Тиаго Силва: България ми липсва, а победата на "Анфийлд" ще я помня вечно

Тиаго Силва дос Сантос е роден на 4 април 1979 година в Такари, Рио Гранде до Сул. Започва кариерата си в Жувентуде. След това е привлечен в Палмейрас, където под ръководството на Луиш Фелипе Сколари е в състава, спечелил Копа Меркосур, купата на Бразилия и Копа Либертадорес. Записва 30 мача. Достига до младежкия национален отбор, където има 13 срещи. Попада в състава за световното в Нигерия през 1999 г., където са още Жулио Сезар, Роналдиньо, Жуан, Джовани, Матусалем.

През 2000 г. подписва с Америка (Минейро), където има 1 мач, а след това се мести в Португеза, където има 23 срещи и 2 гола. Преотстъпен на Флуминенсе, но през зимата на 2001 година се появява в Литекс. За ловчанлии играе в 16 мача. След това се връща за 8 в Парана под наем, за да изиграе 60 и да отбележи 4 гола за Литекс. С тима печели купата на България за 2004 г. През 2005 година преминава в ЦСКА и прави два силни сезона - 56 мача и 6 гола. С “червените” е шампион, носител на купата и суперкупата на България. През 2007 година преминава в белгийския Генк, където има 31 мача за 3 години и е носител на купата. Прибира се в Бразилия през 2010 година и записва 24 мача за Жувентуде. Последният му отбор е Униао Сазано, но там не играе и приключва кариерата му.

Притежава български паспорт още от престоя си в Литекс. Христо Стоичков го вика за контролата с Турция на 17 август 2005 година, която печелим с 3:1. Заради мачовете му в младежкия отбор на Бразилия обаче ФИФА отхвърля молбата на БФС да му разреши да играе в официални мачове у нас.

- Здравей Тити, какво правиш?

- В момента решавам задачи. Че през уикенда имам сериозен изпит по математика. Преди 3 месеца се записах в университета в Порто Алегре и в момента залягам над учебниците. Трябва бързо да се справя със ситуацията, че няма време. Но сега имам малко време да говорим. За момичета ли? Казвай какво става в България.

- Не се е променило много, откакто те няма.

- Дано поне ме помнят хората. И девойките, разбира се. Защото в един момент ще се прибера. И тогава ще видите.

- Направо тогава най-важният въпрос - кои са по-красиви - българките или бразилките?

- Процентно погледнато, българките са №1. Тук сме огромна страна и е нормално да има повече красавици. Но около тях има и доста грозновати. В България по улицата може да видиш уникални жени. И то постоянно. Другите като че ли не се забелязват. В България всичко е красиво.

- Значи това ти липсва най-много от България - момичетата?

- Много неща ми липсват. И приятелите, и момичетата. Липсва ми Ловеч, липсва ми София. Да се разходиш спокойно, без кола. Тук без кола си нищо. Няма къде да седнеш и да пиеш едно кафе. Без да има напрежение около теб. Бразилия е огромна и постоянно под напрежение.

- От няколко месеца обаче имаш сериозна приятелка.

- Е, имам приятелка. Чак пък сериозна. Сърцето трябва винаги да бъде отворено за красотата. Никой не знае кога ще я срещнеш. Заради това трябва да си подготвен. Аз винаги съм.

- Какво реши да запишеш в университета?

- Държавна администрация. Знам, че ще е тежко, ама математиката ми е най-сложна. Сега обаче твърдо залягам, взимам изпита и продължавам.

- Иначе с какво се занимаваш?

- Със строителство. Първият блок, който направих със собствени инвестиции, вече е готов и продаден. Сега вече строим втори. Това също отнема доста от времето ми. Не ми остава много за забавления.

- А за футбол?

- А да играеш?

- За това вече не може да говорим. Прекалено много одъртях. Няма какво да правя на терена. Ако ме викнат за някой бенефис, мога да отида. Но иначе тренирам малко във фитнес, за да се поддържам. Трева отдавна не съм виждал. Ама със сигурност няма да съм много бавен, ако се наложи да се върна.

- Как се озова в България?

- По нормалния начин. Един ден мениджърът ми се обади, че има оферта за мен от Литекс. Тогава точно имаше проблем с мен, не играех. И заради това бързо приех. Видях се с Гриша Ганчев и подписах. Те ме бяха гледали няколко пъти, но не съм знаел. По това време не знаех много за България. Може би единствено, че е в Европа. Това ме примами. Отивах в европейски отбор, такъв, който играе в турнирите. Мислех да се задържа един сезон и да направя скок в друго първенство. Знаех, че мога. По-лесно е за бразилец да си намери силен отбор, ако е в Европа. Иначе трудно се наблюдава. Тук има много отбори и много футболисти.

- Но се задържа доста.

- Е, как да не се задържа?  Гриша Ганчев се грижеше за мен, все едно съм му син Хората ме приеха. Треньорите също. Хареса ми. След това работихме за български паспорт. Не съжалявам, че останах в България. Преминах в ЦСКА, където има страхотна публика. Отборът беше много сериозен. И така си изкарах прекрасни години в България.

- А как свикна със снега?

- Аз вече бях свикнал. Ходихме до Япония на лагер с младежите и бях виждал какво е сняг. Ама по-добре да не питаш как свикнах със студа в Ловеч, че и тук ми става зле. Като задуха, може да те отвее. В крайна сметка това е прекалено малък проблем. Когато си млад и си спортист, свикваш с всичко. Пък и в цяла Европа е такова времето. Тук, в Южна Бразилия, също става доста студено, но чак да вали сняг...

- Кой е най-добрият ти спомен от България?

- А от футболна гледна точка?

- Това също е лесно. Купата, която спечелихме с Литекс. Победата над ЦСКА след дузпи в София. А за ЦСКА - мачовете срещу Ливърпул от евротурнирите. Да победиш на "Анфийлд", е изключително чувство. А можехме да завършим и по-добре. Бяхме близо до това да елиминираме европейския шампион. Никога няма да забравя гола на Вальо Илиев на “Анфийлд”. Чувството е неописуемо.

- Вальо се върна да играе в ЦСКА през този сезон.

- Стискам му палци. На него, на Тошко Янчев. Понякога поглеждам как върви първенството. Сега в момента Литекс върви много добре, ЦСКА е по-назад. Знам, че Заги се върна като треньор в Ловеч, което е много хубаво. Живеем в света на комуникациите, не е трудно да разбереш какво се случва.

- Кой е любимият ти български футболист?

- Лесно.  Христо Стоичков. Той и Ромарио са някакви футболни богове,  които са слезли на земята. Нищо по-малко. А когато се запознах с него, още повече го харесах. Изключителен човек. Мога да се хваля, че го познавам. Пък и тук, в Бразилия, го познават. Много хора са ме разпитвали за него. Той е изключителен човек.

- В националния отбор те караше да научиш българския химн. Помниш ли нещо от него?

- Как да не помня. (И запява бавно.)

- Съжаляваш ли, че ФИФА не ти разреши да играеш за България?

- Това е един от най-тежките ми моменти. Не беше честно спрямо мен. Защото на много други им разрешиха, без дори да са изкарали толкова много години в страната. А мен ме отрязаха. Тогава имаше един млад и перспективен отбор. Много исках да остана в него. Да играя с Бербатов, с Мартин Петров. Какви голове вкараха на Турция, спомняш ли си? Ако бях пробил, сигурно и кариерата ми щеше да се развие по друг начин. Все пак да имаш национален отбор във визитката, е нещо голямо. Бразилия е добре, но България също щеше да ми помогне. След това разрешиха на един куп играчи да сменят националността си. Мен ме отрязаха и не разбрах защо. Имаше дори документ, че Бразилия не смята да ме вика. Сигурно някой във ФИФА не си е свършил работата.

- След ЦСКА заигра в Белгия, там хареса ли ти?

- Не. Не искам да си спомням за това. Хората са други. Феновете не са толкова топли. Липсваше ми България. Заради това предпочетох да се прибера в родината.

- Поддържаш ли връзки с някого от България?

- О, да. С двама-трима приятели постоянно. Те се обадят, аз им се обадя. Чувахме се и с Гриша Ганчев. Но разстоянията са огромни. Трудно става. Но съм се зарекъл преди или след световното догодина да си дойда. Вече мина прекалено много време. Мечтата ми е да направя някакъв сериозен бизнес между Бразилия и България. Да е от полза и на двете страни. И ще го направя.

- Пазиш ли си личната карта?

- Да. Тя е постоянно у мен. Само международният ми паспорт изтече. През май обаче ще ходя до столицата Бразилия, където е българското посолство и ще го подновя. Вече направих проучване, че може. И ще дойда в София и Ловеч.

- В крайна сметка какъв се чувстваш повече - бразилец или българин?

- Когато бях в България, ми липсваше Бразилия. Сега е обратното. Понякога ми идва веднага да тръгна към България. Но всичко с времето си.

- Заговори за световното. Как върви подготовката за него?

- Знам, че има трудности. Но има и решение на този проблем. Ако не направим стадионите, ще ги напълним с красавици и ще си направим страхотен купон. Тук, в Порто Алегре, няма мачове, но има голям стадион. Става за купони. Сигурен съм, че ще се оправим.

- А следиш ли националния ни отбор?

- Гледам в интернет. Знам, че шансовете не са малки. Стискам палци да дойдете.Защото, ако се класирате, ще имам много работа. Ще ги посрещна още на летището и през цялото време ще бъда с тях. Знам, че треньор е Любо Пенев, който също е голям футболист. Дано се класираме. Зарязвам всичко тук и се местя там, където са българите. И ще им помагам за всичко. Обещавам.

- В началото на кариерата си тренираш при Луиш Фелипе Сколари. Ще спечели ли той световната титла?

- Големият се промени много от времето, когато ми беше треньор. Аз съм твърд оптимист, защото няма кой друг да се справи с тази задача. Видя се и на купата на конфедерациите. Той е невероятен треньор и вярвам, че ще успее. Защото много няма да го преживеят, ако не станем шампиони. Знам, че ще е трудно, но пък за сметка на това имаме уникални фуболисти като Неймар. Бразилия е твърд фаворит за титлата според мен.

- Но домакин не е печелил титлата от доста години.

- Нали и това трябва да има своя край. Бразилия е много силен отбор и всички го разбраха. Има и треньор, който не спазва каноните и може да те изненада. Вярвам, че ще е достатъчно.

- Бразилия има и президент от български произход - Дилма Русеф. Какво е мнението на един бразилски българин за нея?

- Страхотна жена. Много властна. Има някаква диктаторска нотка в нея, особено когато говори. Иначе личи, че има нещо българско. Всички българки обичат да те юркат. Сега има проблеми заради инфлацията, но ще се справи. Малко се изсилихме със световно и след това с олимпиада, но пък хората ще видят, че си е заслужавало. Особено ако спечелим титлата. Всичко ще бъде забравено и хората ще излязат на улиците да празнуват поне една седмица.

- Поддържаш ли връзка с някого от бившите си съотборници в младежкия отбор, като Роналдиньо например?

- Малко се разпиляхме. Иначе всеки ден съм с Жуан. Той работи тук, в Порто Алегре, заедно с Дида. Виждаме се постоянно. Останалите все още играят, други се отказаха. И сме на различни краища на Бразилия. А тя е огромна. Трудно се поддържат връзките.

Георги Банов, "24 часа"