Интервюто с Дрогба: Челси е 10 пъти по-силен, но...

Дидие Дрогба е, както сам признава, мечтател. Човек, който вярва в съдбата. Като момче той гледал как Диего Марадона вдига Световната купа и си мечтал да стори същото. Като 16-годишен гледал от дома си в Абиджан как Аякс печели Шампионската лига и си позволил да си представи какво би било да държиш трофея. През цялата си кариера е преследван от усещането за съдба – от Кот д’Ивоар през Марсилия, онази невероятна вечер в Мюнхен и осемте години в “синьо” в Челси до Истанбул.

“Дали Челси е по-добър отбор от Галатасарай? Да, 10 пъти по-добър – признава си вече 35-годишният нападател, когато започваме да обсъждаме наближаващата му среща със стария му клуб в 1/8-финалите на ШЛ. – Ако обаче играя, е само за да побеждавам. Ще е трудно, но и Юве бяха по-добри от нас. На игрището всичко може да се случи. Ако има и 1% шанс да спечелим, ще повярвам в това.”

Срещаме се в един безоблачен следобед в покрайнините на невероятния Истанбул. Дрогба ме поздравява с топла усмивка и с точно онзи вид ръкостискане, което бихте очаквали от подобен едрогабаритен централен нападател. Той може и да не говори тукашния език, но в турския има специално време в граматиката, което се отнася за мечтите. Когато започва да се изказва, обаче сякаш го използва. Дали ще може да удържи емоциите си? “Ще бъде трудно. Не оставаш осем години някъде, където не ти харесва, особено във футбола. Много е емоционално – обичам Челси, ала сега играя за Галатасарай и ще дам всичко за тях.”

Дрогба е запазил все същата страст към футбола почти две години след отбелязването на най-значимия гол в историята на “сините”, осигурявайки първия им трофей в ШЛ. Играе си с черния си каскет, докато си връща куп спомени от времето на “Стамфорд Бридж”: спомени за 157 гола в 342 мача, 3 титли в Премиър Лийг, 4 Купи на ФА, 2 Купи на лигата и онази победна дузпа срещу Байерн (Мюнхен) във финала на ШЛ – последния му удар по топката с екипа на Челси.

“Когато си щастлив в даден клуб, ти се ще да останеш завинаги там – споделя Дрогба, дошъл в Челси срещу платени 24 млн. паунда на Марсилия през юли 2004 г. – Понякога обаче не можеш да сториш всичко, което ти се ще. Горд съм от постигнатото.”

И сега започна нова любовна афера в Турция. Под минаретата на Синята джамия и Света София неговото име се изговаря с възхита. Договорът му изтича това лято и преди да реши каквото и да било, ще даде шанс на турския гранд да го задържи. “Ще разуча всяка оферта през лятото, но първо тази на Галатасарай, тъй като именно тук ми дадоха възможност да се завърна на най-високото ниво и ще видя какво са сложили на масата. Искам да побеждавам – не само да играя, а да играя за победи. Зная, че това е лош навик.”

Поне за момента още не е имало контакт от страна на Челси, но би ли могъл Дрогба някога да отпише вероятността да се завърне и да се събере отново с Жозе Моуриньо? “На френски казват “avec des si. Rome ne s'est pas construite en un jour” (б.пр. – “има много ако-та. Рим не е построен за един ден). Говорим само за “ако”, “ако” и “ако”. Още не сме на такъв етап.”

Разговорът се провежда в озарена от слънчеви лъчи стая с изглед към тренировъчен терен в базата на Галатасарай. Въоръжени охранители патрулират по алеите около комплекса и при преминаването на широката входна порта на момента се изправяте срещу огромен образ на празнуващия победата над Арсенал във финала за Купата на УЕФА преди 14 години клуб.

Дрогба изведе Галатасарай до титлата в първия си сезон и му помогна да стигне елиминациите в ШЛ, където отпадна от Реал Мадрид. Този сезон успехите продължиха и победата над Ювентус в груповата фаза осигури място на 1/8-финалите за втора поредна година, а заедно с това и възможност съдбата да го събере с Челси.

Лъскаво черната италианска суперкола на Дрогба е паркирана извън сградата, където играчите се хранят и си почиват. Треньорът Роберто Манчини се появява, ала не се задържа много, като пуска сдържана усмивка при вида на британските журналисти. Неговият помощник Тугай е по-въодушевен. Гледайки как тренира котдивоарецът, обаче е видно, че тук се чувства у дома, желан и ценен.

Той описва Манчини като “голям треньор”, когато е накаран да сравни бившия мениджър на Манчестър Сити с Моуриньо. “Те са много различни, имат два различни характера, макар и с един и същ манталитет. Искат да побеждават, искат да печелят трофеи. Те са победители.”

Остава си близък с Моуриньо. Разменили си съобщения след жребия, ала Дрогба казва, че сега това е замразено. “Концентрира се”, изрича през усмивка. Как би определил отношенията си с португалеца? “Много просто – изпитваме голямо уважение един към друг. Когато има някой толкова важен за теб човек, който гледа на теб като на приятел, забравяш, че е Специалния и че ти си негов нападател. Това е силна връзка между мъже, истинско другарство. Подобни моменти са специални, тъй като са особено ценни и значими. Той бе онзи, който ми помогна да взема решението да заиграя в Челси. Винаги е бил честен към мен. Когато заслужавах да играя, играех. Когато не заслужавах, не играех. Ето защо го уважавах толкова много.”

Когато го запитвам дали е обмислял собственото си бъдеще в Челси, когато Моуриньо напусна през 2007 г., Дрогба изстрелва направо: “Да, обмислях го. Когато си млад и емоционален, реагираш на мига и по-късно осъзнаваш, че това не е било правилното нещо. Може би днес бих действал по различен начин, но бях разстроен, защото човекът, който повярва у мен, напускаше. Бе нормално.”

Днешният Дрогба е по-зрял. Той е внимателен, спокоен и чаровен. “Все още искам да печеля мачове, ШЛ и други трофеи. Единствената разлика е, че сега имам повече опит, че имам повече контрол върху онова, което върша на игрището, и върху своите емоции.”

Дали изпитва угризения за определени широко отразени инциденти? “Такъв бях тогава. Има някои неща, за които изпитвам угризения: едно от тях е реакцията ми след отпадането от Барселона. Когато видях как се разпространява историята по целия свят, осъзнах, че това не е било най-доброто. Но такъв бях. Всъщност мога да разбера защо съм бил така емоционален.”

Няма да липсват емоции и на “Тюрк Телеком Арина” – дома на Галатасарай през последните три години. На мястото на небезизвестния стадион “Али Сами Йен” – някога най-страховитата арена в европейския футбол и дом на пословичните флагове “Добре дошли в ада!” – днес шумът се осигурява от строителни работници и машини.

Този космополитен град поставя мост не само между Европа и Азия през могъщия Босфор, а и между два свята. За Дрогба паралелите са трудни за пренебрегване. Сега той трябва да се надява, че неговите мечти, за пореден път, ще се превърнат в реалност.

Бен Смит, ББС