Мартин Божилов: С нерви и караници нищо не става
- Мартине, доволен ли си от изминалата година в личен и професионален план? Какво успя да постигнеш и какво не за 2013-a?
- Да, доволен съм. В личен и професионален план успях да постигна всичко в родното първенство. С "Марек Юнион-Ивкони" спечелихме Купата на България и отново станахме шампиони, а аз получих награда за най-добро либеро. Изиграх също така два мача с националният отбор в Световната лига и като цяло това беше най-успешната ми година. Няма как да не съм доволен.
- В националния отбор се утвърди като твърд заместник на Теодор Салпаров. Какво не ти достига, за да го изместиш от титулярния състав?
- Теди (б.ред.-Салпаров) е от много дълги години в този отбор. Играл е в силни европейски отбори и има страшно голям опит на международна сцена, които аз нямам все още, но всичко с времето си. Аз чакам моят шанс за изява и няма да го изпусна. Така, както преди години бях обявяван за играч с качества за друг спорт, но не и волейбол и бях принуден да обикалям от един клуб в друг-Локомотив (Пд), Септември (Сф), Дунав (Русе)… Стисках зъби, преглъщах поредната квалификация за качествата ми и тренирах двойно повече всеки път. Търпеливо изчаках своя шанс, който ми се откри в "Славия" и се възползвах максимално. След това от "Марек Юнион-Ивкони" ми се довериха и мисля, че не ги подведох. Така, че тренирам, уча се, попивам от Теди, който е еталон за играч на този пост и има какво да се научи и чакам.
- Каква е атмосферата в националния отбор преди световната квалификация? Ще се класира ли отбора?
- Атмосферата в отбора е добра. Всички момчета си дават сметка колко е важно за отбора да се класира за световното първенство и всеки дава максимума от себе си на тренировките, въпреки натрупаната умора от тежките първенства. Аз съм убеден, че ще успеем, защото сме най-сплотения колектив, момчетата са сред най-силните в света и ще бъде кощунство да гледаме мачовете по телевизията. Имаме самочувствие на един от водещите отбори в света и не ние, а другите отбори, трябва да се съобразяват с нас.
- В България си спечелил вече всичко – две титли, купа на страната… Гледаш ли вече към чужбина?
- Да, наистина в България всичко спечелих. Разбира се, че искам да изляза в чужбина и се надявам скоро да заиграя в някое силно първенство. Знам, че играчите на моя пост не са от най-конвертируемите, но както обичам често да казвам: Не бързам за никъде. Когато му дойде времето и офертата ще съм готов.
- Напускането на Златан Йорданов ще се отрази ли на “Марек Юнион-Ивкони” през пролетта? Това няма ли да бъде препъни камък по пътя към нови златни медали и Купа на България?
- Златан беше много важен играч за нас. Може би донякъде ще се отрази, но пък това дава шанс на млади момчета от школата да се докажат. Аз съм сигурен и вярвам в тях, че ще се справят, защото на тренировките виждам как дават всичко от себе си. Ще им е трудно предполагам, защото не е лесно да те хвърлят директно в огъня, но пък ако не се опариш, няма как да стане…
- Анализ на участието на клуба в Шампионска лига…?
- Участието ни беше много полезно за нашето развитие. Поне за мен. Успяхме да се изправим срещу едни от най-силните отбори в Европа. Като цяло се представихме достойно и като отбор, и като единици. Всеки от нас показа голямо израстване и това се видя във вътрешното първенство, където през есента попиляхме всички с лекота. Участието в този турнир е и възможност на нас, самите играчи да се покажем в Европа, като допълнителна награда за спечелената титла. Играе ми се в Шампионска лига всяка година, няма да го крия. Тръпката е неповторима.
- Какъв е идеалния състав на играещите в България по постове?
- Това е провокативен въпрос. Не мисля, че аз съм човекът, който трябва да анализира това. Има си треньори и ръководители, тях питайте. Аз ще се радвам, ако попадна в този отбор.
- Имаше оферти от чужбина преди нова година, но не се реализираха. Защо?
- Да, имах няколко предложения от френски и ирански клубове. По-сериозното беше от ирански отбор, но така и не се стигна до трансфер. Предпочетох да довърша сезона в България, да помогна на клубния си тим в шампионата, особено след напускането на Златан, а и да бъда постоянно в полезрението на националния селекционер. Не всичко е пари, по всяко време и на всяка цена. Човек трябва да се замисли какво печели и какво губи от една такава одисея, та макар и за 5-6 месеца.
- В коя страна би искал един ден да заиграеш?
- Спор няма по този въпрос. Кой не иска да играе в Русия, Италия или Полша.
- Вече няколко години си в Дупница. Доволен ли си от условията и лично ти какво би променил?
- Разбира се, че съм доволен. "Марек Юнион-Ивкони" е клубът, които бе трамплинът за моето развитие. Радостен съм, че с момчетата успяхме да направим така, че не само в България, но и в чужбина да се говори за нашия отбор. Аз съм на половина вече дупничанин.
- Не е тайна, че в България заплащането на играчите е много ниско и липсват сериозни рекламодатели. В същото време националния отбор постига успех, след успех. Как си обясняваш това?
- Както виждаш, в националният отбор в 12-те няма нито един състезател от вътрешното първенство. Това говори само по-себе си за качеството на родното първенство. За финанси и политика на финансиране, не е моя работа.
- Как се роди идеята да се включите в дарителска акция на дома за сираци в Дупница заедно с Цветан Соколов?
- Идеята дойде от един човек. Не искам да му казвам името, защото в такива ситуации е важна идеята, а не първоизточникът. Той ни предложи да съберем една определена сума, която е била нужна на този дом и ние веднага се съгласихме. Буквално в рамките на 3-4 часа бяхме готови с парите. И занапред ще помагаме с каквото можем на децата. Като се замисли човек, децата от малки си падат по спортистите и искат да бъдат като тях като порастнат. В същото време, увлечени в тренировки и мачове, самите спортисти забравяме, че трябва да бъдем и хора и да бъдем именно такива, каквито сме в очите на малчуганите, особено на тези, които са лишени от семейство.
- Кой е най-неприятния момент в кариерата ти досега?
- Не искам много да се сещам за него. Това беше денят, в който получих тежка контузия в мач срещу "Монтана" за купата на страната, който ме изкара дълго извън игрището.
- Най-веселата ти случка?
- А-а-а, има една пословична случка в националния отбор. Лятото сме на лагер и преди началото на Световната лига играхме контролни мачове срещу Иран. Бяхме се събрали в съблекалнята на разбор, обаче Дани Милушев и Боби Апостолов. Тогава Камило Плачи първо попита Милушев дали е закъснял, защото е пушил, ама той отговори че не е. След това попита Апостолов дали пуши и той в типичния си стил, без да лъже и гледайки право в очите му отговори: Да. Камило Плачи продължи с въпросите: "Какви цигари пушиш" и Боби му отговори: "Марлборо". Ама какви-Голд, Ред, Класик… И в следващия момент Боби изстреля, крилатата фраза: "Бело, бате". При което в съблекалнята започна невероятен смях, а Камило понеже не разбра какво му отговори Боби, гледаше учудено и цялата картинка бе уникална. Толкова смях не беше имало отдавна.
- На игрището демонстрираш невероятно спокойствие и хладнокръвие. За играч на твоя пост – това е много трудно. Откъде тези нерви?
- (Смее се) Какво да ти кажа, опитвам се да запазя самообладание, да внасям спокойствие в отбора, все пак съм най-голям. Пък и с нерви и караници нищо няма да се получи.
- И накрая – срещу кой волейболист не би искал да играеш?
- Честно да ти кажа няма такъв. Искам да играя срещу най-добрите, защото тогава можеш да си свериш часовника, както се казва, и да прецениш докъде си стигнал в развитието си.
Интервюто записа: Пламен КАЗАКОВzadupnitsa.com