Десетте разлики между Тата и Луис Енрике

Луис Енрике няма нищо общо с Тата Мартино. Нито по форма, нито по съдържание. Нито пък по обстоятелствата, в които е поел юздите на отбора. И макар че сезонът е едва в началото си, открихме поне 10 разлики между астурианския и аржентинския треньор.

1. ХАРИЗМА

Луис Енрике бе футболист на Барселона и вече си е спечелил обичта на публиката от онзи етап заради мощта и отдадеността си на терена. И на финала на “Жоан Гампер”, и на първия мач от Ла Лига срещу Елче привържениците скандираха неговото име. Подобно нещо никога не се бе случвало с Тата Мартино, който бе напълно непознат за барселонистите и който имаше пълно непознание на Барса и нейното обкръжение.

2. ДАР СЛОВО

Пресконференциите на Луис Енрике създават настроение у членовете и привържениците на клуба, а дори и у репортерите, натоварени със задачата да следят отблизо Барса. Предава енергия и убеденост. Излъчва доверие и познава аудиторията, към която се обръща. Тата Мартино винаги бе изгубен на пресконференциите.

3. ТРЕНИРОВКИ

Философията на Луис Енрике е “Играеш, както тренираш” и я прилага ден след ден в отбора. Тренировките са максимално изстискващи и физически, и тактически. Продължават игрите на квадрат, но придружени от повече усилие. Тимът влезе в сезона много по-подготвен отколкото в миналия.

4. СТАТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ

За разлика от Мартино, на Луис Енрике му се нрави да отработва статичните положения. Срещу Елче вече се видяха някои значими детайли и в изпълнението на фаулове от фланговете, и на ъгловите удари, които вече невинаги се бият късо. Треньорът изисква от своите да стрелят към вратата и при най-малката възможност.

5. ТАКТИКА

Макар 4-3-3 да е базисната система, наставникът иска да въведе множество вариации – и по отношение на противодействие на съперника, и по отношение на подредбата на своите играчи. Бековете ще имат голяма важност за отварянето на терена. Тимът е много по-компактен, върна се високият пресинг, а Иван Ракитич допринася с нови решения с по-директния си стил. Тата Мартино също опита промени, ала не удържа под натиска на някои от “свещените крави” в отбора.

6. МЕНАЖИРАНЕ НА ИГРАЧИТЕ

Тата идеализираше футболистите на Барса, тъй като никога не си бе и помислял, че ще има шанс да ги тренира. Сега играчите на Барса са тези, които гледат с отворена уста Луис Енрике (както правеха и с Джосеп Гуардиола), защото преди това е бил на тяхното място – печелил е трофеи и е бил кумир на барселонистите. Случаят “Чави” е най-очевидният пример за това как наставникът ще направлява съблекалнята с желязна ръка в кадифена ръкавица.

7. КРАЙ НА ЙЕРАРХИЯТА

С Луис Енрике се сложи край на предначертаните кастови слоеве в съблекалнята и всички сега са равни. Ако Мунир трябва да играе вместо Педро (както срещу Елче), ще го стори. А ако Чави трябва да остане на пейката за сметка на Ракитич, също. Ще видим дали ще бъде приложен същият критерий отсега нататък и с Жерард Пике при конкуренцията на Жереми Матийо или Хавиер Масчерано.

8. КОНКУРЕНЦИЯТА Е ВОДЕЩА

При Тата играеха “имената”. При Луис Енрике играят “хората”. Жестоката вътрешна конкуренция ще отхвърли онези, които не се раздават максимално. Ще играят само заслужилите, не прехвалените. Трансферите на Ракитич, Матийо и Луис Суарес ще помогнат на треньора в прилагането на тази стратегия. Един пример за поддържането на интензитета у играчите: Луис Енрике никога няма да обявява титулярите час и половина преди мача. Иска всички да вярват, че може да са в стартовите единайсет.

9. АКАДЕМИЯТА

Луис Енрике има пълно доверие на юношите. Изисква от тях повече отколкото от утвърдените в първия тим играчи, ала ако отговорят на очакванията му, извоюват своето място. Това се случи например с Мунир, но също и с Грималдо, Сандро, Патрик, Халилович...

10. МЕСИ

Играч №1 на света се завърна и това, отчасти, се дължи също на действията на Луис Енрике. Освен че реши личните и кондиционните си проблеми, Меси срещна сега треньор, който изисква от него да е онова, което е: най-добрият футболист на планетата. Лео си върна ищаха с новия проект и това може да е само добро и за него, и за Барса.

Наличието на 10 (а могат и да са повече) разлики не значи непременно, че Тата Мартино е бил (единствен) виновник за провала от миналия сезон. Той дойде в клуба при критични обстоятелства и не съумя да промени курса на събитията. Както призна Дани Алвеш на експлозивната си пресконференция, главната вина е на играчите. Те играят и те губят.

Луис Маскаро, “Спорт”