Sms на Меси към Гуардиола – начало на войната с Ибра
Книгата “Мистерията Меси” на Себастиан Фест и Алекзандр Жюийяр разказва на своите страници как Лионел Меси е поставил Джосеп Гуардиола между върха на копието и стената поради появата на Златан Ибрахимович в Барселона. Вестник “Марка” публикува любопитния епизод, а Sportal.bg също го представя на своите читатели.
“Лионел Меси бе раздразнен, сприхав. А онзи, който страдаше от това, както винаги, бе Джосеп Гуардиола. Треньорът на Барселона бе в плен на стреса и се чувстваше неудобно на първата седалка на автобуса. Мобилният му телефон току-що бе вибрирал и Гуардиола се взря леко разцентрован в малкия дисплей. “Виж това”, каза на близкия си приятел Манел Естиарте.
Текстът на лаконичния sms предизвика у Естиарте същия ефект както у бившата “четворка” на Барса: разтрисане, разцентрованост и кратка невярваща усмивка. Без да си кажат нищо, двамата приятели си дадоха сметка за опасността на това съобщение, изпратено току-що от най-добрия футболист в света.
Бе есента на 2009 година и автобусът тръгваше по обратния път след мач от Примера. Разказващите за този момент се различават по отношение на точните думи, ала съвпадат за духа на съобщението на аржентинеца: “Добре, виждам, че вече не съм важен за отбора, тъй че...”.
ТОЛКОВА СРАМЕЖЛИВ, КОЛКОТО АМБИЦИОЗЕН
За пореден път Меси се криеше зад мобилния телефон. Макар в последно време да се развива в това отношение, за него ще продължава да е по-лесно да изпраща sms-и, отколкото да казва на глас нещата. Топката и клавиатурата на мобилния му телефон са двете най-месиански вселени. Нямаше значение, че е в същия автобус само на няколко места зад Гуардиола и Естиарте. Това, че е срамежлив, че му е трудно да общува, не иде да рече, че Меси не е амбициозен и дори несъзнателно деспотичен, когато дойде време да се наложи. (...)В съблекалнята на Барселона има една фраза, която определя поведението на най-добрия футболист на света: “Не е диктатор, но прави така, че по свой начин да бъде забелязан.” Меси знае, че няма никой по-добър от него, знае, че влияе на отбора както никой друг играч. И онзи ден в автобуса пак го стори.
Появата на Златан Ибрахимович – трансфер по упоритото настояване на Гуардиола, бе лоша новина за Меси. Той първо го усети, а после го потвърди. Дължеше благодарност на Гуардиола – човек, когото през 2008 г. не познаваше толкова, но който го спечели с едно от първите си решения като треньор: да извие ръцете на клуба да пусне аржентинеца да играе за “албиселесте” на Олимпиадата в Пекин и да спечели златен медал.
Да, Меси имаше дълг към Гуардиола, ала лекият натиск (заплаха?) пропътува от неговия мобилен телефон до този на наставника, тъй като този път имаше реална опасност. Беше ясно. Меси бе направил няколко мача без блясък, а Ибрахимович играеше добре. Усложняваше се ситуацията на аржентинеца, спокойният му живот в клуба, в който не се налагаше да се бори да е лидерът и центърът на всичко, тъй като всички го признаваха без питане. С Ибра не, с шведа бе различно.
Меси се наложи в ерата “Гуардиола” като главната фигура в атаката пред голови хищници като Самюел Ето’о – човек, с когото не бе в лоши отношения, и се държеше любезно с Боян Къркич, отишъл в Рома много сърдит на треньора. Същото, което се случи на Ето’о, сполетя и Алексис Санчес и Давид Вийя два сезона по-късно. (...)
Онзи sms на Меси в началото на сезон 2009/10 накара Гуардиола да усети дъха на опасността, въпреки че помогна и фактът, че Ибрахимович бързо изгуби търпение и се превърна в бунтовника на групата. Така твърдят източници с достъп до съблекалнята на клуба. “Аз умея да играя така, ще играя така – като централен нападател”, отсякъл той пред треньора и така отвори дистанция с него, която никога вече не бе скъсена.
Следващия сезон Ибра бе вън от Барса. Бе ли спечелил отново Меси, скрит в тишината? Шведът не смята така: “Всичко започна добре, ала после той започна да говори – разказа таранът след години в интервю за CNN. – Меси искаше да играе в центъра, не като крило, поради което системата се промени от 4-3-3 на 4-5-1. Аз бях жертваният футболист и вече не разполагах с нужната ми свобода на терена, за да имам успех.”
Ибрахимович винаги ще може да казва, че в продължение на една година е бил част от Барса на Меси, ала изживяването за него бе по-горчиво от всичко, което си е представял. Гуардиола, който настоя клубът да купи шведа, трябваше да преглътне гордостта си, но излезе победител. Ибра също я преглътна, но загуби. Затова имаше специална стойност казаното от него часове преди срещата си през април т.г. с Барса на Меси и Тито Виланова преди ¼-финалите в ШЛ: “Меси е най-добрият футболист на света. “Златната топка” трябва да я кръстят на него.”Големите играчи знаят кога има някой още по-голям от тях. Ето защо трябва да се отдаде заслуженото на шведския гигант: може и да е прав в думите си, може и Меси да го е победил с нещо повече от жестове и съобщения, може и да е говорил ясно с Пеп по темата. Не може да се отписва този вариант, тъй като годините, в които Меси говореше само чрез топката, бяха стигнали своя край.”