Тити Папазов: България е над всичко, националния е въпрос на чест

Лятото за мъжкия национален отбор по баскетбол се очертава тежко. Отборът попадна в група с Исландия и Румъния в предварителната квалификация за Евро 2015. И двата тима, срещу които ще се изправят нашите обаче не оказаха далеч от понятието „аутсайдери“. Първият мач на държавния ни тим е на 1 август като гост на северните ни съседи. Готови ли са българите за двубоите на истината? Отговорите лично от селекционера Константин Папазов в интервюто му пред вестник "Преса". - След едномесечен лагер с националния, какво успя и за какво не ти стигна време да свършиш като селекционер? - Като обем, работата е по-скоро свършена. Момчетата се трудят с огромно желание. Стараят се, въпреки тежките физическия натоварвания, през които бяхме длъжни да минем. Личи си, че имат амбицията да докажат, че мястото на България е сред 24-те отбора, които ще играят на европейското първенство през 2015 година. - Тази квалификация обаче е доста особена. Тринайсет отбора се борят за едно място. Прилича малко на руска рулетка. - Наистина специален, нестандартен бих казал турнир, но ако ние покажем възможностите си, а късметът бъде поне малко на наша страна, то догодина няма да ни се налага да участваме в същинската квалификация. Мисля, че от тези 13 отбора, едва 4-5 могат да бъдат със сериозни претенции за финал. Надявам се ние да сме сред тях. - Притесняват ли те конкурентите в групата – Исландия и Румъния? На пръв поглед имената им звучат като държави-джуджета на баскетболната карта, но вече сме се парили именно от подобно подценяване... - В съвремения баскетбол, аутсайдери няма. Силите са адски изравнени, а и България няма правото да подходи несериозно, към когото и да било. Първоначално смятахме, че в тази група ще ни е лесно. Исландия обаче има четири поредни победи в контролите над Черна Гора, Македония и Дания. Не бива да се успокояваме и от факта, че черногорци и македонци са били с втория си състав. Очаквам трудни срещи, исландците играят доста нестандартен и баскетбол, разполагат с отлични стрелци от разстояние. Румъния дръпна напред след като от години първенството й стана по-силно, напълни се с качествени чужденци и това повдигна летвата и на местните играчи. Въпреки това, ние имаме своите достойнства и остава да ги защитим в директните двубои. Целта ни е първо да излезем от групата, а след това вече ще кроим планове за по-нататък. - В националния след едногодишна пауза се завръщат близнаците Калоян и Деян Иванови. Какво е тяхното състояние? - Амбицирани са много. Те са класа, ще бъдат едни от най-класните баскетболисти в цялата квалификация. Близнаците са лидерите на България. Калоян не е готов на 100 след като се подложи на операция и имаше да навасква в подготовката, но работи с неимоверно желание. Още на турнира в Австрия се видя колко важни са за нас братята. Разчитам на Деян и Калоян да поведат отбора. - След месеци наред, в които се спрягаха американци, накрая ти извика сърбин за чужденец. Защо се спря на Бранко Миркович? - Към американеца, който най-много исках да повикам – Ърл Роулънд, бе поет ангажимент, че това лято няма да бъде търсен от националния отбор. Миркович изнесе невероятен сезон с Рилски спортист. Проведох няколко разговора с него и усетих, че е мотивиран и че му се иска да облече екипа на България. Заедно с близнаците, тежестта и отговорността ще падне върху него. Той ни дава стабилност. - Миналото лято претърпяхме провал и не се класирахме на европейското. Ти беше близо до отбора и би трябвало да знаеш какво ни подхлъзна тогава. Какво искаш да не повторим от тогава? - Тогава подценихме в някаква степен Азербайджан. От друга страна, напрежението ни дойде в повече. Очакванията към нас бяха като към фаворит в групата, който на всяка цена трябва да успее да отиде на европейско и да го направи едва ли не, с лекота. Не стана. Затова и сега аз се стремя да контролирам именно емоциите, нервите. Необходимо ни е спокойствие. Наясно сме къде е мястото на България на европейската карта. Дори най-талантливото ни поколение при 20-годишните игра като равен с равен почти с всички, но накрая остана на 14-о място на континента. Това е, защото нивото на родното първенство все още е доста ниско. - Ще домакинствате във Варна – град, който в последните години се превърна във волейболна крепост. Баскетболът ще намери ли път към сърцата на местните фенове?- В националния имаме няколко момчета, които да продукт на местната школа на Черно море – близнаците Калоян и Деян Иванови, Божидар Аврамов, Александър Янев, Асен Великов. Разчитам, че това ще бъде фактор за публиката. Осъзнавам обаче, че задачата да вкараме хората в залата, е наша. Това ще се случи само ако играем мъжки, ако се борим. Трябват победи. Въпреки че волейболът е хит, Варна си остава баскетболен град. - Не съжаляваш ли, че след един от най-тежките сезони в кариерата ти начело на Левски се захвана и с националния отбор. Наясно си, че при провал, негативите ще обереш ти? - След онова, което се случи с Пини Гершон, бях си дал дума, че националният е затворена страница за мен. Отстъпих, заради подкрепата и доверието, което получих от личности в българския баскетбол, чийто авторитет тежи и които, ако ти подадат ръка, ти си длъжен да приемеш и да оправдаеш доверието. Българският народ е амбициозен, българинът пък си е максималист по природа. Повече критикува, по-малко е градивен, повече е негативен. Аз обаче не искам отсега да мисля за това. Не съм човек, който се страхува. Вярвам в знаците на съдбата. България е над всичко и да си национален треньор е въпрос на чест. Парите не са от значение, а треньорът сам трябва да намери най-верния път до сърцата на играчите. Това е и моята мисия. Да убедя тези момчета не само, че могат, но и че ще успеят само ако се държат един за друг и останат заедно, независимо от обстоятелствата и трудностите. "ПРЕСА"