Виктор Ан плени сърцата на руснаците
Шампионът вдига сватба в Москва, колекционира камбанки
Роденият на 23 ноември 1985 г. в Сеул (Южна Корея) Хюн Су Ан е новият герой на руския шорттрек. До 2011 г. кореецът се състезава за родината си, като успява да спечели за страната си 3 олимпийски титли и 1 бронз от игрите в Торино през 2006 г., става абсолютен световен шампион за юноши и носи още куп медали от световни първенства при мъжете. Още след олимпиадата в Италия Ан става национален герой в родината си, почитан почти като бог. През 2008 г. обаче приказката свършва, след като великият кънкьор пада на тренировка и размазва коляното си. Следват множество операции и в един момент корейската федерация забравя своя герой. Затварят му пътя за националния отбор и не го допускат дори да се пробва да си извоюва място в тима за игрите във Ванкувър. Ан обаче не се примирява с принудителния край на кариерата си и започва да търси страна, където ще му дадат шанс да тренира и да се състезава. Първо праща писмо до Руската федерация с идеята, ако там не го искат, да се пробва и на други места. Руснаците обаче са очаровани от идеята да имат в състава си такъв именит състезател и поемат риска да го вземат в отбора през 2011 г. Рискуват, защото кореецът все още не е напълно възстановен от зловещата си травма и не е ясно дали след това ще е толкова добър, колкото преди да се контузи. През декември 2011 г. Хюн Су получава руски паспорт и приема името Виктор, а след малко повече от 2 г. Ан се отблагодарява на хората, дали му втори шанс, с два олимпийски медала – злато (на 1000 м) и бронз (на 1500 м). Засега ... Историята на този голям олимпиец от пристигането в Русия до историческата му първа титла за местния шорттрек разказва неговата учителка през последните 2,5 г. Марина Дмуховска. През юни 2011 г. студентката по кореистика посреща спортиста на летището. - Когато застанах при посрещачите много се вълнувах – все пак пристигаше трикратен олимпийски шампион. А всъщност видях един много тих, скромен и не много словоохотлив човек.Прилежен ученикАн започнал да се отпуска чак през втората година на пребиваването си в Русия, когато понаучил езика. Той сам поискал да говори на местния език, както и сам поел инициативата да научи химна на новата си родина. - Той е много прилежен ученик – обяснява Дмуховска, която е неотлъчно до Виктор до този момент. – Когато сме на лагер, той има уроци по руски всеки ден, а в останалото време се обучава 3 пъти в седмицата. За 2,5 г. пропусна само един час – когато претърпя инцидент на тренировка. Ан е изключително прилежен и сериозен ученик. Когато отивах за часовете ни, винаги бях сигурна, че той си е написал домашното и е подготвен. Този му подход даде резултат и той вече знае нашия език до толкова, че да разговаря на всякакви теми.Учителката разказва, че по време на занятията им често има и комични ситуации. - Веднъж се пошегувах, че съм много мързелива и на олимпиадата в Сочи няма да му превеждам, ще трябва сам да дава интервюта. Той обаче го прие буквално и поиска да провеждаме още повече часове. Ан вече може не само да говори на руски, но и да пее химна, както се видя и когато спечели златния медал. Спортистът сам настоял да го научи, след като прочел в учебника си главата за националните символи на Русия. - Когато през декември дойде време да вземе руски паспорт и да си избере ново име, първо разглеждахме варианта Алексей. Но докато го обсъждахме стана ясно, че той не е никакъв Альоша. След това някой предложи Виктор – това значи не само победа, но се свързва и с Виктор Чой – много известен в Русия кореец. Така Хюн Су стана Виктор – разказва Марина. Татуировки и сватба в МоскваПреди година при Ан най-накрая пристигнала и неговата приятелка – Нари, която от тогава е с него на всеки лагер и тренировка. Нари му помогнала да превъзмогне проблема с храната – на Виктор много му липсвала корейската кухня. Едно от любимите занимания на двамата пък е да се разхождат из Москва и да посетят един от местните молове, където не купуват нищо заради високите цени, а само ходят и разглеждат. - Много пъти сме ходили тримата на кино и показателно за това, колко добре се справя на руски е жестът на Витя сам да превежда на приятелката си, вместо да иска аз да го правя – обяснява учителката. – Освен това, когато спечели златния медал, не само той пееше химна, но и приятелката му Нари. Явно той сам я е научил. Дмуховска разкрива и част от тайните на влюбената двойка, а именно, че планират сватба през юни в Москва. В очакване на това събитие Виктор и Нари обаче си направили обща татуировка, като едната част е на неговото тяло, а другата – на това на половинката му. - На гърдите си Ан си направи още 2 татуировки – на олимпийските кръгове и йероглифи, с които изписа “Без болка няма успехи” – издава Марина. Целият му живот е шорттрекВиктор и до сега няма собствено жилище. Той живее или в стая в училището за олимпийски надежди в Москва, където под кревата си държи медалите от олимпиадата в Торино, или в тренировъчната база в Новогорск. - Той мисли само за шорттрек. Постоянно чертае и обсъжда тактики, разглежда съперниците си и всякакви такива тънкости. Може да се каже, че животът му – това е шорттрека – уверила се е Дмуховска. Веднъж Виктор приел поканата на московския отбор да направи тренировка с тях. Той ги учел на тънкостите на този спорт, а в края на заниманието едното момче му казало, че страшно му харесва неговата национална екипировка. И Ан направо му я подарил. Колкото до съотборниците си – той е безспорният лидер в тима. Дори преди началото на игрите Ан заяви, че мечтата му не е медал в индивидуалната надпревара, а злато в отборната щафета. Виждайки старанието му във всичко, момчетата и момичетата дори помолили Дмуховска да им дава уроци по английски език, за да се разбират по-добре с него. Извън пързалкатаВиктор Ан обаче трудно свикнал с някои разлики между живота в Русия и Корея. Едно от нещата, което го удивило, било плащането в ресторант. В Корея трябвало да си плаща още при поръчката на ястията, докато в Русия – накрая на вечерта. - Защо хората не бягат, преди да платят – попитал Ан. Другото нещо бил въпросът с йерархията. В родината му когато хората се запознават, първо се интересуват от възрастта на събеседника и на тази база градят комуникацията по между си. “По-възрастният” човек има право буквално да командва опонента си. В Русия обаче нещата са прости и такава йерархия няма, но за Виктор било много трудно да свикне с такова свободно общуване. Учителката издава още, че в свободното си време Ан обича да разглежда колекцията си от камбанки от цял свят и да гледа футбол. - Мисля, че знае всеки един руски отбор – казва Марина. – Сигурно след олимпиадата Витя вече няма да има нужда от мен, но съм сигурна, че ще си останем приятели.Президентът Пак Кън Хе:
Изпуснахме го заради корупция
Още след бронза на Виктор Ан на 1500 м в родната му Корея избухна страшен скандал. Хората скочиха срещу местната федерация с въпрос как са допуснали героят им да печели за друга държава. В дискусията се включи дори президентът на страната Пак Кън Хе, която предположи, че възможните причини са корупцията, фаворитизирането на определени състезатели и обособените лагери във федерацията по шорттрек на Южна Корея. - Хюн Су Ан – един от най-добрите спортисти в света, се състезава за друга държава, след като не успя да сбъдне мечтите си в своята родина – отбеляза държавният глава.
7 дни спорт