Албена Ситнилска: Новата фамилия ми донесе късмет

Световната шампионка по кикбокс оцени 2013 година като най-успешната в кариерата й

Спортист №1 на Благоевград за 2012 година - Албена Ситнилска, се прибра в областния център на Пиринско след историческа първа за нея световна титла в индивидуалните дисциплини. Тя е най-титулуваната жена в европейското таекуондо, завоюва първия си индивидуален златен медал, но не на световен форум по корейското бойно изкуство, а на Световното първенство по кикбокс, което се проведе в турския курорт Анталия. От около две години в благоевградския клуб по таекуон-до „Фолкън“ тренират и кикбокс. Както се вижда резултатите не закъсняха. Ето какво разказа световната шампионка по кикбокс, непосредствено след завръщането си в Благоевград.

Честита Световна титла Албена Ситнилска. В индивидуалните дисциплини това нещо ти убягваше дълги години.

- Благодаря! Донесе ми късмет новата фамилия (Смее се). Подготвих се по-сериозно и вече бях видяла веднъж на Европейското какво е, имах малко повече опит и се постарах да взема световната титла.

Може ли да се каже, че най-после си счупила каръка? Били сме очевидци, колко пъти не можеше да сдържиш сълзите си след поредния загубен финал.

- Дано наистина да съм го счупила и занапред все така да ми върви.

Ще ни разкажеш ли малко повече за организацията на това световно първенство по кикбокс, което се проведе в турския курорт Анталия?

- Организацията на Световното първенство беше много добра. Всичко беше в един комплекс, нямаше разпокъсвания. Бяха се постарали.

А за противничките ти както ще ни кажеш?

- Първо играх с туркиня (б.р. Ариф Сали Гюней), което ми беше и най-лесната среща, макар че тя имаше голяма подкрепа от публиката. Когато играеше турчин всички се събираха и образуваха сериозна агитка и много влияеха на съдиите. В моята среща обаче нямах проблем. Тя даже се контузи малко в третия рунд, скъса може би връзки, незнам. Втората среща беше с полякинята (б.р. Паолина Франковска). С нея бях играла на Европейското миналата година и тя ме беше била, но сега си го върнах. Сега я бих с 3 съдийски гласа. Между другото аз не знаех, че е същата полякиня, Верго (Вергилий Ститнилски) ми каза, че е тя преди срещата. Не ми попречи това, че ме е била преди и успях. Финалът ми беше най-трудната среща. Мисля, че рускинята, с която играх беше тренирала таекуондо и имаше по-добра техника с краката. Успях да я надвия и с 3 гласа я бих и нея.

Как ще опишеш разликата между таекуондото и кикбокса? Таекуондистите доста добре се включват в кикбокса. Ето на това Световно по кикбокс и Дюк Нуамеруе стана световен шампион, и Амалия Колева има два бронзови медала.

- Да, наистина е така. Това става защото по принцип в таекуондото повече се занимаваме със самата техника, докато кикбоксьорите наблягат малко повече на силата. Като ги съчетаеш и двете неща се постига по-голям успех.

Къде е по-трудно за тебе?

- Таекуондото, мисля, че е по трудно.

Имаш ли някакви наранявания след Световното?

- Имам малко повече произшествия. По краката са повече синините, но това е нищо в сравнение с преживяното и спечелената титла.

Мислиш ли, че с тази победа си гарантира за втора година приза „Спортист на Благоевград“.

- Това си го решавате вие. И Гайдарджийски има две световни титли тази година.

Чувстваш ли се вече благоевградчанка?

- Ооо, аз съм тука вече от 11 години. Отдавна вече се чувствам благоевградчанка, макар че сега вече съм и официално.

2013 година и в личен, и в професионален план беше ли най-успешната за теб?

- Да, мисля че досега ми е най-успешната година. Цялата година беше изпълнена с много емоции. Световното в България, особено отборно като взехме световната титла беше уникално изживяване. Сватбата също беше много хубава, даже не ми се искаше да свършва (Смее се). Просто тази година ми е на късмет.

Колко са медалите ти за цялата година?

- На Европейското имам три златни (2 в индивидуалните дисциплини и 1 в отборното). На Световното второ място на спаринг – индивидаулно и първо – отборно и на форма станах трета. И сега световна титла в кикбокса.

Когато загуби финала на Световното по таекуондо, минаха ли ти мисли да се откажеш?

- Не ми е минавало през ума да се отказвам. Въпросът е дали мога още. За сега, да чукна на дърво, всичко е наред, нямам контузии и мога още да продължавам.

Миналата година на церемонията Спортист на годината на Благоевград каза, че много дължиш на Вергилий Ситнилски, сега, след сватбата, повече ли е дължимото?

- Повече.. да. Обикновено той ме подготвя, при него тренирам и дава всичко за мен, за да се подготвя добре.

Мислите ли двамата за бъдещи таекуондисти?

- Всичко с времето си.

Стефан Дамянов, E79 News

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти