Свен Крамер: Искам да спечеля старта на 1500 метра

Срещам се със Свен Крамер по време на Държавното първенство на Холандия по кънки бягане, което се проведе този уикенд. За повечето хора в англоезичните държави, а вече и масово в България петъчният и съботния ден са преминали само и единствено в приготовления и забавления свързани с Хелоуин. За холандците датата 31 октомври тази година също бе важна, но не бе свързана изобщо с Хелоуин. Това бе денят, в които официално в Холандия бе откри кънки сезона и това стана в меката на бързото пързаляне с кънки на дълга писта – Хееренвейн.

- Свен, доволен ли си от постигнатото днес, след като желанието ти да спечелиш титлата на дистанцията от 1500 метра по време на Държавното първенство на Холандия се изпълни?

- Вчера, когато спечелих титлата на 5000 метра си казах, че всичко мина добре, според очакванията ми. Днес обаче наистина мога да кажа, че съм повече от доволен от представянето си в бягането на 1500 метра. Преди само около шест месеца избрах една нова посока на развитие и си поставих за цел да насоча подготовката си в посока подобряване на моето представянето в 1500-метровата дистанция и сега, след като изненадващо дори и за мен станах шампион на Холандия в тази дисциплина, насладата и удоволствието от победата няма как да не са огромни. Удовлетворението наистина е голямо, когато поставяйки си цел успееш да я постигнеш в толкова кратки срокове. Днес карах в една серия с бившия си съотборник Кун Фервей (Кун, който последните дни е скъсван от шеги от страна на колегите си затова, че е напълнял. Според някои източници с 12 килограма, а според други с не повече от 5-6. Кйелд Наус – шампионът на дистанцията от 1000 метра(1:08.25), които от неделя вече е и рекордьор на пистата в Хееренвейн, и носител на световния рекорд в коронната си дисциплина за писти разположени на морското равнище, коментира съобщение на Фервей в Туитър, в което той се хвали колко е бил силен, за да успее да счупи системата, която позволява отлепването на ножовете от кънките, така: „А не е ли заради това, че си прекалено тежък”). Когато излязох на ледената писта в Хееренвейн, изненадващо дори и за мен самия успях да потегля от старта толкова добре и да запиша едни толкова бързи първи 300 метра. Времето ми беше 23.96 секунди, като разликата между мен и Кун в този момент беше само 9 стотни в негова полза. Във втората обиколка и двамата сме се пързаляли в едно и също темпо и съответно сме записали един и същи резултат – 26.2 секунди. В последните две обиколки предимството вече е било на моя страна, като в третата обиколка времето ми е било с 20 стотни по-добро от това на моя съперник, а в последната четвърта обиколка разликата вече е станала приблизително 50 стотни в моя полза - 28.4 срещу 28.9 за Кун. Като за начало на сезона мисля, че постигнатото от мен време от 1:46.14 минути на 1500 метра е много добро. (Този резултат на Свен Крамер е само с около 2 секунди по-слаб от световния рекорд за писти разположени около нивото на морското равнище. Въпросният рекорд е поставен от американския кънкобегач Шани Дейвис през 2009 година на ледения овал в Хамар, Норвегия. Дейвис държи и световния рекорд от 1:41.04, който е поставен от него през същата 2009 година на пистата в Солт Лейк Сити. Именно на тази писта, която е една от най-бързите в света, преди седмица по време на шампионата на Съединените Американски Щати, Дейвис спечели държавната титла на 1500 метра с време 1:43.70.)

- В началото на септември по време на тренировъчен лагер с новия ти отбор „Лотто Ен-Ел – Юмбо” в Италия ти открито заяви, че се съмняваш в думите на треньора си, че подготовката ти върви добре и че ще се убедиш в казаното от него само, след като на 31-ви октомври навъртиш първите си 12.5 състезателни обиколки за сезона и спечелиш старта на 5000 метра. Дори и рекорда на пистата, които ти постави преди седмица на неофициалната 3000-метрова дистанция (3.39,65 минути) не ти донесе спокойствие, а вместо това ти продължи да се съмняваш дали допълнителното внимание, което отделяш на тренировките за скорост, няма да ощетят представянето ти в дългите дистанции.След успешния старт на сезона и двете ти държавни титли на 5000 и 1500 метра, вече имаш ли по-голямо доверие в тренировъчните методи на треньора си Як Ори? 

- Не, че досега не съм вярвал на Як Ори. Все пак го познавам отдавна, но едва сега, след като спечелих златните медали от Държавното първенство на Холандия на 5000 и на 1500 метра вече мога да кажа, че се чувствам комфортно, защото реално състезанията са мястото, на което проличава дали един треньор и състезател работят в правилната посока или има липса на колаборация между двете страни. Всички в моя спорт са наясно, колко е трудно да се подготвяш едновременно и за дългите, и за по-късите дисциплини едновременно. Да постигнеш баланс, които да ти позволява успешно да се бориш за златото и на двата фронта – и в късите (спринтовите) и в дългите дистанции е изключително трудно, но също така и много важно за тези, които искат да имат успех в „Ол раунд” първенствата. В момента аз работя и за постигане на по-голяма експлозивност в спринта на 500 метра, т.е.по-голяма скорост. Тя ще ми е нужна по време на Световното първенство „Ол раунд” в Калгари през март, защото според моите очаквания битката за титлата при мъжете там ще е изключително успорвана. 

- Каква е разликата между стила на работа на Як Ори и този на стария ти треньор Херард Кемкърс?

- Според мен основната разлика е в това, че състезателите в отбора на Ори, както и тяхната подготовка са повече ориентирани към спринта и по-късите състезателни дистанции, т.е. работата се фокусира върху изграждането и поддържането на качествата необходими на кънкобегачите в скоростните дисциплини – експлозивност, техника на пързаляне при висока скорост. На мен лично работата с Ори ми носи дивиденти. Тук бих споменал, че макар, че работим заедно отскоро вече се чувствам малко по-комфортно, когато карам на висока скорост, особено в завоите. Благодарение на тази спринтова насоченост на тренировките в отбора на Як Ори, аз постепенно започнах да подобрявам скоростта си на пързаляне в спринта на 500 метра. Иначе като стил на работа всеки един треньор е различен. При Ори впечатление прави, че той постоянно измерва нещо, изчислява и анализира в търсене на възможности за усъвършенстване на дори и най-дребни детайли от пързалянето на своите състезатели. Ако неговата работа може да се съпостави с тази на успешните мениджъри и той като тях търси един вид свободни пазарни ниши с цел реализиране на максимална печалба.

- Как всъщност се чувстваш в новия си отбор? Какви са позитивите и негативите за теб от смяната на отбора и треньора след края на миналия сезон? Ирене Вюст сподели, че за нея не е било много лесно да се адаптира към новите условия и да забрави 9-те години прекарани с теб в отбора на „ТЕ-ВЕ-ЕМ”, както и тези по рано в отбора на „Йонг Ораня”. Думите ѝ казват всичко: „300 дни в годината заедно не са нищо. За мен Свен е като брат и наистина сега ми липсва много, както и атмосферата в нашия отбор.” Свен, какъв е твоят коментар?

- Много мило от нейна страна да сподели колко приятна е била тренировъчната атмосфера в нашия стар отбор и колко комфортно сме се чувствали един с друг, но при мен ситуацията със смяната на отбора бе малко по-различна, отколкото за нея, защото аз не преминах сам в новия си отбор, а заедно със съотборниците си Ваутер Олде Хувъл и Дауе де Врис. Ирене от своя страна се озова сама без, който и да е било от съотборниците си в нов отбор, в който обстановката е доста по различна от тази в стария ни отбор. „Тийм Континю”е единствения професионален  женски отбор в Холандия, чийто треньор също е жена – Марианне Тимър. Така че нищо чудно Ирене да се е чувствала малко странно в началото. Все пак отново искам да кажа, че съм поласкан от думите ѝ и че се надявам тя вече да се чувства добре в новия си отбор. Предвид представянето ѝ днес и вчера, и двете ѝ титли на 1500 и 3000 метра личи, че Ирене вече се е сработила отлично с новата си треньорка и съотборничките си.

(Последните 9 години Свен и Ирене се състезават за отбора на „ТЕ-ВЕ-ЕМ”. В отборът се наливат милиони годишно. Не случайно този отбор доминира в продължение на 14 поредни години, докато тази пролет спонсорът на отбора не се оттегля от спорта и звездния тим се разформирова. Крамер и Вюст до този момент нямат грижи за нищо друго освен да се фокусират върху подготовката си Треньорът им Херард Кемкърс и един от асистентите му са винаги на леда, Хеерд Каупър зад мантинелата, трима физиотерапевти чакат нареждания край пистата също. Всички те поддържат връзка един с друг чрез постоянна аудио връзка.  Няма човек в екипа, който да не разполага със слушалки и микрофон за връзка с останалите. Всичко това обаче вече го няма, но Свен Крамер и Ирене Вюст продължават да доминират. )

-  Твоят треньор говори постоянно за „отборен дух”, а ти винаги си по-индивидуално ориентиран. При положение, че приоритетите ви са различни, как работите заедно?

-  И аз не знам. Мисля, че и двата сучая отборната атмосфера е много важна. Когато хората в един отбор комуникират добре, работят заедно за постигане, както на общите, така и на индивидуалните си цели и не си пречат един на друг, тогава всички имат полза от това. Индивидуалните успехи на един стимулират и останалите в отбора.

- Предвид инцидентите през последните седмици с кънкобегачи, които се състезават в „маратона”, имаш ли някакви притеснения свързани с масовия старт, който ще се проведе в неделя? (Първо Кристиян Хруневелд по време на тренировка в Инцел, Германия счупи ребро и прешлен на гръбначния стълб. След него Мартин ван дер Пол при масово падане на пистата в Хееренвейн пострада жестоко. Със срязана задколянна артерия, както и прерязване на мускулите, сухожилията и нервите около тази артерия, той бе откаран в болница, където в продължение на 6 часа докторите се бориха за живота му. Същият ден при жените Яне Равестейн завърши маратонското си кънки бягане с един счупен и три навехнати прешлена на гръбначния стълб.)

- За истински страх от моя страна не може да става и дума. Още се чудя кой от двата костюма, с които разполагам да използвам. Вече получих от производителя на облеклата на моя отбор специално изработен за мен костюм, който не може да бъде прерязан от кънка. От гледна точка на сигурността този екип е идеален, но от аеродинамична гледна точка е по-бавен. Наистина ще бъде много по лесно, ако Международния кънки съюз вземе решение всички в масовия старт задължително да използват костюмите непозволяващи прерязване, За момента използването на този вид специален костюм е само желателно. Може би в бъдеще специалната протекция да стане задължителна, но засега няма такова решение. Според правилника единственото задължително е всички състезатели в масовия старт да носят каски, като тези в шорт-трека.

(Интересно за читателите сигурно ще бъде накратко да разясня какво представлява масовия старт. При тази нова дисциплина в кънки бягането на старт застават не двама състезатели, а максимум 28 при международните състезания и 35 при тези от национален ранг. Правят се 16 обиколки, като има междинни спринтове, финален спринт, точки от спринтовете, сбор, класиране според реда на пресичане на финалната линия в случай на равен брой точки. За зрителите засега не е много лесно да следят какво точно се случва на пистата по време на един масов старт. Аз лично трудно успявам да пресмятам точките в движение. Надявам се, че телевизионното излъчването на тази дисциплина ще се развие графично, защото иначе никой няма да знае какво точно се случва по време на едно състезание. Масовият старт се очаква да бъде включен в олимпийската програма за игрите в Пьонгчан през 2018 година, като ако Международният Олимпийски Комитет одобри предложението на Международния кънки съюз, то ще бъде за сметка на втория старт на 500 метра, който ще бъде изключен от програмата. Това от своя страна ще създаде неравни условия за стартиращите състезатели в една серия, тъй като се знае, че в спринта на 500 метра стартиращия във вътрешния коридор има предимство, защото когато достигне максималната си скорост на пързаляне, той ще има възможността да атакува последния завой в по-отворения външен коридор.)

-  Как виждаш бъдещето на масовия старт? Предвид нагласите в кънки средите, един ден няма ли масовия старт да заеме мястото на класическата 10-километрова дистанция?

- За мен двете дисциплини не са заменими. Масовият старт е нещо ново, но за мен той не може да бъде заместител на класическите 10-те километра. 10000-метровата дистанция има толкова дълголетна история и традиции, че трябва да се направи всичко възможно тя никога да не отпадне от програмата на състезания по бързо пързаляне с кънки на дълга писта. Съгласен съм, че кънки бягането има нужда от осъвременяване, но нека то не е за сметка на класиките.

- Вчера ти публично повдигна въпроса за липсата на пространство по време на тренировъчните часове за топ атлетите от всички холандски професионални отбори по кънки бягане и невъзможността да се подготвяш нормално при тези условия. Какво е твоето предложение за излизане от тази неприятна ситуация? Да се фиксират отделни часове за тренировка за по-слабите състезатели от всеки отбор? Да се построят нови съоръжения или да се реновират такива като овала в Хага, където в последствие да се провеждат част от големите състезания и част от отборите да започнат да тренират там?

- Всички тези варианти, които споменаваш дават възможност за решаване на проблема. Наистина тук в „Тиалф” в някои моменти на пистата е толкова натоварено, че за истинските професионалисти става опасно да се пързалят. Тренира се на висока скорост и затова смятам, че топ кънкобегачите от всеки отбор трябва да получат възможността да тренират в различни часове от тези, в които тренират посредствените състезатели и младите надежди.Иначе и тук ще започнат да стават инциденти. Преди няколко години на леда едновременно излизаха да се пързалят 25 топ кънкобегачи от три професионални отбора. Днес на пистата тренират едновременно 60 души, представляващи шест професионални отбора, един на младите надежди на Холандия и още два с спонсорирани обучаващи се таланти. С всяка изминала година опасността нараства и тази тренировъчна уредба в никакъв случай не работи в полза на холандското кънки бягане. Разбирането на хората в Холандия, че на всеки трябва да се предоставят равни възможности в случая не кореспондира с моето разбирането за професионален спорт. Ситуацията, в която ни поставя Кралския холандски кънки съюз е недопустима, когато става въпрос за спорт на високо равнище. За състезателите, които носят слава и медали на Холандия, трябва да се осигуряват най-добрите условия за подготовка. Сигурно и в сегашните условия ще продължим да печелим същия брой медали както преди, но защо да не стане и още по-добре?

- Много от най-добрите холандски кънкобегачи смятат да пропуснат стартовете за Световната купа в Азия (Обихиро,Япония и Сеул, Южна Корея). Причините са различни –  такива свързани с факта, че този сезон е следолимпийски, контузии, участие в Световното първенство по ин-лайн скейтинг (Маннон Каминха и Мишел Мулдър), липса на финансови средства, аклиматизационни проблеми, с които е свързано всяко едно от пътуванията до толкова далечни дестинации. Ти ще участваш и в Обихиро и в Сеул. Не мислиш ли, че за всички състезатели е важно да използват всяка възможност за тестване на аклиматизационните си възможности, както и за проучване на състезателните условия, които предлага страната домакин на следващите олимпийски игри?

- Точно така мисля и аз. Друго важно нещо е кънки бягането да се популяризира по света и ние холандските топ кънкобегачи, които в голяма степен сме неговото лице не трябва просто хей така безпричинно да пропускаме големи състезания като стартове за Световната купа.

- Какво кара Свен Крамер да публикува съобщения на корейски в социалните мрежи? Преди олимпийските игри нямам спомен в Туитър или Фейсбук от твое име да са излизали публикации на руски език. Сега обаче четири години преди игрите в Пьончан от теб се води сериозна кореспонденция на корейски. Това някакъв вид маркетингова стратегия ли е или  нещо друго?

- Причината е само една и тя е, че аз съм част от маркетинговия план на един от спонсорите ми. Наскоро „Фила” сключи  4-годишен договор с мен. Компанията е корейска и затова се налага от мое име в социалните мрежи да бъдат публикувани съобщения и на корейски. Все пак последната ми публикация от днес не беше на корейски, а на холандски и гласеше следното: „ Искам да спечеля старта на 1500 метра”. 

Речено - сторено. 

Фани Богданова, специално за Sportal.bg