Луис Енрике: Лесно смених Мадрид с Барса (част I)

Новият треньор на Барселона Луис Енрике сам признава по време на разходка от дома му до близък плажен бар в Гава Мар, че не обича да дава интервюта. “Това обаче реших да го дам, не зная защо”, добавя. Той има сложни отношения с медиите, ала е приветлив от първата минута, в която екипът на списание FourFourTwo пристига в дома му.

По пътя към бара ни посочва къщите на настоящите звезди на Барса и ни разказва, че слуша подкастове на английски, за да подобри познанията си по езика. Когато заемаме местата си, астурианецът е дружелюбен, оживен, ентусиазиран и, 90 минути след началото, отговаря на въпросите на читателите с онази енергия, позволила му да се състезава в куп маратони и да се наслади на звездна кариера в Спортинг Хихон, Реал Мадрид и Барселона. Това бе преди заемането на поста от Джосеп Гуардиола в Барселона Б, едната година в Рома и работата му в Селта.

-         Откъде идва прякорът Ви Лучо?

-         От Лучо Флорес – мексикански футболист, играл за Спортинг два-три сезона, когато аз бях нападател там на 14 години. Не се дразнех, той беше добър играч.

-         Защо отидохте в Реал Мадрид? Какво бе да играете с Лаудруп, Бутрагеньо, Раул, Йеро?

-         Бяхте важен играч на “Бернабеу”, тъй че защо отидохте в Барселона? Колко бе трудно това?

-         Не беше трудно въобще, беше си лесно. Имах договор за пет години и играх пет години в Мадрид. Уважих договора си, не го скъсах. Имах оферти от Италия и Барса, нито една от Англия. Винаги съм искал да играя в Англия, ала нямах шанса да го сторя. Нямах проблеми в съблекалнята на “Камп Ноу”. Познавах играчите от националния отбор и се почувствах добре дошъл след десет минути.

-         До каква степен Ви помогна фактът, че Боби Робсън Ви пускаше нападател в първия Ви сезон там?

-         Имаше го Робсън треньора и Робсън човека. Той работи с Жозе Моуриньо. Първия път когато влезе в съблекалнята, погледна мен и Пици, после се обърна към Моуриньо и каза: “Кои са те?”. А ние бяхме национали! След това имах отлични отношения с него, беше мил човек. Можеше да се сближиш с него, имаше огромен опит и знаеше как се чувстват играчите. Винаги ме пускаше: било като бек, халф или нападател. Не се дразнех. Загубихме лигата, защото в края нямахме Роналдо и Жиовани, но взехме купата и суперкупата. Бе трудно, тъй като Кройф бе напуснал, а феновете бяха против това. В един мач бихме с 6:0, а публиката все пак ни освирка. Как е възможно?!

-         Какви бяха впечатленията Ви от Моуриньо, когато той работи с Робсън и Луис ван Гаал? Мислехте ли, че ще стигне топнивото?

-         Никога! Никога! Дори и той самият не си го е мислел. Естествено, разбираше от футбол и говореше добре, ала още не беше Специалния. Робсън си тръгна, ала Моуриньо остана. Имаше добри отношения с Ван Гаал и бе много открит с нас. Харесвах го.

-         Кое е най-лудото нещо, случвало Ви се в Класико? Някакви свински глави?

-         Играл съм в доста Класикос, велико е. Ван Гаал казваше: “Ще спечели онзи отбор, който контролира емоциите си”. Колко пъти сме виждали тимове да губят хладнокръвието си и някой да бъде изгонен?! Харесвам Класиките – от слизането от автобуса до стадиона. Дори и загрявката беше различна... защото не ти трябваше, вече бе готов за битката. Можех да започна кой да е Класико без стречинг. А за мача със свинската глава: никога не бях виждал феновете на Барса по-бесни. Обичайно са резервирани, отиват на “Камп Ноу” да видят спектакъл. Играчите казаха преди двубоя: “Ще спечелим този мач, трябва да го спечелим!”. Беше странно, че хвърлиха само главата на прасето; мислех, че ще хвърлят цялото прасе! Приятел съм на Фиго, но Мадрид отне най-добрия играч в най-добрата му форма на Барса. Все едно Манчестър Сити да отнеме Раян Гигс в топформата му или пък Евертън – Стивън Джерард. Това е двоен ход: отслабваш съперника и подсилваш своя отбор. Луиш страдаше, той е човек. Това можеше да се прочете по лицето му.

-         Каква бе реакцията на съблекалнята при напускането му? Говорихте ли си впоследствие?

-         Знаех, че си тръгва. Бяхме добри приятели и заедно прекарахме почивка в Сардиния с него и жена му. Сам ми каза, преди да го стори на другите. Решението бе негово и имаше правото да го вземе. Хората си мислят, че футболистите мислят различно, ала не са прави. Ние не сме марсианци, същите сме като останалите. Наистина, нямаме финансови проблеми, но имаме същите като на другите хора. Във всяка съблекалня съм откривал стойностни хора и Луиш бе добър човек.

-         Коя Барселона би спечелила пряк двубой: шампионската от 1999 г. с Вас, Ривалдо и Фиго или настоящата?

-         Несъмнено настоящата. Тя има Меси. Проблемът е, че толкова много сме видели от Лионел Меси, че си мислим, че той е нормален. Не мога да осъзная как играч е стигнал до това ниво. Отборът е трениран по-добре, тактически е по-добре, психологически също. Меси е фарът, ала е заобиколен от играчи от топкласа, които го правят по-добър. Нивото, достигнато от тима на Джосеп Гуардиола, никога преди не бе достигано и принуди останалите да се дърпат назад и да се защитават. Тази Барса притежаваше топката в 65-70% от времето. Може би Милан на Саки бе единственият доближил се тим, но пак е несравнимо.

-         Вярно ли е, че Андрес Иниеста се е изгубил на път към съблекалнята в първия си ден на тренировки с първия отбор и са изпратили Вас да го подирите?

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II