Радостин Кишишев: Не съм се отказал от мечтата си

38-годишният бивш футболен национал Радостин Кишишев остана вдовец, след като на 19 октомври 2012 година почина съпругата му Красимира. Младата жена имаше диагнозата рак на маточната шийка и въпреки усилията, които бяха положени за лечението в Лондон, Истанбул и у нас, не успя да се пребори с коварното заболяване. Над 1000 души с бели цветя изпратиха 38-годишната Красимира. Кишишев има двама синове - Продан и Димитър.

В момента бившият национал работи като селекционер в бургаския Черноморец с треньора, под чието ръководство стартира кариерата му - Димитър Димитров-Херо.

За съпругата си, за децата си и бъдещето Тинката даде специално откровено интервю за “24 часа”.

- Тинка, в личен план те сполетя жестока семейна трагедия. Какво беше за теб съпругата ти Красимира, която преждевременно си отиде от този свят?

- Красимира беше любовта на живота ми. Жената, в която се влюбих и изживях безброй щастливи мигове. За съжаление, понякога нещата не зависят от нас.

- Липсва ли ти много?

- Естествено, и то не само на мен, а и на много хора, които я познаваха.

- Вярваше ли, че може да се случи чудото и да оздравее?

- Изобщо не вярвах, че ще се стигне до фатален край.

- А кога разбра, че няма шансове?

- Едва в последните дни, когато изпадна в кома. Разбрах, че няма шанс. (Бел.ред. - в очите му напират сълзи.)

- Успяхте ли да си кажете нещо за последно?

- За жалост, не! Тя не искаше да притеснява никого. Беше много, ама много силна жена Всички, които са имали допирни точки с нея, знаеха за страхотния й характер.

- Как се опитваш да превъзмогнеш мъката?

- Опитвам се. За съжаление, връщане назад няма. Трябва да се справя.

- Сега, ако трябваше да и кажеш нещо, какво е то?

- Страшно много неща.

- Често ли ходиш на гроба?

- Задължително веднъж седмично. Не знам дали е често, или е рядко. Ходя сам. Винаги нося цветя. Нека да е красиво. Тя го заслужава и поне това мога да направя за нея сега.

- Сънуваш ли?

- Не! Преди беше често, но сега след смъртта на жена ми никога.

- Кой те крепи сега?

- Трябва да се живее. Най-голямата ми опора са децата.

- Лесно ли е един мъж да отглежда сам двама синове?

- Аз съм облагодетелстван в сравнение с други, които имат подобни трагедии в семейството си. Големият ми син Продан е в Англия. Учи в колеж. Първа година е. Изцяло е на моя издръжка. Идва си само за ваканциите. С него нямам никакви проблеми. С малкия Митко, който е при мен, също. Той е дете мечта.

- С какво най-много ти помага?

- Той е голяма опора. Много трезво вижда нещата. Струва ми се, че по отношение на годините си е надраснал връстниците. Наистина ми помага във всяко едно отношение.

- Каква е мечтата ти, свързана със синовете ти?

- Нашата мечта с жена ми беше на първо място да станат добри хора. Да са далече от пороците на съвремието ни. Засега ги изпълняват 100 процента.

- В по-далечно бъдеще?

- Както всеки баща и майка искахме да намерят любовта, да създадат здрави семейства, да си гледаме внуците. Все човешки неща. Нямам болни амбиции единият да стане шеф на компания или другият суперфутболист. Аз ще им дам старт в живота, който по-късно трябва сами да поемат в свои ръце.

- Малкият ти син Димитър, който скоро ще навърши 12 години, е от талантите в школата на Черноморец. Да очакваме ли след време още един футболист с фамилията Кишишев да блести по терените?

- Има такава вероятност. Притежава качества детето. Изключително спортна натура. Амбициозен е. Отдават му се и други спортове.

- На кой пост се е ориентирал?

- Само в атака. Кишишеви сме само в атака! (Смее се.)

- Какви съвети му даваш за футбола?

- Често си говорим. Най-важното, което му втълпявам, е да мисли на терена, защото тогава компенсираш недостатъците си.

- А за какво те ядосва Митко?

- Много е нетърпелив. Не знам дали граничи с ината, или с амбицията да стават нещата.

- Какъв се виждаш, Тинка, примерно на 70 години?

- Не знам дали ще издържа дотолкова. И все пак се виждам много изхабен. Предполагам, че тялото ще ме боли доста. Защото спортът дава много, но и взема много. Да се надявам, че ще имам по-малко лоши мигове в бъдеще.

- Сигурно ще гледаш и внуците?

- Големият ми син Продан наближава 17 години, така че спокойно в недалечно бъдеще мога да си стана дядо. (Смее се.)

- Ще се разсърдиш ли, ако не кръстят някого Радостин?

- Ще се разсърдя! Нашите деца сме ги кръстили на двамата дядовци, така че ще има напълно съвпадение на имената, ако ги запишат с имената Радостин и Красимира.

- Значи държиш при внучка да носи името Красимира?

- Липсва ли ти теренът?

- Честно да си кажа, липсва ми. В крайна сметка 20 години професионален футбол не са никак малко и са оставили много сериозен отпечатък у мен.

- При такава дълга кариера на високо ниво напълно си заслужил бенефис. Да го очакваме ли?

- Хубаво би било, но смятам, че няма да мога да събера много зрители на стадиона, за да ми достави кефа. В днешно време хората мислят как да оцеляват и изобщо не им е до празненства или бенефиси. Така че не мисля за бенефис, въпреки че ми се иска. Да дойдат примерно 500 или дори 1000 души на стадиона, се губи смисълът.

- Добре, ако все пак някой ден решиш да го направиш, кои отбори би противопоставил?

- Този въпрос е много деликатен. Може би сборен английски отбор срещу общ тим от родния ми Бургас. Този вариант на състави, мисля, че е най-интригуващият.

- Как би изглеждала английската селекция?

- Задължително с Дарън Бент, Скот Паркър, Паоло ди Канио, двамата южноафриканци Шон Бартлет и Марк Фиш, Клаус Йенсен. Има и още футболисти, с които съм играл дълги години заедно и съм бил и продължавам да съм в близки приятелски отношения и извън терена. За треньор, естествено, Густаво Пойет.

- Свикваш ли с новата си роля на тийм мениджър, което е равносилно на спортен директор на Черноморец?

- Коренно различно е от това да си футболист, но свиквам. Работата не е тежка, но е доста отговорна. Тепърва навлизам в тази материя. Има още неща, които трябва да науча.

- Къде е по-трудно?

- Спор няма! Извън терена е значително по-трудно. Когато си футболист, мислиш само за себе си, как да поддържаш оптимална форма. Тренираш по 2 часа на ден, през останалото време релаксираш. Живота на футболиста го определям като много лесен, въпреки че си има и своите специфични трудности.

- Сега ли го усети?

- И като бях футболист винаги съм казвал, че съм невероятен късметлия за това, че с хобито си изкарвам и прехраната.

- Лесно ли се работи с треньор като Димитър Димитров-Херо?

- И да, и не! Херо е работохолик с максимално високи изисквания. Трябва да бъдеш отлично подготвен, за да съумееш да работиш в синхрон с него. От друга страна, е лесно, защото е съвършен професионалист.

- Усетих особена тръпка у теб при първото ти излизане с Черноморец като ръководител в Истанбул за контролата срещу Касъмпаша. Така ли беше?

- Абсолютно, защото всеки те търси за решаване на някакви проблеми, макар и дребни на пръв поглед. Решаването на организационни казуси е всекидневно.

- Сигурно не ти е тягостна новата роля?

- Нали пак съм във футбола, въпреки че не е това, което най-много ми се искаше, да бъда треньор?

- Отказа ли се от този мерак?

- Категорично не съм. Това е един опит за мен, който в бъдеще може да се окаже безценен.

- Да очакваме ли в бъдеще да станеш треньор?

- Имам голямо желание. Дали ще е след 3, 5 или 10 години, но ще бъда треньор

- А не ти ли се иска още да си на терена?

- Искаше ми се.

- А в момента?

- Вече претръпнах. В крайна сметка 20 години по терените не са никак малко.

- Защо Черноморец не е това, което беше през есента, и нареди 4 поредни загуби през този полусезон с едва 1 отбелязан гол?

- Мисля, че е временно. Раздялата с основни играчи на всеки полусезон се прави, за да може клубът да оцелява, но неминуемо се отразява. За капак в първите кръгове, а и в момента лазаретът ни е пълен и това допълнително затруднява при сглобяването на боеспособен състав. Четирите мача досега бяха само срещу водещи отбори, което не е оправдание, но е факт.

- Нямаш ли усещането, че отборите в челото са с изравнени възможности но за сметка на качеството?

- Наистина е така. Навремето, без да обиждам никого, имаше много по-силни футболисти, по-ярки индивидуалности. Неслучайно преди много повече играчи от нашето първенство бяха трансферирани в чужбина. За съжаление, сега е изключително трудно и рядко се случва. Просто такива са реалностите.

- Кои футболисти от родния шампионат ти правят най-силно впечатление?

- Ще започна с Георги Терзиев от нашия Черноморец. Показва страхотно израстване. В “Литекс” са събрани млади момчета с потенциал, който все повече разкриват.

- Това ли е бъдещето на нашенския футбол?

- Докато не разберем, че на футболистите, родно производство, трябва да се дава шанс, няма как да стане. Да се налагат талантливите играчи. По-сериозно внимание трябва да се обърне на школите, за да върви нагоре футболът ни.

- Кой е твоят фаворит за титлата?

- Мисля, че фаворит си остава Лудогорец. Класирането не е случайно. В Англия има една поговорка “Таблицата никога не лъже”. Вярно е, тимът от Разград има и колебливи игри, но поне досега показват, че имат организация на високо ниво.

- А за купата на България?

- За мен и четирите отбора са изравнени и всеки от тях може да грабне трофея.

- Наемаш ли се да предвидиш изпадащите от елита?

- Предстои люта битка, но мисля, че Локомотив (София) ще изплува. Кандидатите за изпадане са много, дори мисля, че някои вече го искат, защото се задъхват във финансово отношение.

- А къде виждаш твоя Черноморец в крайното класиране?

- Смятам, че ще се въртим около това седмо място, което заемаме в момента. Най-много да отскочим с едно-две места нагоре или надолу.

- Вярваш ли, че Нефтохимик ще издържи на темпото за атака на “А” група?

- Отборът е в много изгодна позиция на лидер. Там е ясно, че по-скоро финансите са ахилесовата пета на този етап. За нивото на “Б” група имат най-стойностния състав.

- Би ли приел покана след време за работа в “нафтата”, където също си играл?

- Не деля въобще отборите. Аз съм си бургазлия. Имам чудесни спомени от престоя си и в двата клуба. Така че защо не!

- Каква е оценката ти за представянето на националния отбор, за който имаш цели 89 мача?

- Според мен Любо Пенев прави революция с представянето на този отбор. Никой не очакваше да нямаме загуба, да играем приятно за окото и да имаме реални шансове за класиране на световното. Тази комбинация не я предвиждах и аз. Напредъкът е видим.

- Бил си съотборник с Любослав Пенев. Кои са най-силните му качества?

- На терена беше истински лидер. Такъв е и като треньор. Най-важното е, че е супермотиватор.

ВАЛИЗАР МАДЖАРОВ, "24 часа"