Футболен харлем шейк

Беше велик мач! Мач от мачовете, за които говорим с години. Които помним. Някъде в секундите покрай гола на Фелипе Сантана духът от бутилката излезе и всеки от нас усети тръпките по тялото си. Онези тръпки. Футболните. Фенските. Това се случи с всеки. Дори и с тези, които не стискаха палци нито за германците, нито за испанците. Аз например бях от тях. Просто защото с влизането на топката в мрежата за 3:2 и с пощуряването на трибуните в Дортмунд се докоснахме до магията. Онази магия, която е над шарената маска на днешния финансов футбол. Именно в мачове с подобна лудост се крие обаянието на най-популярния спорт. Това е тръпката. Жалко за Малага и поздравления за Борусия. И на фона на целия пир на нападателен и взривоопасен футбол няма как да не кажем, че лъжичката катран в този сладък буркан с мед отново бе съдийството. Засада, после пак засада, но какво да се прави. Не ни остава друго освен да цъкаме с език, а като българи да си казваме с почти осъзнато задоволство, че грешките, с които изобилства футболът ни на изток от Рая, си ги има и в Рая. Снощният успех на тима на Юрген Клоп за кой ли път затвърди максимата за немския дух в последните секунди, а сега остава да видим дали старият лаф на Гари Линекер за германците, че накрая винаги печелят те, няма пак да се окаже верен. Дали пък "Уембли" няма да приеме финал с марката "Бундеслига"? Има време да се разбере. На Жълтата стена, секторът с най-верните почитатели на Борусия, издигнаха плакат "По следите на изгубената купа". Отборът от Дортмунд вече е само на три стъпки от нея. Може би ще я намери. Снощи обаче Борусия и Малага ни намериха един от онези мачове. От онези, в които е целият смисъл.ФИЛИП ДРУМЧЕВ