Спрете се!

Ставаме свидетели на нещо грозно. Ама много грозно. Някои от най-успелите ни футболисти започнаха да се плюят чрез медиите на личностна основа. Единият бил неграмотен и спал като заклан до обяд. Другият прибрал парите от повиквателните, а пък на някаква конференция на УЕФА пиел вино отвън. Третият пък уби всичко детско в нас, казвайки, че е било по-добре, че Любо не бил в отбора на САЩ'94. А същият този Любо тогава бореше рак и именно на него бе посветен успехът от световното. Не е човечно! Спрете се, момчета! Грозно е! Тъжно е! Че не докарахте футбола ни до разцвет, за какъвто се говореше на 17 януари 2005 г., когато тръгнахте да сменяте Батето, е ясно на всеки. Че Батето е много висока топка спрямо вас, и това е ясно. Че футболът ни е много зле, и това се знае. Как пък досега толкова години си мълчахте? Смешно е как изведнъж тръгнахте да си вадите кирливите ризи. Малко като в пети клас, голямото междучасие. Едно време ни бяхте идоли, а сега да се смее ли човек, да плаче ли…