Интервюто с Куртоа: Пазя на Атлетико, но от душа съм за Челси
Той притежава маниерите на прилежен ученик, макар че двата му метра ръст и гигантските му ръце издават истинската му професия. На терена привидната му срамежливост отстъпва място на впечатляващ за 21-годишен играч апломб. С неочакваната си зрялост и свръхестествените си рефлекси, Тибо Куртоа е смятан за един от най-добрите вратари в света за сезона и готов за подвизи с националния тим на Белгия.
Взет преди три години в Атлетико Мадрид от Челси, Куртоа е един от стълбовете в проекта на Диего Симеоне, който е на път да постигне чудеса с “рохибланкос”, като е начело в Ла Лига и финалист в Шампионската лига след 40-годишно очакване за присъствие на най-големия финал. Има обаче и още. С представянето си за националния отбор Куртоа е с основна заслуга за първото му класиране на Мондиал от 12 години насам. В интервю за FIFA.com стражът говори пространно за възхода на Атлетико, както и за шансовете на Белгия на Бразилия 2014.
- През 2012 г., точно преди да вземете първата си купа с Атлетико, ни казахте, че финалите са уникални събития, които може никога да не ти се случат отново. Оттогава сте спечелил Лига Европа, Суперкупа на Европа и Купа на краля, а и сте на крачка от триумф в Примера и Шампионската лига. Очаквахте ли всичко това?
- Не. Когато изиграх първия си мач в Белгия на 17 години, мечтаех да направя добра кариера в родината си, а не да играя в голям клуб или да печеля всички тези купи. Днес не сме далеч от успех в ШЛ и в Ла Лига. При наличието на Барселона и Реал Мадрид никой друг не си е и представял, че ще можем да спечелим този шампионат. Тези два клуба притежават най-добрите играчи, но ние имаме на наша страна добрия колектив. Това е нещо важно, тъй като никой играч не е незаменим до степен, че отборът да не може да е шампион без него. Това, което сме на път да постигнем, ще е трудно да се повтори. Правим завършен сезон и трябва да го осъзнаваме и да му се наслаждаваме, докато трае. Ако накрая не спечелим нищо, ще е тежко, ала никой не може да ни укори, че не сме дали максимума от себе си.- Когато разбрахте, че съперник на полуфинала ще ви е Челси и че ще можете да играете срещу този клуб, въпреки че държи състезателните Ви права, какво почувствахте?
- Огромно облекчение. Вече бяхме играли срещу Челси за Суперкупата на Европа (б.р. – през 2012 г., когато Атлетико би с 4:1). Видно е, че това е особено изживяване за мен, тъй като играя в Атлетико, но Челси е моят клуб. Най-доброто, което можех да направя, е да не мисля за всичко това, а да играя както обикновено, тъй като ако започнеш да обръщаш внимание на тези неща, е най-опасно да се изгубиш. Искам да печеля титли тук, затова в тези два мача бях за Атлетико. Оттам нататък съм до дъното на душата си за Челси.
- Къде се крие ключът към успеха на този Атлетико? Каква част от “вината” е на Диего Симеоне?
- Симеоне носи голяма част от отговорността за успеха и най-простата причина е, че именно той ни изведе дотук. При първия разбор, когато дойдох, той ни накара да разберем, че има много ясни идеи за това какво иска от нас и как иска да ни накара да играем. Тази яснота е един от ключовете към успеха. Може да сте извън отбора пет седмици, но когато се върнете, знаете точно какво трябва да вършите, тъй като организацията не се е променила. Всеки знае с точност задачата си.
- Цялата Ви фамилия играе волейбол. Какво Ви насочи към футбола и защо точно към вратарския пост?
- Родителите ми са играли в Първа дивизия в Белгия, а и плажен волейбол. Сестра ми играе за Белгия и наскоро бе избрана за най-добро либеро в Европа. Брат ми също играе, докато още следва. Когато бях малък, в градината на дома ни имаше терен за бийч волей и обожавах да ми бие удари с топката. После във футбола, когато имах избор между това да съм защитник или вратар, се спрях на вратата. Не ми се получи зле (б.и. – смее се).
- В Белгия сте вече идол, и то в страна, свикнала на велики вратари като Жан-Мари Пфаф и Мишел Прюдом. Гледал ли сте ги на видео и кои са Вашите модели за подражание?
- Да, гледал съм ги. Харесва ми да наблюдавам избора им на позиция на вратата. При все това футболът се е променил много. Не може да се прави сравнение между играчите преди 30 години и тези днес, тъй като футболът се играе на друга скорост и вратарят трябва да прави много повече неща в наши дни. Когато бях малък, моделите ми за подражание бяха Икер Касийяс и Едвин ван дер Сар.
- Какви са първите Ви спомени от световните първенства?
- Помня финала на Мондиал 1998 във Франция. После и Мондиал 2002, където игра Белгия. Нашият селекционер Марк Вилмотс игра за онзи отбор, който бе отстранен от Бразилия. При 0:0 вкарахме гол, но съдията го отмени за измислено нарушение. Това е последният голям мач на Белгия на световно първенство.
- В Белгия очакванията за Бразилия 2014 са огромни. Това може ли да ви натежи?
- Влизаме в този Мондиал с нагласата да го изживеем великолепно като колектив и ще опитаме да стигнем възможно най-далеч. Хората в Белгия вече говорят за спечелването на Мондиала или поне за повторение на 4-тото място от 1986 година. Трябва да сме реалисти и да сме здраво стъпили на земята. Дори да спечелим групата си, имаме големи шансове да попаднем на пътя на Германия или Португалия на 1/8-финала. Ако вземем този мач, после може да дойде Аржентина, а след това наред са Бразилия или Испания. Има толкова много добри отбори, които притежават опита, липсващ нам. Имаме играчи, които се развиват в големи клубове, ала един Мондиал е различна вселена. Трябва да отидем там с повече скромност.- Към момента правите сезон мечта. Кой би бил неговият най-щастлив завършек?
- Идеалното, естествено, би било да спечелим Ла Лига, Шампионската лига и световната купа, но трябва да сме реалисти. Надявам се да спечелим един трофей и да стигнем възможно най-далеч в Бразилия.