Защо Бенитес трябва да се завърне у дома в Мадрид
Още не е обявен за новия треньор на Реал Мадрид, но се смята, че е въпрос на време. На своите 55 години Рафаел Бенитес очаква цял живот, макар и не отчаяно, този момент. Пое надалеч по пътя си и се бори със стигмата, съпътстваща онези, които са израсли у дома на Чамартин, както и с лепените му етикети в течение на кариерата му на треньор. Кариера, изпълнена с повече успехи отколкото провали.
Може повече или по-малко да ви се харесва методиката му на работа, външният му вид или характерът му, ала Рафа Бенитес е треньор победител. Колекцията му от трофеи подкрепя това твърдение. Дванайсет купи, след като намери пристан във Валенсия: там успя да открадне две титли от Реал Мадрид и Барселона – неизмерим успех, в добавка към първата Европейска купа на Ливърпул след 23-годишно очакване.
ТАКТИКАТА В СЛУЖБА НА ИГРАЧИТЕ
На този етап от житието си на наставник Бенитес продължава да се бори с етикетите. В Испания е определян като “защитен, отдаден на резултатите и прекалено теоретичен треньор”. В Италия ще си тръгне от Наполи с реномето на смел и предприемащ прекалено много рискове наставник. В Англия, където се утвърди след престоите в Ливърпул и Челси на Абрамович, го смятат за континентален, модерен, хамелеонски и свръхподготвен тактически треньор, който обаче не забравя същинските корени на британския футбол.
Преди всяко друго определение, “Рафа” е равносилно на “методичност”. Ред. Тактика. Организация. Лабораторна работа. Видеозаписи. Статистики. Контрол. У него са въплътени същността на английския, финесът на испанския и тактическото съвършенство на италианския футбол.
От съвсем млад изворът му на вдъхновение е Милан на Саки, който за него олицетворява идеалния отбор. Изумяваше се и се изумява обаче и когато гледа мач на воден от Джосеп Гуардиола тим. Особено неговата Барселона: заради усещането за владение на топката, за контрол, за баланс.
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ ПЕЧЕЛИ С ДОБРА, ОТКОЛКОТО С ЛОША ИГРА
Едно от най-неудобните за Бенитес положения е да чете или слуша, че отборите му мислят повече за защитата отколкото за атаката. Всъщност, направо се възмущава. Вади статистиките и започва да контрира. Неговият Наполи миналия сезон, освен че спечели Купата на Италия и се класира за Шампионската лига, вкара общо 104 гола във всички състезания. А най-добрият му Ливърпул записа 109.
“Обичам моите отбори са играят добре и да побеждават. И слагам първото пред второто, защото е по-лесно да побеждаваш, когато играеш добре, отколкото когато играеш зле. Дразнят ме етикетите, липсата на еднакъв критерий. Футболът не е еднакъв за всички. Играта е универсална – да, важно е да се знае, че добрата игра печели повече мачове, ала е важно и да знаеш докъде се тимът ти се чувства удобно и откъде започва да се чувства удобно съперникът ти. Зависи и къде играеш – дали в Испания, Италия или Англия.”
Може би заради това директните елиминации в турнирите го очароват и тимовете му постигат там толкова добри резултати. Хард дискът му държи напълно под контрол представянето и на неговите отбори, и на опонентите.
НЕ ВСИЧКИ ФУТБОЛИСТИ СА РАВНИ
Един от белезите, които определят даден треньор, са отношенията му с играчите и, преди всичко, със смятаните за звезди. Бенитес прокламира пред когото иска да го изслуша, че не всички футболисти са равни, но че всички трябва да бъдат мерени с еднакъв аршин.
Твърди, че качеството, което даден играч цени най-много у треньора, е това да знае как да го подобрява, да го учи, да му даде нови и ясни разбирания. Трудно може да се свали отведнъж от него етикетът на “вманиачен тактик”. Мнозина от неговите ученици като Давид Албелда и Фернандо Мориентес посочват това, макар и без намек за критика: “Понякога натежава. Пълни ти главата с идеи не само за футбола, а и за хранене и почивка. Живее от и заради футбола и би искал всички около него да са на същата честота.”
Детайлен. Такъв беше още като играч, когато записваше данните от собствените си мачове и даваше оценки на своите съотборници. Говори се, че в старата спортна база на Реал Мадрид, когато е бил треньор на юношите и на Б-отбора (1986-1995), първият компютър е бил неговият. И не е било, за да си играе на видеоигри...
Енрике Ортего, “Марка”