агилар пише емоционални редове за Камата, а съотборникът на “осмицата” в Дриймтима на Кройф – Роналд Куман, споделя мнение и спомени за българина.
Христо Стоичков взе “Златната топка” за първи път в ръцете си в зала “Трамонтана” на хотел “Хуан Карлос”. По традиция “Франс Футбол” правеше фотосесия с победителя. Аранча Санчес Викарио бе свидетел. Когато Стоичков обви с ръцете си трофея и видя на него изписано името си, не можа да сдържи сълзи от емоция.
Вече доста време той чакаше това отличие, особено от 1992 г., когато Марко ван Бастен му го отне в последния момент с четирите си гола срещу Гьотеборг. Христо мечтаел за тази “Златна топка”, откакто припкал по улиците на родния си Пловдив като малчуган. По-точно от 1978 г., когато един от идолите му – Кевин Кийгън, я спечели за първи път.При пристигането си в Барселона Стоичков твърдо отсече, че идва да спечели Ла Лига, КЕШ и “Златната топка”. Изпълни и трите. Направи няколко копия на трофея и ги остави в музея на Барса, в дома си и лично на президента на Каталуня Жорди Пужол.
Тази награда и “Златната обувка” за голмайстор на Европа са много специални за Стоичков. Незабравими. Любопитно е, че 1994-та не бе по-добра за него от 1992-ра, когато остана втори зад Ван Бастен и в класацията на ФИФА за Футболист на годината в света. Тогава направи незабравима година с дубъл с Барса – т.нар. Лига на транзистора (с драма в последния кръг) и първата КЕШ в “блауграна” историята, допълнена със Суперкупата на Испания.
В годината на “Златната топка” спечели Ла Лига, стана голмайстор на САЩ 94 със своята България (завършила 4-та) и изгуби финала на ШЛ в Атина срещу Милан – един от най-лошите му спомени като футболист. За този мач не забравя, че “трябваше да ида да бия център след гол, за да пипна топката”.
Призът възнагради постоянството, класата, пътя и гения му, големите му мачове и прогреса след подписването с Барса на Йохан Кройф, превръщането му в жизненоважна част от незабравимия Дриймтим, променил историята.Христо вече бе подписал година преди идването си от ЦСКА (тогава преименуван на Средец). Бе стигнал до тайно споразумение с “блаугранас” с посредничеството на Джосеп Мария Мингейя в Майорка през 1989 г. Там, в Палма, проведе лично интервю с Кройф и Чарли Решак. Накрая Барса плати 4 млн. долара за него – рекорд за играч от Източния блок, надминавайки сумата за Олех Блохин. Преговорите с българските държавни власти бяха много тежки.
Стоичков игра срещу Барса в Майорка и получи първия си червен картон в Испания. След края на мача имаше повод и за мъничко радост от получаването на “блауграна” екип, който пробвал тайно в хотелската си стая. Затворил си очите и замечтал как вече е играч на Барса. После се изправи пред бъдещия си тим на полуфиналите за КНК и му вкара три гола, единият от тях след незабравим прехвърлящ удар над Андони Субисарета.На “Камп Ноу” Христо се сдоби със световно признание, което трудно щеше да получи в ЦСКА. Горд с корените си, той винаги припомня как при получаването на КЕШ в ложите на “Уембли” извикал с пълни сили: “Видяхте ли – един българин държи Европейската купа!” Също толкова щастлив би бил да го каже и в Париж на церемонията по връчването му на “Златната топка”, но се ограничи да заяви директно по TV3: "Ja la tenim!" ("Вече я имаме!”). Кройф изпълни обещанието си и го придружи да сподели момента му на величие.
Христо Стоичков имаше заслугите, и то още от първия си миг в клуба, да бъде един от най-добре приобщилите се към Барса и Каталуня чуждестранни футболисти. Дълбок антимадридист, той винаги е бил източник на търкания с вечния съперник.
Спортният живот на Христо несъмнено се преобърнал, когато треньорът Огнян Атанасов (б.пр. – в оригиналния материал името е сбъркано с Атамаров) го убедил да изостави леката атлетика и да се посвети на футбола.В онзи ден се родил безподобен талант с топка в краката, способен да води едно поколение на футболни бунтари и големи български играчи като Костадинов, Балъков и Сираков, без да забравяме и Пенев. Поколение, грабнало главна роля на Мондиала САЩ 94 с достигане на полуфинал и Христо като голмайстор на турнира. Той винаги е бил гений и главна фигура. Сто процента сърце.
КУМАН: ТОЙ БЕШЕ ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НАПАДАТЕЛИ, КОИТО СЪМ ВИЖДАЛ
“Първо на първо Стоичков бе един от най-силните нападатели, които съм виждал. Притежаваше невероятна скорост, техника, удар, пас. Можеше да играе на няколко поста и, преди всичко останало, беше голмайстор.
Понякога неговият характер му изиграваше лоша шега на терена, ала мога да ви уверя, че той бе душа човек, с голямо сърце, готов да ти даде всичко, без да поиска нищо в замяна. Вулканичният му гняв траеше кратко време.
Несъмнено финалът на “Уембли” бе незабравим момент. И Христо е прав да казва, че прекият свободен удар, който превърнах в гол срещу Сампдория, не сме го подготвяли предварително. Импровизирахме на момента и се получи добре. Христо полудя след последния съдийски сигнал – остана да седи на земята, без да знае какво да направи или да каже. Беше изключително щастлив, като дете.“Златната топка” бе нещо много специално за него. Спомням си, че се направих, че ще му подпиша трофея, когато го донесе в съблекалнята, а той се хвърли върху него все едно че е Суби. Христо е голяма работа, наистина голяма работа.”
Франсеск Агилар, “Ел Мундо Депортиво”