Фиорентина може да бие всички с Гомес
Марио Гомес е феномен. Е, да сме ясни – не е Меси, такъв като него се ражда веднъж на половин столетие. Германецът, идващ от Байерн, обаче неоспоримо е голов феномен: от десет години насам вкарва по повече от един гол средно на всеки два мача. За да обобщим, неговите отбори започват почти два на всеки три свои двубоя с 1:0 още от съблекалните.
И не обръщайте внимание на онез, що ви думат, че е едно да бележиш в Бундеслигата, а друго – в Серия А: това е старо убеждение, породило се от времето, когато у нас три от всеки четири отбора практикуваха катеначото. От двайсетина години, главно заради Саки, вече не е така.
Пък и Гомес не вкарва само в Бундеслигата: има също 37 гола за различните купи и 25 с националния екип. В последния сезон не бе титуляр, тъй като получи контузия и Марио Манджукич му отне мястото. Казват, че хърватинът участва повече в колективната игра, и може би е вярно. В крайна сметка обаче Марио вкарва голове: 19 в 32 мача.
Най-общо казано, Марио Гомес е изключителен удар: комплименти за Фиорентина, че успя да го привлече. Комплименти и за него, че оцени подобаващо “виолетовия” проект: напусна по собствено желание може би най-силния клуб в света днес, тъй като е наясно, че във Фиорентина ще може да се забавлява и да стане офанзивният терминал на един блестящ отбор.
Това е избор, който очевидно не е направил за пари, и значи, че е гледал някое и друго представление на трупата на Винченцо Монтела и, като всички нас, е бил ентусиазиран от видяното. Останалото свършиха ръководителите на “виолетовите”.
От тактическа гледна точка, поне тук, идването на Гомес повдига някои въпросителни. Най-вече този: как ще наложи Монтела в своята система този типичен централен нападател за наказателното поле?
Винченцо всъщност винаги е предпочитал маневрени хора в атака. В неговата чудесна Катаня редом до Берджесио бе Макси Лопес; неговата Фиорентина пък бе от блестяща по-блестяща със съчетанието на толкова много технични нападатели.
Нека обаче имаме доверие на Монтела, че ще успее да извади максимума от потенциала на Гомес. Той все пак е играл рамо до рамо с Батистута и ако е поискал германеца, значи го е имал предвид за своя проект.
С Йоветич или без Йоветич, с Ляич или без Ляич, усещането е, че се заражда една свръхсилна Фиорентина, в която Марио Гомес ще бъде фантастичният голмайстор, липсвал досега. Една Фиорентина – нека си го кажем най-сетне, – която може да мечтае дори за скудетото.
Стефано Агрести, “Кориере дело Спорт”