Истините на Баркеро

Сега се оказва, че Хосе Хавиер Баркеро е лошият във филма. Халфът на Леванте скочи на някои от съотборниците си в съблекалнята на почивката на мача с Ла Коруня (0:4). “Не искам да участвам в тоя фалшив мач”, каза тогава той. После, след получилия се скандал, свика пресконференция и поиска извинение от атакуваните играчи, “които обвиних в нещо, което не е вярно.”

Подозренията за възможно продаване на мача стигнаха чак до Професионалната футболна лига, която отвори разследване и е следена изкъсо от Върховния спортен съвет. Проблемът е, че най-честният в случая, онзи, който подозира и обвинява право в лицето, без да се крие, ще стане лошият герой в този второкласен филм. Освен всичко останало, защото накрая може да излезе омърсен клубът. Не може да се отрече едно и то е, че някои от футболистите, срещу които се изправи Баркеро (например Байестерос и Мунуа), не играха в следващия мач.

Халфът на Леванте е от единиците читави професионалисти в един свят, в който честните преживяват по-зле. Все повече обвинения излизат наяве за възможни купени мачове, особено на прицел са играчите. Много е трудно да се намерят доказателства, ала в съблекалните нещата се знаят и усещат. Оттук до това да се демонизира Баркеро обаче има дълъг път. Той показа кураж и професионализъм в първата си естествена реакция, а светът, който го заобикаля, накрая го накара да седне на една пресконференция без зададени въпроси, за да се разкае за първия си импулс.

Санти Нола, “Ел Мундо Депортиво”