Серафим Тодоров: Победих Флойд Мейуедър в Атланта, а сега той е най-богатият спортист

Легендарният български боксьор Серафим Тодоров - Сарафа, е роден през 1969 г. в Пещера.Една 10-годишен прекрачва прага на спортната зала в родния си град.Тодоров е трикратен европейски и световен шампион по бокс в кат. до 57 килограма.Олимпийски вицешампион от олимпиадата в Атланта, САЩ през 1996 г. Двукратен носител на званието “Спортист на годината” за 1991 и 1993 г.Единственият българин обявен за най-добър боксьор на планетата и носител на купата " Ръсел", както и на купата " Денисов", за най-добър боксьор на Европа.В момента Серафим Тодоров живее със семейството си в апартамента си в Пазарджик. Не крие, че е разочарован от всичко. Твърди, че рядко излиза от дома си и избягва да общува.

- Г-н Тодоров, на олимпиадата в Атланта побеждавате американеца Флойд Мейуедър. Сега той е най-богатият боксьор в света, а вие как живеете?

- Така е. Бих Мейуедър на полуфинала. След мен той няма загуба вече 18 години. Взима десетки милиони на мач. Наистина беше елитен боксьор, американците си го гласяха за олимпийски шампион. Аз го спрях. След мача с него ми предложиха да се бия за тях. Американците обичат бели боксьори, които се справят с чернокожи. След победата ми двамата тръгнахме към допинг контрола и тогава се появиха най-големите им промоутъри и мениджъри в бокса. Поискаха да подпиша договор с тях, но аз отказах. Заявих им, че ще продължа да се състезавам за България. Мейуедър вървеше след мен. След като аз им отказах, те веднага дръпнаха него.

- И тогава е тръгнала голямата му кариера на професионалист?

- Да. Той подписа на олимпиадата и премина в професионалния бокс.

- Искате да кажете, че вашият отказ е бил неговият шанс и той веднага се е възползвал?

- Така е. Още повече че аз бях много по-добър от него. Истината е, че той не притежаваше моите качества и талант, и това бе видимо. Аз съм ставал световен шампион след едва 20 дни подготовка. Това, че аз отказах да остана в Америка, даде шанс на Флойд да стане това, което е. Такава е истината.

- Съжалявате ли, че отказахте да останете в САЩ и се върнахте в България?

- Много, много ме е яд. Истински съжалявам, защото животът ми щеше да протече по друг начин. Сега се мъча в тази проклетия.

- Не станахте и олимпийски шампион в Атланта, а взехте сребърното отличие. Защо се получи така?

- Заради пословичната българска мръсотия. Емил Жечев, тогава шеф на съдиите в световната боксова федерация, ми отне две олимпийски титли. Това е истината,

която за първи път споделям пред вашия вестник

- Имате ли обяснение защо?

- Имам, разбира се. Една година преди олимпиадата в Барселона отказах да отида в Тампа, Флорида, на предизвикателен мач. Състезавах се в Германия. Имах договор и определени мачове. Те съвпадаха с турнира в Тампа. Как да отида. Отказах им, защото в Германия си вадех хляба. Отиде Юлиян Строгов. Свърши си работата момчето и всичко беше наред. Жечев обаче ме сложи на мушка и ми отмъсти за Тампа на олимпиадата в Барселона. Преди олимпиадата в Атланта имаше европейското в Дания. Там отказах да се кача на почетната стълбичка. Играя финал с един руснак. Видимо го бия. Той едва ме докосва, а те отсъждат на него победата с 2 на 1. А на предишното европейско този същия руснак го бия с 13 на 1. Нагласиха меи аз отказах да си взема сребърния медал

Жечев ми отмъсти за Дания, като ми взе титлата на олимпиадата

в Атланта. Такава омраза. Сложи ме на мушката и край. Ето за първи път го казвам това нещо пред вас.

- Това са много сериозни обвинения?

- Този тайландец, който стана олимпийски шампион в Атланта, аз го бих на предолимпийския турнир само с 4 дни подготовка. Не го слагах в никакви сметки за титлата. Не го смятах за боксьор, камо ли да съм мислел, че ще ме бие. На него му казват, че

световната федерация решава кой да е олимпийски шампион

Заявяват му, че трябва само да изкара мача срещу мен, да ме държи и става първи. Знаете ли, че на следващата олимпиада той загуби още първия си мач с нокаут. Това е истината. Преди финала за олимпийската титла в съблекалнята при мен идва Емил Жечев. Никога преди това не беше го правил. Идва и ми казва как е виждал тайландеца да не може да се изправи след нокаут. И само това повтаря. Аз съм техничен играч. Обичам да разигравам противниците си, да рисувам на ринга, да надигравам. Какви нокаути. Това ме усъмни, че нещо става. Започна мачът. Още впървия рунд му вкарах на онзи няколко бързи удара, а съдиите не ми ги точкуватНа почивката масажистът ми вика: “Сарафче, прецакват те.” Втория рунд оня постоянно ме държи. Питам съдията какво става, а той ме наказва с предупреждение. Какво да обяснявам повече за олимпийската титла. Прецакаха ме. Мога да кажа, че аз само бях използван от тази държава. Всички лапаха за моя сметка. Аз правех добро, правех “бяло”, а за мен “бяло” нямаше.

- Тогава как едно обикновено момче от Пещера стигна до най-високите спортни успехи в бокса?

Мен Бог ме е избрал,

затова постигнах всичко. Още на 12 г. взех купата “Максим Мишев” в Пещера. Нямах годините да участвам в турнира, но ги смачках всичките. На 15 г. ме взеха в младежкия националния отбор. На 17 г. станах европейски шампион в Дания. Аз не бях талант, бях явление. Какво да говорим. Колко титли съм донесъл на тази държава. Аз не съм имал истинска загуба от съперник, защото е бил по-добър от мен. Само една-единствена. Това стана в предолимпийския турнир в Сеул, Южна Корея. Един кореец го подцених. Играем с него финал. Той беше един дребен такъв и ме би. Това е единствената реална загуба, която имам. Всички други са ми нагласени от съдиите, нагласени от нашия човек, и то на най-големите турнири.

- Когато се отдръпнахте след олимпиадата през 1996 г., си пробвахте късмета да боксирате за Турция?

- Защо тръгнах за Турция ли? Ами заради нашите управници. Да оставим европейските и световните титли, олимпийското сребро. Аз

бях обявен за най-добрия боксьор на планетата

Аз съм единственият българин и един от малкото в света, които са носители на купата “Ръсел” за най добър боксьор на планетата и на купата “Денисов” за Европа. Кой друг е получавал такива признания? Само Сарафа! А те какво ми даваха! Питайте ги. 350-400 лв. заплата и 4000 долара за световна титла. Винаги съм бил добронамерен, наивен и великодушен. Мислех си, че всичко ще се оправи. След толкова признания и титли от цял свят смятах , че и нашите ще ме оценят. Не стана. И тогава си казах: “Стига толкова”, и тръгнах за Турция.

- Защо не се получиха нещата там?

- Пак заради нашата федерация. Поискаха пари, за да ми освободят правата да боксирам за Турция. 300 хиляди долара за правата ми. Турците се хванаха за главата. Даваха ми 1 милион долара за олимпийска титла. И щях да я взема. А нашите искат пари. Как ще искат? Колко титли им донесох... Колко хора взимаха пари на моя гръб от тази федерация. Защо не ме пуснаха и аз

да изкарам пари, а не да лапам трохи?

Най-добрият боксьор на планетата, най -техничният. И какво ми даваха. Едно нищо. Ти знаеш ли какво е да тренираш триразово 6 часа всеки ден? Цяла нощ да плачеш от изтощение, гладен и жаден, за да не качиш килограми в категорията. И на другия ден пак блъскане и бой. От мизерия отиваш на по-голяма мизерия. 27 години от живота си съм дал на бокса. И това не се цени. Ще ти разкажа нещо. През 1989 г. отидох да играя в Германия. Там ме боготворяха. Само там съм взимал истински пари. Бях на 20 години. От 180 лв. заплата в България

отидох на 4000 марки в Германия

Един ден от аерогарата ме взима един милионер - Херберт Волф, който спонсорираше бокса. Стигнахме до залата. Той отваря багажника на мерцедеса. Посягам да си взема багажа, а той ме спря и го взима той. Носи ми чантата. Питам го: “Защо? Ти си милионер, мениджър на бокса, как така ще ми носиш багажа?” И знаеш ли какво ми отговори той: “Милионерите като мен са много, но такива таланти като теб се раждат един на милиони.” Представяш ли си за какво става въпрос? За какъв морал, какво отношение и уважение към мен. Това тук има ли го, ще го има ли някога въобще? Никога!

- Как живеете сега?

- Бог ми помага. На истинските, чистите, добри хора Бог им помага. Но трудно живея.

- Имате ли работа?

- Нямам работа. Безработен съм,

вземам олимпийска пенсия

 Това е всичко. Парите не стигат за нищо.

- Знам, че ходихте в Португалия при дъщеря си и сте работили там. Какво правехте?

- В Португалия беше добре, но и тя е бедна държава. Има криза. Работех като шофьор. Имаше едни момчета от Гоце Делчев. Сутрин идва шефът - португалец, и казва какво ще се работи. Вършех си задълженията. Един ден обаче момчетата викат на шефа: “Знаеш ли кой е този човек?”, и ме сочат. Казват му: “Виж в интернет кой е Серафим Тодоров.” На другия ден португалецът не иска да ми дава работа. Срам го е. Казва ми: “Ти си велик шампион. Какво правиш тук. Как аз да ти заповядам. Какви хора живеят в България. Хора като теб трябва да се пазят и боготворят.” Това е. Какво да обяснявам повече.

- Ходили сте да работите и като треньор в Испания. Какво стана там?

- Нищо. Показах им някои неща. Шашнаха се. Но нямат пари. Предложиха ми много ниска заплата, като се оправдаха с кризата. 550 евро. Какво е това. Нищо. И аз отказах. Прибрах се.

Срам ме е вече да ходя в чужбина

да си търся работа. Като ме разпознаят хората и се чудят как съм стигнал до тук. Най-великият и титулуван спортист, който мачкаше всичко наред, е беден и си търси препитание. И оттам знаеш ли какво си мислят за нас? След като Серафим Тодоров е така изпаднал, какво остава за другите българи в тази държава. Затова ме е срам.

- Знам, че преди години сте имали предложения от различни групировки да работите за тях?

- Вярно е, имах, но им отказах. Аз съм чист човек, добронамерен. Вярвам в БОГ. С главни букви го напиши. Не съм удрял човек извън ринга. Вярвам, че един ден Годпод ще даде на всеки, каквото е заслужил.

- Какво мислите за сегашния бокс у нас?

- Нищо не мисля. Смешна работа. Единствено шефът на бокса Красимир Инински е свестен и точен човек. Приятел ми е. Винаги ме е оценявал, винаги е насреща, ако имам нужда от помощ. Отговорен, прекрасен човек.

- Имали ли сте предложения да работите в боксовата федерация?

- Не, но не знам и дали бих се съгласил. Краси наистина е изключителен човек, с него ще се разбирам, но там ще има и други хора около мен. Не знам кои ще са те, точни хора ли ще са и т.н.

- Имаме ли според вас перспективни боксьори?

- Един, само един видях. Преди няколко месеца бях на световното първенство в София. Там видях едно момче в кат. до 81 кг -

Благой Найденов. което ще стане уникален боксьор

Стана световен шампион изключително убедително. Има всичко в него. Крака, движение, поглед към боя. Той ще мачка наред. Ще стане олимпийски шампион.

- Какво мислиш за мача между Кубрат Пулев и Кличко, който се отложи, но всички се надяваме, че все пак ще се състои?

- Дай Боже. Всички се радваме за Кубрат. Ще му бъде много трудно, но дано да победи, защото Кличко е уникален боксьор.

- Вие също се пробвахте на професионалния ринг?

- Малко. Изиграх 16-17 мача. Промоутърите и мениджърите ми бяха слаби и се отказах. Ако бях подписал договора в Америка, нещата щяха да са коренно различни. Още щеше да се говори за мен. Останах тук и всичко отиде на гибел. Но съм богат със семейството и най-верните си приятели, които ме уважават и ценят.

Любомир Илков, "24 часа"