Икарди е Новия Батигол
Може и да е изказване в стила на старата школа репортери, на онези, които виждат всичко, или почти всичко, през очите на миналото (винаги по-хубаво и по-сладко) и когато излезе някой нов силен футболист се заравят в паметта си, за да открият някого подобен. Може и да е просто от удоволствието да се възхищаваш на един голям млад играч като Мауро Икарди, който с движението си в наказателното поле напомня на един, засега, по-силен свой сънародник и бивш интерист – Габриел Батистута.
В пеналта Маурито е господар също като Бати. В техническо отношение имат общи черти, например шута с десния крак: отсечен, мощен и премерен до милиметър. Този на Батистута бе направо противоестествен – светкавица, предшествана от могъщ гръм. Този на Икарди е просто светкавица, но със същия опустошителен ефект. Любимият удар на двамата е с десния крак по диагонала към левия ъгъл.
Във Фиорентина Батигол имаше твърде специален асистент – Мануел Руи Коща, който знаеше точно как, къде и кога да му сервира топката. Бяха двама, а всъщност един. В Интер Роберто Манчини притежава хубава колекция от асистенти за Икарди: Родриго Паласио, Ернанес, Джердан Шакири, Фреди Гуарин и Матео Ковачич. Никой от петимата, все още, не е на техническото ниво на Руи Коща, ала вкупом гарантират добри възможности за централния нападател.
И тук идва важният момент с яснотата на ролята. Ако в италианското първенство има само един чист централен нападател, това е Икарди. Неговата позиция е неоспорима, както не се оспорваше и тази на Батистута. Мауро трябва да е в центъра на атаката, това е неговото място. Както казват в Коверчано, той атакува дълбочината. Пример за това е голът на Ернанес срещу Рома: Икарди успя да стигне една дълга топка от Неманя Видич на самата линия на терена, за да я задържи красиво в игра, предавайки я на Паласио. По същия начин, когато Батигол тръгваше напред в очакване на топката от Руи Коща или от Франческо Тоти в Рома, стигаше първи до нея, че и в идеалната позиция да шутира.
Другата обща черта между двамата е физическата мощ. В събота вечерта Икарди пропусна да се разпише за втори път, след като спечели единоборство с Янга-Мбива (не съвсем върбова клонка, нали?), избутвайки го с рамо. Измести го с половин метър, освободи се за шут и прати топката над вратата. Батистута излизаха да го бият най-силните централни защитници на онези времена от типа на Алесандро Костакурта... и най-често се проваляха.
По отношение на индивидуална техника интеристът е с крачка пред бившия ас на Фиорентина, Рома и Интер, но ще му трябва още някоя и друга година, за да води своя отбор по подобие на начина, по който го правеше Батигол. При “виолетовите” Бати наниза 152 гола в Серия А – топреализатор за всички времена. Ако Икарди остане “нерадзуро” за същия период като своя легендарен сънародник във Фиорентина, в крайна сметка ще можем да направим точно сравнение и по брой попадения.А междувременно Маурито е на път да се превърне в най-младия голмайстор на италианския шампионат от 37 години насам, когато №1 бе самият Паоло Роси, а преди него – Бониперти и Анджелило. Пътят към славата на Батигол е дълъг, но началото е отлично.
Алберто Полверози, “Кориере дело Спорт”