Торес наистина се събужда, но пикът му отмина
Този път, за разлика от случилото се в мача на Челси с Кардиф Сити, не обиден съдия постави Жозе Моуриньо сред публиката, а Фернандо Торес. Испанецът използва неразбирателство в отбраната на Манчестър Сити, за да осигури в последната минута победата на “сините” с 2:1 и да подлуди португалския мениджър.
Графиката на кариерата на Ел Ниньо на “Стамфорд Бридж” съдържа множество възходи и спадове, а декларациите “Торес се завърна” идват толкова често, колкото автобусите покрай стадиона на клуба, преди да дойде съобщение, че той отново е изчезнал.
Торес, както мнозина биха се съгласили, никога вече няма да е онзи играч от златните си години в Ливърпул, когато оправдано бе сравняван с най-добрите в света. А с цената си от 50 млн. паунда едва ли ще убеди всички, че трансферът от онзи януари 2011 година е представлявал нещо повече от суетна прищявка на собственика на Челси Роман Абрамович и доста сосна сделка за Ливърпул.
Има го обаче едно все по-нарастващо усещане, че правилните бутони са натиснати у този така енигматичен характер и под ръководството на Моуриньо може да постигне постоянно топ нивото си, което му убягваше от първите дни в Лондон.
Трябва също да се отбележи, че за човек с уж толкова ужасен период след напускането на Ливърпул, Торес е спечелил Шампионската лига срещу Байерн насред “Алианц Арена” и е вкарал блестящ гол при победата над Бенфика на финала на Лига Европа в Амстердам този май. Добавете и “Златната обувка” като част от триумфалния поход на Испания на Евро 2012 и едва ли ще наречете кариерата му “незавършена”. Доста футболисти биха се съгласили да изкарат подобен ужасен период, завършил с така впечатляваща колекция от награди.
При тази победа над Манчестър Сити (победа от такова значение, че решаващият гол на испанеца прати Моуриньо сред публиката, за да спази обещанието си да празнува заедно със своя син) видяхме различните лица на Торес, главно добрите.
Той не можа да повярва, когато шутира високо над вратата в ситуация очи в очи с Джо Харт, ала докато преди това би довело до спад в представянето му, този път се качи едно ниво нагоре и показа черти от предишния Торес, карал публиката да стои на ръба на седалките, когато получеше топката.
Испанецът остави в точка Гаел Клиши, когато сервира на тепсия топката на Андре Шюрле за първия гол, после направи акция, която за малко да доведе до най-хубавия му гол за Челси, ако топката не бе се отбила о напречната греда. А накрая, когато един от най-равностойните мачове въобще влизаше в добавеното си време от четири минути, дойде мигът името му да прозвънти на “Стамфорд Бридж”.
Скандирането “Фернандо Торес – той вкарва, когато си поиска” може и да е преувеличено, но той показа увереност и нюх, за да се възползва от паниката на Матия Настасич и Харт. Този път той не сбърка в завършващия си удар и добави към чифта си голове от победата срещу Шалке в ШЛ.
Ел Ниньо не е онзи играч от Ливърпул, ала си спечели важно място в плановете на Моуриньо, в което мнозина не вярваха при завръщането на португалеца в клуба. Мениджърът разказа за играч, който просто се е добутал до титулярния тим с поведение за пример, здрава работа и силни представяния. Разказа как възпитаникът му се трудел неуморно на тренировките всеки ден, без значение дали е бил избиран за титуляр. Шюрле настоя, че Торес си остава световна класа, и сподели как колегата му прекарвал часове във фитнесзалата и тренирал сам в опит да намери липсващата му в Челси съставка.
Прежният Фернандо със светкавичната си бързина, ужасявала защитниците и караща ги инстинктивно да правят колеблива крачка назад към вратата си, няма да се завърне в пълен блясък, но все още у него се крие готов да блесне много добър нападател. Моуриньо може да се нуждае от него при процеса на приспособяване на Самюел Ето’о, спада в доверието към Демба Ба и отсъствието на Ромелу Лукаку, трупащ опит в Евертън.
Последното изригване на Торес е не просто награда за играча, а и за привържениците на Челси, които рядко показваха отчаяние по време на спадовете на испанеца и често, дори в най-трудните му времена, го нахъсваха да преоткрие старата си бляскавост. А онези, които са гледали и са се възхищавали от него в най-добрите му дни, също би трябвало да се радват на всяко съживяване на онова, което в пика си беше истински специален талант.
Торес не се е завърнал. Торес от апогея си няма да го има отново. Днешният Торес обаче изглежда към момента повече от достатъчно добър за Челси и Моуриньо.
Фил МакНълти, ВВС