Как диетата върна Меси на върха

Лионел Меси се усмихваше празно пред насъбралите се папараци, облечен в блестящ виолетов костюм, вече знаейки, че няма да спечели “Златната топка”.

По нормалните човешки стандарти 2014 година бе удивителна за аржентинеца, но заради вдигнатата от самия него до границата на перфектността летва, не бе достатъчно добра. Кристиано Роналдо – епичният голмайстор киборг, контрапунктът на пърхащата пеперуда Меси, щеше да вземе заслужено приза за втора поредна година (макар да бе редно да му го отнемат само заради озадачаващия рев при връчването на наградата).

Вижте сега: Меси не обича да губи. Това е едно от онези качества, които се захранват от огромен талант – онова рядко човъркащо стомаха ти усещане, когато някой някак си те надвие. После става сценарият “яйцето или кокошката”: не само мразиш да губиш, защото си много добър, а и си толкова добър, защото мразиш да губиш, а този постоянно самовъзпроизвеждащ се цикъл те извежда до величието.

При все това съществуваше разработван от девет месеца план, който да направи така, че Меси да се завърне на върха на възможностите си.

За човек, който не обича да губи, поражението в продълженията на финала на световното първенство е възможно най-трудното нещо за преглъщане. Изтощен, нещастен и емоционално изцеден, Лео се прибра при своето семейство да се възстанови и да “пренавие часовника” в опит да се върне на предишната си позиция.

Макар лично за него Мондиалът да бе изключително постижение в доста отношения, след като изкара сивата Аржентина до мач за титлата с поредица вълшебни моменти, завършването на второ място бе като завършване на последно. Веднага щом се завърна в Европа, той посети Джулиано Позер – италиански диетолог, работил с прекъсвания за Аржентина след 2008 година.

Позер е смятан от мнозина в света на спортната диетология за ексцентрик, ала относно резултатите от работата му съмнения няма. За начало, предпочита да не пътува и кара клиентите си да го посещават в Сачиле, точно извън Венеция. Това правило е в сила без значение дали си Жозе Блогъров или Лионел Меси, та асът на Барселона отлетя за Италия в търсене на съвет от Позер.

През 2008 г., тогава все още тийнейджър, аржентинецът бе накаран да се откаже от любимите си храни, например миланезата (б.пр. – вид популярен в латиноамериканските страни шницел), сладоледа и газираните напитки, с цел да задържи маломерното му и почти чупливо тяло здраво и на терена. И сработи. Джосеп Гуардиола изпрати и други играчи на Барса при Позер и те също извлякоха ползи от работата му.

Всеки запознат с истории или градски легенди за това как ерата на Пеп в Барса е приключила, знае, че безалкохолните напитки се върнаха в диетата на Меси, а стриктният му хранителен режим постепенно се изплъзна, докато, през 2014 г., той не се насочи обратно към Саличе в опит да се завърне на върха на световния футбол.

Тогава на Меси му било казано, твърди добре информираната аржентинска журналистка Вероника Брунати, да яде само онова, от което тялото му се нуждае, не онова, което иска. Трябвало отново да повярва във философията на Позер, обяснена от самия него пред един италиански вестник тази година така:

“Зеленчуците, сезонните плодове и хубавата минерална вода са жизненоважните горива за нашите мускули. Трябва да се намали приема на обработени или заразени с пестициди, хербициди, антибиотици и лекарства храни. И, разбира се, алкохолът и тютюнът не се приемат. Футболистите често плащат скъпа цена за лошото си хранене.”

Методите на Позер включват “физически упражнения и емоционални терапии с помощта на физиотерапевти и използването на хомеопатичните цветни лекарства на Бач”.

След като прие всичко това, до началото на новата година Меси вече бе изгубил пет килограма. Това може и да не изглежда много, ала в съчетание с допълнителната работа с клубния физиотерапевт Рафаел Пол “десетката” на Барселона изхвърли от себе си част от излишната тежест и ръждата от играта си от началото на сезона. Взривните му смени на посоката се завърнаха. Разбира се, той не летеше на нивата от 2010 г., но пък бе в най-добрата си форма от години и освен това с натрупания опит познаваше играта по-добре от когато и да било преди. Това се доказа могъща комбинация.

Цифрите, така често разделящи го от всички останали футболисти, подчертават физическото му подмладяване. След онази вечер в цюрихския Конгресхаус, Меси покачи коефициента си гол за мач с цели 50%, а също и броя на асистенциите си и качеството на играта си генерално.

Той е, накратко, много по-добър отколкото в началото на сезона и трябва да благодари на подобрената си физическа кондиция за скока в своето представяне, оставил останалата Европа, най-вече Жером Боатенг, да си седне на задника в недоумение.

Тази вечер Меси може да подпечата класирането за пореден финал – при това такъв в Шампионска лига, и то за сметка на човека, който първи го изпрати във Венеция в търсене на физиологични отговори.

Ед Мейлън, “Дейли Мирър”