Сашо Везенков: В баскетбола няма уредени мачове

Няколко седмици след като изведе Лукойл Академик до шампионската титла като треньор, Сашо Везенков се съгласи да говори за изминалия сезон, в който "студентите" записаха дубъл, но трябваше да се потрудят доста за него. Ето какво каза бившият национал за най-оспорваното първенство у нас от години насам.- Г-н Везенков, връщате ли се често към шампионския си триумф като треньор на “Лукойл Академик”?- Ако кажа, че не си припомням най-важните моменти в елиминациите от този сезон, ще излъжа. Изгледал съм последните минути от решителните ни пети мачове с “Рилски спортист” на полуфинала и с “Левски” на финала сигурно десетки пъти. Няма как да не съм доволен, наложи се да съвместявам две длъжности - директор на всички спортни дейности в “Лукойл България” и старши треньор на “Лукойл Академик”. Всъщност, аз винаги съм мечтал да бъда треньор. За това съм учил. Чак сега се случи... - Последният сезон ли беше най-трудният за вас, откакто сте в “Лукойл Академик” вече 11 години? - Безспорно! Тръгнахме вдъхновяващо, загубихме в квалификациите за Евролигата от Канту в неговата зала с една точка, направихме запомнящи се игри срещу “Барселона” и “Панатинайкос” в София... После се появиха пукнатини в режима на американските баскетболисти, дойде и тежката загуба от “Будучност” в София. И се оказах и треньор, вместо Марин Докузовски. Съчетавайки и двете длъжности със сигурност съм пропуснал нещо, което отстрани може би щях да видя. Спечелихме лесно купата, въпреки тежкия мач по пътя към трофея с “Берое”. В движение “Левски” взе двама качествено нови играча, които коренно промениха облика на “сините” и при тази нова ситуация дойдоха големите мачове за титлата. - Различно ли е да си шампион като директор и като треньор? - Разбира се. Не искам да се изтъквам, а и винаги съм бил реалист и стоя здраво на земята. Но в последните две седмици чух и изчетох стряскащи неща. Примерно че “Лукойл Академик” този сезон имал слаб отбор и слаб треньор, а пак станал шампион. Да, ние сме имали и много по-добри играчи, и много по-добри треньори от мен. Но сега на каква база се правят тези изводи? Като спечелихме и купата, и титлата. Вярно е, че стана драматично и в тежка финална серия. Но това е титла номер 11 за “Лукойл Академик”! Какво повече можеше да направи друг треньор, ако бе поел отбора вместо мен след Марин Докузовски? Пак щеше да вземе купа и шампионска титла. - Но повече няма да бъдете треньор, нали? Защото тази година имахте ангажименти и около спортната база в Правец... - Така бях говорил с президента на клуба г-н Валентин Златев - да водя отбора до края на сезона. Сега ни предстои среща да дискутираме селекцията. Имам и свое предложение за нов треньор... Сигурно е, че ще опитаме да задържим Веско Веселинов, защото беше най-постоянен и много полезен. Тенчо Банев, Божидар Аврамов и Николай Колев имат договори и за следващата година. За чужденците е рано да говорим... А по отношение на спортната база Правец направо е станал истински оазис. Тези дни имаше хиляда лекоатлети на държавното първенство. Чакаме олимпиада за глухи. Предстои да се строи и нова спортна зала, но още е рано да се каже докога ще е готова. - Има ли яснота дали Тодор Стойков ще продължи да играе? - Не съм аз този, който трябва да отговори на този въпрос. Трябва Стойков да го обяви. При всички случаи смятам, че когато Тошко спре да играе трябва да получи пост в клуба, примерно спортен директор. Когато прекрати кариерата си, ще му направим запомнящ се бенефис. - Как се поддържа мотивация да ставаш шампион година след година? - Като работиш здраво за успеха и като си истински удовлетворен от това, което ти се случва. Разбира се, може да имаш много идеи и възможности, но без сериозното финансиране, което подсигурява президента на клуба, това просто нямаше как да се случи. Факт е също така, че “Лукойл Академик” е много добре организиран клуб, като един елитен европейски тим. - Но тази година “Лукойл Академик” можеше и да не стане шампион. Можеше дори да не играе на финала. Какво означава това? - Редовният сезон вървеше не особено вълнуващо, нашите състезатели трудно се мотивираха да играят мачове, които ще спечелят и с малко усилия. Но в елиминациите нещата се промениха коренно. И “Балкан”, и “Рилски спортист” бяха много близо да стигнат финалната серия. Така баскетболното ни първенство тази година се оказа най-интересното и най-непредсказуемото от колективните спортове. Защото във футбола може изпадащ отбор изненадващо в кавички да спечели последните си два мача срещу много по-силни съперници и да остане в групата. В баскетбола ни това е пълен абсурд. Никога не може да има такива неща, както и предсказуеми... изненади. В баскетбола уредени мачове са невъзможни. - Смятате ли, че тазгодишните завързани плейофи ще дадат допълнителен тласък и мотивация на други клубове да заработят още по-добре и по-професионално? - Вероятно ще стане така. Защото “Лукойл Академик” не може да е вечен шампион. Ще се случи да бъде детрониран. Дали след две, пет или десет години. И в това няма нищо страшно. Въпросът е да се издигне равнището на повечето отбори, което все е трудно да бъде забелязано. - Къде ще продължи развитието сина ви Александър Везенков? - Не ми е удобно да говоря за баскетболните му качества. Приближава 18 години, ще реши сам. Изборът трябва да направи скоро - студентския баскетбол в САЩ или Европа. Без мениджър не става, макар че аз от позицията на моята работа не съм фен на мениджърите. Александър има силен агент, един от най-добрите в Гърция. Пожелавам му само да е жив и здрав. Сигурен съм, че един ден ще играе голям баскетбол. ЗА 11-ТЕ ПОРЕДНИ ТИТЛИ Сезон 2002/2003, треньор Петко Маринов. Едно ново предизвикателство за мен. Пристигнах в клуба, отборът вече беше направен. Спечелихме титлата и Южната конференция на ФИБА-Европа. При нас бяха звезди като Прийст Лодърдейл и Брайън Смит - първите много класни чужденци в българското първенство. Сезон 2003/2004, треньор Слободан Николич. Годината, в която г-н Валентин Златев еднолично стана президент на клуба. Изиграхме страхотни мачове в Европа,победихме “Реал” (Мадрид). Безапелационно спечелихме титла и купа. Сезон 2004/2005, треньор Константин Папазов. Този сезон имахме най-големия шанс да играем европейски финал за УЛЕБ. Победихме “Естудиантес” и “Динамо” (Москва) и други силни отбори. Лодърдейл и Смит изненадващо напуснаха отбора и това ни се отрази много негативно. Тук европейският пробив бе възможно най-близо, а в България бяхме с класа над останалите. Сезон 2005/2006, треньор Марин Докузовски. До полуфиналната серия срещу “Левски” начело на тима бе Пазазов, а Докузовски бе негов асистент. Играхме добре през целия сезон, а сега, от позицията на времето, ще кажа, че сякаш можеше да се мине и без тази треньорска смяна. Имахме млад отбор, при нас бе и Ламонт Джоунс. Този състав ме правеше най-щастлив. Сезон 2006/2007, треньор Марин Докузовски. Направихме отбор за пробив в Европа и бяхме много близо. Спечелихме 4 поредни мача, но загубихме 4. Титла и купа у нас бяха малко за този състав. Сезон 2007/2008, треньор Желко Лукаич. Това е най-добрият отбор, който сме имали като селекция - Уили Дийн, Перо Антич, Чанак, Донта Смит... - изключителни играчи. Тодор Стойков, разбира се. Жалко, че на прага на финалната осмица срещнахме “Динамо” (Москва). Сезон 2008/2009, треньор Георги Младенов. Най-трудната година. По моя идея решихме да залагаме повече на български млади играчи. Направих и най-голямата си грешка - доверих се на мнението на треньора Любомир Минчев, че трябва да се разделим с талант като Антонио Бъркс. Всичко се обърка, Петко Маринов за кратко бе треньор, през април отборът бе поет от Георги Младенов. Спечелихме титлата, но не и купата. Сезон 2009/2010, треньор Йовица Арсич. Започнахме с Младенов, но след две загуби го смени Йовица Арсич. В тима пак бяха Уили Дийн, Антич, но понесохме може би най-болезнената загуба - в Самоков от “Рилски спортист” за купата. Титлата бе сравнително малка утеха. Сезон 2010/2011, треньор Йовица Арсич. Играхме в турнира Юрочалъндж и гонехме участие не само във финалната четворка, но дори и в мача за трофея. Взехме решителното гостуване в Словения срещу “Кърка” и после паднахме неочаквано от този тим в Правец след много наши грешки. Сезон 2011/2012, треньор Марин Докузовски. Тръгнахме с Арсич, но след отпадането от групата на Еврокъп дойде Докузовски. Секунди преди края на гостуването на “Вильорбан” с Тони Паркър в състава държахме мача в ръцете си, но накрая все пак изпуснахме победата. Взехме титла и купа у нас. Сезон 2012/2013, треньор Сашо Везенков.С Докузовски начело записахме най-тежките си загуби в Европа, особено от “Будучност”. Поех отбора и дубълът ми донесе най-голямата радост досега.Николай Кръстев, "Труд"