Олимпийският огън пламна отново в Амстердам (видео)

Трима олимпийски шампиони – Свен Крамер, Мишел Мулдър и Кун Фервей пред микрофона на Sportal.bg

„Титлата тук не е толкова важна. По-важното е чрез подобни атрактивни състезания, бързото пързаляне да става все по-популярно и по-популярно. Да бъде сред най-добре продаваните спортове и да се усеща, че хората около пистите наистина се забавляват. Дори не съм мечтал да се пързалям пред 15 000 души.” Настоящият олимпийски шампион на 5000 метра добави още и че на олимпийския стадион в Амстердам атмосферата е много по-различна от тази на пистите на закрито. „Ледът също е прекрасен. Подготвен е отлично след дъжда в четвъртък.”

Ето и останалата част от интервюто със Свен Крамер:

- Толкова скоро след края на игрите в Сочи, как намери мотивация отново да застанеш на старт в Амстердам?

- Със сигурност при всички олимпийци се получава лек срив в в ментално отношение след изтощителните емоции, които преживява един атлет по време на олимпийски игри. Мотивацията ти със сигурност спада. Трудно е да останеш максимално концентриран за дълъг период от време, но в Амстердам атмосферата на стадиона и невероятната публика, помогнаха както на мен, така и на останалите състезатели да си върнем състезателния апетит.

- В какво се изразяваше подготовката ти за Държавното първенство на Холандия по кънки бягане „Allround”?

- Почти нищо не съм правил. Имах нужда най-вече от почивка и си я дадох между празненствата, организирани в чест на най-добре представилите се холандски спортисти на олимпиадата. Участието на най-добрите холандски кънкобегачи тук е важно най-вече за популяризирането и развитието на нашия спорт. И по мое мнение, всичко се развива прекрасно до този момент.

- Преди старта на Олимпийските игри заяви твърдо, че искаш 3 златни медала в Сочи. Отново „черна котка” ти мина път и олимпийската титла на 10 000 метра си остана само мечта за теб. Завърна се в Холандия с 2 златни и един сребърен медал. Как се чувстваш?

- Наистина бях малко разочарован от второто си място на дистанцията от 10 000 метра, но мисля че това е нормална реакция в спорта. Всички топ спортисти се стремят към златото на олимпийските игри, но само един от тях го печели. В крайна сметка съм доволен от представянето си. Не са много състезателите, които се прибират вкъщи с два златни и един сребърен медал.

- И какви са плановете ти от тук нататък?

- Предстоят ми още няколко състезания до края на сезона – това в момента, още две за Световната купа и Световно първенство „Allround”. Не съм решил още нищо окончателно за бъдещето си, но със сигурност най-малкото ще изкарам този сезон до края. Спортистите понякога се намират на кръстопът и тогава си задават въпроса да продължат ли със спорта или не. Все още имам огромно желание да се пързалям на олимпийски игри. Обожавам тръпката покрай големите спортни форуми, така че... (Явно Свен все още търси мотивация. В публикация в една от социалните мрежи тази седмица Крамер казва, че има желание да участва и на Олимпийските игри в Пьончанг през 2018 година, но това явно се прави с цел да се проучи какъв е интереса към него от страна на корейците.)

- Какъв всъщност е проблема с гърба ти (обадилата се по време на Олимпийските игри в Сочи стара травма)?

- При върховите натоварвания, на които са подложени топ атлетите, често се получават дребни контузии. Така че, това, което ми се случи не е кой знае колко притеснително.

Последното споделено от Крамер няма как да не вдъхне спокойствие у всички фенове на кънки бягането.

Сега нека отново се върнем към надпреварата в Амстердам. Докато за Свен Крамер състезанието на олимпийския стадион в холандската столица е по скоро вид промоция на кънки спорта, то за Кун Фервей е една сериозно предизвикателство и битка за титлата. Разликата между него и Крамер в точки е 0.810, което си е една добра преднина.

- Каква е целта ти на състезанието в Амстердам?

- Желанието ми е да спечеля, но все пак да не забравяме, че основният ми конкурент тук Свен Крамер е многократен световен шампион „Allround”. Наясно съм, че ще е много трудно да го победя, но ще се опитам. Най-малкото ще го накарам да се поизпоти за титлата.

- Не смяташ ли, че разликата между теб и Крамер в дългите дистанции е прекалено голяма, за да успееш?

- Да, той е по-добър от мен на дългите дистанции. След 500-те метра обаче аз натрупах добра преднина и ще видим какво ще се случи по нататък.  Ще се опитам да карам с неговото темпо и да не му позволя да направи голяма разлика.

- С какво ще запомниш Олимпийските игри в Сочи?

- Със смесени чувства ще си спомням за тях. В отборната надпревара заедно със Свен Крамер и Ян Блокхаузън свършихме отлична работа. Спечелихме златото и това ме направи много щастлив, защото вече и аз можех да се включа в групата празнуващи шампиони от Холандия. Съотборниците ми Свен Крамер и Ирене Вюст, с която делях и един апартамент в олимпийското село, често отваряха вратата на стаята ми и ми показваха техните златни медали, за да ме стимулират и аз да карам за злато.

- Размина се на косъм със златния медал. Три хилядни от секундата или 17 сантиметра те разделиха от титлата на 1500 метра? Коментарът ти?

- Жалко е, че не успях да стана олимпийски шампион. Разочарованието ми бе огромно. Аз съм човек, който не признава нищо друго освен победата. Тренирах години за това състезание и когато победата на Олимпийските игри ти се разминава с такава малка разлика усещането е ужасно. Ако времето в кънки бягането се отчиташе, както в ските до стотна от секундата, аз щях да съм шампион и да деля първото място с този, който сега е шампион.

Пред микрофона на Sportal.bg Мишел Мулдър заяви, че след всичко преживяно последните дни, не е знаел какво да очаква. „ Останах без глас, носът ми е запушен, изморен съм до максимален предел”. Брат му Роналд Мулдър даже прекрати участието си в надпреварата след първия ден и може би вече е научил урока си, че прекалено многото приятни емоции и празненства водят до тотално физическо изтощение.

- С какво чувство се прибираш от изминалите олимпийски игри?

- С чувство на голямо задоволство. Едни олимпийски игри са невероятно преживяване, но това, което днес видях на стадиона в Амстердам е направо неописуемо. Да караш пред толкова многобройна публика е страхотно. Хората по трибуните те зареждат с енергия. Атмосферата е повече от прекрасна. Както днес, така и утре ще дам най-доброто от себе си. Не знам дали изтощението няма да ми попречи да спечеля титлата, към която се стремя, но ще видим. Засега нещата вървят добре за мен.

- Как животът се променя след спечелването на една олимпийска титла?

- Например сега, когато изляза на пазар и вляза в супермаркета, всички ме разпознават , докато преди Олимпиадата не беше така. Където и да отида, всички искат нещо от мен. Почти всеки срещнат иска да се снима с мен, да се здрависа с мен. Така че, животът ми малко се промени, но нали спортистите тренират именно за това – за слава. Истината е, че на мен ми харесва да бъда в центъра на вниманието.

- С цялата тази еуфория около теб и останалите олимпийски медалисти от Холандия, кога намери време да се подготвиш за Държавното първенство на Холандия в спринта?

- Много е трудно след серия от празненства и партита да се концентрираш за едно състезание. Вчера вечерта беше първият момент, в който можех да остана сам със себе си и малко да си почина и да се опитам да се настроя психически за първенството.

- Искаш да кажеш, че не си празнувал рождения си ден (Мишел и Роналд Мулдър са родени на 28 февруари 1986 година)?

- Не го празнувах. Просто се опитах да поспя малко. Предвид физическото ми изтощение, днес съм много благодарен на публиката за подкрепата им, която ми вдъхнови да се пързалям с удоволствие и да карам за победата.

- За какво мечтаеш сега, след като вече имаш олимпийска титла?

- Да, най-ценното отличие е в джоба ми, но нямам намерение поради това, че съм постигнал най-голямата си цел, да прекратявам кариерата си. Искам да продължавам да печеля състезания. Винаги сме си мечтали с брат ми Роналд един ден и двамата да бъдем златни олимпийски медалисти – единият на 500, а другият на 1000 метра. Засега тази ни мечта не се е сбъднала. Той спечели бронз в Сочи. Може би следващия път. И първи и втори пак е добър вариант, а може и двамата първи с равно време. Защо не? (Смее се Мишел и има защо. Просто с това отчитане на резултатите до хилядна от секундата, да постигнеш равен резултат е много трудно)

Преди да се разделим с Мишел, му задавам и въпроса: Що за човек е Мишел извън пистата за кънки бягане?

- Мисля, че хора, които ме познават трябва да отговорят на този въпрос, защото човек е трудно да оцени сам себе си. Аз просто се опитвам да бъда приятелски настроен към всички, да бъда искрен и да се наслаждавам на живота.

По време на Олимпийските игри ти показа истински певчески талант. На какво се дължи той? Някога занимавал ли си се пеене? Може би си свирил на някакъв инструмент?

- Като малък, в продължение на 2 години, съм вземал уроци по китара, но това, което направих в Сочи беше съвсем спонтанно. След победата ми в Сочи, бяхме в къщата на Хайнекен в олимпийското село и тогава си казах, защо не, веднъж можеш да опиташ да попееш пред публика. Никога преди не бях пял на истинска сцена и то с микрофон. Много ми хареса, но музиката, пеенето и свиренето на китара ще си останат само хоби за мен, защото аз лично не смятам, че съм много добър певец.

Вижте изпълнението на Мишел Мулдър - ТУК!!!

Фани Богданова (специално за

Sportal

.

bg

)

Вижте кадри от церемонията по посрещането на холандските медалисти на олимпийския стадион в Амстердам - ТУК!!!