-
Sportal.bg
-
Други спортове
-
Николай Михайлов: Всеки ден на Джирото започва с война
Николай Михайлов: Всеки ден на Джирото започва с война
Гледам да завършвам и дебна за своя шанс за челно класиранеНиколай Михайлов е първият българин, който кара на Джиро д'Италия. 27-годишният колоездач се представя отлично, като в 7-ия етап на Джирото бе начело в продължение на близо 200 км. Михайлов след това бе застигнат от основната група, но от тима му - полския "ССС Спранди", останаха доволни. "7 дни спорт" се свърза със състезателя по време на почивния ден на Джирото вчера.- Как се чувствате след повече от една седмица в толкова тежко състезание като Джиро д'Италия? - Наистина е доста тежко. Днес (вчера - б.а.) е първият почивен ден. Радвам се, че стигнах до тук. Сега целият отбор сме на плажа в едно кафене и си почиваме. От утре смятам, че ще сме заредени с нови сили и продължаваме нататък.- Какви са впечатленията ви от тези 9 дни в Джирото? - Много е тежко състезанието. Нивото е много високо. Лично моята цел е в някой етап да се класирам в челните позиции. Почти всеки ден пробвам да вляза в откъснала се група в началото на състезанието. Веднъж успях, но нашата група не стигна до финала. Достигнаха ни в последните километри. В момента сме на по-малко от половината на състезанието, по-голямата и по-тежка част тепърва предстои. Надявам се в някой от следващите дни да имам и повече късмет, за да се класирам по-напред в някой от етапите. - Вярвахте ли, че ще ви оставят да вървите толкова напред в този 7-и етап, в който водехте доста време? - Имаше някакви надежди да не ни гонят, защото по едно време имахме много голяма преднина, над 11 минути. Но явно в последните километри е имало много заинтересовани отбори да ни настигнат. А и в края ние бяхме много изморени, защото етапът беше много дълъг, почти 270 км. В края вече бяхме наистина изтощени и лесно ни стигнаха. Явно не е било писано.- Какво е мнението на шефовете на отбора ви за това, което направихте в 7-ия етап, и за представянето ви като цяло? - Те са много доволни, защото искат всеки ден да пробваме да се откъсваме напред и евентуално да опитаме да спечелим някой от етапите, ако имаме такъв шанс. Лично от мен бяха доволни, защото бях отпред в най-дългия етап, представях цветовете на отбора. Поздравиха ме след етапа.- Как протича процесът да решите да атакувате, да тръгнете с откъсналата се група? С отбора ли го съгласувате, или това е лично ваше решение? - Не е само мое. Това е тактиката на отбора - всеки ден да има наш представител отпред. Просто този ден се случи да бъда аз. Зрителите не виждат, защото състезанието започва да се излъчва в средата, но в началото, в първите километри е голяма война, докато се откъсне някоя група. Не е много лесно да хванеш заминаващата група, защото повечето от половината състезатели имат същата цел. Не беше взето решение аз да тръгна, а просто който успее от отбора. Но примерно имаше състезатели, които не се ангажираха, понеже предишните дни бяха отпред, бяха изтощени и трябваше да се възстановяват. Специално в този ден бяхме аз и още няколко души. Имахме за задача да опитаме.- Кой ви беше най-трудният етап до момента? - Честно казано, последните два етапа ми бяха доста трудни, защото тези усилия, които хвърлих в 7-ия етап, ми изхабиха много сили. Бях изтощен в последните два дни, но ги изкарах, няма проблем. Завършвах винаги по-назад, но за мен това не е важно. Важното е да завършвам всеки ден и да чакам следващия шанс.- Какви са целите ви нататък? В кой етап се целите? - 13-ият етап е индивидуалното бягане по часовник. Дано да имам свежи крака в този ден и да мога да се представя максимално добре. - Това значи ли, че дотогава ще гледате да се съхранявате? - Да, доколкото е възможно. Защото тук се кара наистина много бързо и съхранението на сили е доста трудно. Но някак ще успеем, няма проблем.- А какво ще кажете за следващия етап утре (днес - б.а.)? - Той е равнинен, но доста дълъг, около 200 км. Предполагам, че няма да се ангажираме с атака, защото това ще е ден за спринтьорите, а те няма да допуснат изпреварване на финала.- Как се възстановявате след такова изцеждане - по 200 км каране на високо темпо на ден? - След състезанието веднага приемаме хранителни добавки, които ни възстановяват. Ядем правилна храна. И почиваме. Масажи ни се правят често. Имаме масажист, който отделя по 1 час на човек след състезанието. И след това е леглото през повечето време, пълна почивка.- Казахте правилна храна. Какъв е хранителният режим по време на състезание? - Храни, богати на въглехидрати, на протеини. Сутрин например закусваме мюсли с оризово мляко. Не пием обикновено мляко, защото има лактоза в него. Ядем мюсли, омлети. После след състезанието ядем ориз, паста много и протеини, например месо - пилешко, телешко. Вечеряме много късно. Около 21,00 ч. вечерта. Вечерята обикновено включва салата, ориз и някакво месо. Гледаме да не се тъпчем много, защото на пълен стомах трудно се възстановява и не се спи.- Има отбори с добро оборудване - бусове, каравани, специални автомобили за възстановяване. Вашият отбор има ли такива неща? - Не, все още не. Ние сме дебютанти в това състезание, дошли сме тук, както се казва, да се учим и да се представяме добре, защото всеки ден има някой от нас в челото на състезанието. Просто се надяваме до края да имаме шанс да спечелим някой етап, което ще е повече от добре свършена работа.- След като вече опознахте Джирото, смятате ли, че тимът ви има шанс на Тур дьо Франс? - Мисля, че да, защо да нямаме силите. Макар че в момента нямаме състезател на челните позиции в това състезание, показваме, че не сме случайно дошли тук. Всеки ден имаме представители напред, виждат ни, пишат за нас, говорят за нас. Така че не сме невидими в Джирото.- Как ви приемат другите отбори? - Доколкото слушам отстрани, има позитивни отзиви за нас. Правим добро впечатление и смятам, че в бъдеще ще ни се отварят врати за още по-големи състезания. - Вие лично получихте ли поздравления от някои от лидерите в Джирото? Въобще контактувате ли с някого от тях? - Честно казано, не. Нямаме много време за такива контакти. Когато започне състезанието, ние, състезателите, се виждаме само на старта. Като започне, нямаме време за приказки, трябва да караме. Предполагам, че ако започна да се класирам напред, да печеля в такива големи състезания, тогава може да има допир с тях. Но сега още не.- Как протича почивният ден? Имате ли тренировка, или абсолютно нищо не правите? - В момента, ако мога да кажа, сме на тренировка. На плажа сме, мисля, че на Адриатическо море, почиваме си. Пием натурални сокове, напичаме се, днес така ще протече почивката. С велосипеди дойдохме до тук - половин час в едната посока и още толкова на обратно. - Харесват ли ви местата, на които бяхте? - Природата е много хубава тук в Италия, но аз съм свикнал вече с такива пейзажи и честно казано, не обръщам толкова внимание. Особено пък по време на състезание, когато караме, наистина минаваме през много красиви места, но просто концентрацията е другаде и въобще не забелязвам къде минаваме, какво има и т.н. Ние не сме на екскурзия и трябва да сме съсредоточени през цялото време. - Какво ще кажете за зрителите, които станаха причина за доста падания в Джирото до момента и за тежки контузии? Как може да се регулира това? - То не може да се регулира, просто се случва. Нормално е в такова състезание, защото е много нервно, всеки се пали и стават такива неприятни сблъсъци. Няма как да се предотврати и сблъсък със зрители, защото всеки може да излезе на пътя. Все пак някои хора в еуфорията си не мислят какво правят, посягат с ръце, правят си селфита с телефоните, снимат и по този начин пречат на нас. Няма как да се предотврати това.- Случвало ли ви се е на вас такова нещо? - Случвало се е. Не са ме събаряли, но са си протягали ръцете и съм се удрял в тях. Но досега не се е случвало да има по-тежък инцидент.Анна Стоилкова, "7 дни спорт"