Драган Травица: Хората ни обичат, защото сме забавни

Най-хубавото нещо, което ми се случи, е, че при завръщането ми от Русия, намерих приятелите, които съм имал и преди. Почти една година не се бяхме виждали и след час заедно ми казаха: Драго, знаеш ли, че си същия пичага както винаги? Казано разбира се, с добри чувства, за да подчертаят, че не съм се променил, разказва Драган Травица, разпределителят на националния отбор на Италия. През последните 12 месеца Драго, както го наричат, прекара в руския Белогорие (Белгород), с който спечели Шампионската лига, Световното клубно първенство, Купата и Суперкупата на Русия. Превръщайки се дефакто в един от най-силните отбори на планетата, водени от италианския плеймейкър. "Беше особен сезон, в който сбъднах няколко мечти, към които се стремях, но държа на това, че не искам да се променям. Разбира се, успехите ми дават доста самочувствие, но ми харесва какъв съм и как израснах. Не искам да се главозамайвам само, защото съм спечелил някакъв медал. Аз съм този човек, който виждате, защото така са ме възпитали майка ми и баща ми, а не защото съм спечелил Шампионската лига. Ако беше обратното, щях да се чувствам като леке. Сезонът ми в Русия със сигурност обаче промени мирогледа ми, защото да живееш в чужбина е по-трудно. Адаптирах се и открих една култура, която смятах за доста различна. Запознах се с още по-принципни хора от мен. Като Тетюхин (един от волейболистите с 4 олимпийски медала, сред които златния от Лондон 2012, б.а.), който след края на сезона ми благодари. Той на мен, което не е за вярване!", разказва още Травица. - Не е трудно да си представим обаче, че Италия, която отново е домакин на финали в Световната лига след 10 години и която не слиза от подиумната стълбичка от Олимпийските игри през 2012, се цели нависоко. - Никой не играе, за да бъде втори. Знаем, че се представихме добре и че получихме доста удовлетворения, но искаме да се изкачим на най-високото стъпало. Постепенно. Вътрешно си го повтаряме, защото имаме глава, крака и ръце, за да искаме повече. И когато говорим между нас си, вмъкваме и малко автоирония. Липсва ни крайната победа и я искаме до костния мозък, но не го обявяваме. Тази дума остава в съблекалнята, когато се поглеждаме в огледалото. - Един друг факт обаче е истина ...- Наясно сме, че преди четири години не бяхме измежду трите най-силни отбори в света, но станахме с много работа. Класирахме се все на почетната стълбичка и се изправяхме срещу най-добрите като Бразилия и Русия. Дадохме си сметка, че можем да играем срещу всеки. И сме наясно, че в този спорт е много важно моментното състояние, защото от шампионски ситуации лесно се преминава в лош период. - Дали печелите или не, обаче този национален отбор на Италия е обичан.- Вярно е, хората ни се радват доста повече отколкото преди няколко години. И в периода на Андреа Анастази отборът бе силен, но атмосферата извън националния бе по-различна. Сега ситуацията е променена. Според мен това се дължи на непосредствеността. Момичетата, майките и зрителите ни виждат, че играем волейбол и че в същото време сме близко до тях. И без съмнение социалните мрежи ни помогнаха за целта да се приближим до хората. А и сме млади, умеем да се шегуваме и да бъдем забавни ...По-лесно е да се свържеш с нас. Може би на хората им харесва това, което говорим и за времето, което им отделяме, когато дойдат, за да ни видят.

- Увеличава ли отговорността ви всичко това?- Да, начинът на поведение е нещо, с което сме наясно. И на новите в отбора веднага показахме как искаме да изглеждаме в очите на нашите фенове. И ако има някакъв проблем, се казва за него. С усмивка, но не се премълчава. Харесва ни да бъдем истински. И този начин на поведение не се обяснява, а се усеща вътре в отбора. Опитваме се не да се оплакваме, както често се случва в тези трудни години на криза. Нашият отбор често показва позитивно държание, което се дължи на факта, че се опитваме да се забавляваме, но и ние имаме понякога трудни моменти. - Заслугата е на сплотения колектив?- Аз не мисля за колектива с това да сме добре помежду си. Защото ние не сме само спортен отбор, а отбор от приятели. Спортният колектив е различен, защото ми се е случвало да играя с хора, с които не съм бил толкова близък извън терена, но на игрището сме преследвали еднакви цели. Откакто съм в националния отбор на Италия, не съм срещал неприятен човек, който да не поздравявам. И дали сме сплотен отбор, не искам да избързвам. Защото в трудните моменти се вижда кой колко държи на останалите. Разбира се, всички сме амбицирани за успехи. - Но националният отбор на Италия по футбол се представи по-зле и отнесе доста критики, някои от които тежки ..- Искам да уточня, че като страничен наблюдател не ми харесва това, в което се е превърнал футбола. Но не искам да изказвам мнение кой има вина и защо се е получило така. Това, което предава футбола, не заслужава всичкото внимание, което получава. След всичко това, мисля, че резервираните коментари към националния са погрешни, така както и към отдадеността на отделни играчи. Като спортист не ми се вярва, че някой може да отиде до Бразилия и да не даде максимума от силите си. Около футбола обаче виждам доста хора, които говорят за всичко друго, само не и за играта. И по време на Световното забелязах, че се говори за годеници, разводи, любовници, изневери и какво ли още не. И всичко това, което няма нищо общо със спорта, но което се предава на публиката. Десетки коментатори се занимават с прическата на Балотели, но не и с играта му. И чрез социалните медии всичко това се разпространява прекалено много, като в един момент не се говори за спорт. А на мен това не ми харесва. Джан Лука Пазини, "Гадзета дело Спорт"

Превод: bgvolleyball.com