С изгубен контрол капитанът помогна за потопяване на кораба
Понякога човек може да се разбунтува малко твърде прекалено срещу умирането на светлината. Това е болезнената действителност на последния мач на Стивън Джерард срещу Манчестър Юнайтед с екипа на Ливърпул.
Той го искаше твърде много: героичното последно “Ура!”; сценария от небесата; оставящата те без дъх драма; епичната финална сцена.
Актовете на Джерард рядко не гравитират около изключителността: победни голове в последната минута, възраждания, дори чудеса. Това бе като за скрийншот – само мигнете и бихте го пропуснали: ужасяваща кратка роля, която (познавайки актьора и човека) вероятно ще го преследва до залезните му години. И то не само като футболист.
Джерард се надяваше на твърде много от последната си поява на “Анфийлд” срещу вечния съперник. Именно тези мачове той знае, че ще му липсват, и тъй болезнено желаеше да направи нещо голямо на изпроводяк. А всичко свърши още преди да е започнало.
Трийсет и осем секунди. Толкова продължи приносът му към този сблъсък. Пуснат на почивката от Брендън Роджърс при изоставане в резултата, капитанът несъмнено се е надявал на свой силен ефект в идните 45 минути. Не успя да стигне и до 45 секунди, когато настъпването на Андер Ерера сложи точка на участието му.
Възможно е да изпиташ съчувствие към неуправляемото желание на Джерард, докато същевременно смяташ показания от Мартин Аткинсън директен червен картон за заслужен. Капитанът влезе остро на Хуан Мата (но честно), после Ерера му го върна, а той го настъпи в пристъп на ярост като знак на съпротива. Съдията го видя и моментално извади червения картон.
Аткинсън извади картон, макар и само жълт, на Ерера, което удари като с мокър парцал феновете на домакините, наблюдаващи попарени своя талисман да се изнизва злочест към тунела. Джерард дори не протестира особено силно. Той знаеше, че е сбъркал, знаеше, че е изгубил ума си в своето отчаяно томление да напусне терена като победител след 90-те минути. Знаеше и че е навредил на съотборниците си, което призна в прочувствено извинение веднага след двубоя.
Миналогодишното подхлъзване срещу Челси бе злощастно. Тази си проява тук той призна като близка до лудостта. Дали тя струва на Ливърпул мача, или поне точка? Възможно е. Имайки предвид колко близко резултатът държа двата отбора при 10 срещу 11, кой знае дали Юнайтед би удържал срещу пълен състав на съперника? Сигурното е, че излизането на Джерард остави Ливърпул пред изкачването на планина, станала двойно по-висока след втория гол на Мата – един от головете на сезона.
Поражението оставя мърсисайдци на пет точки от Топ 4 при тепърва идващи гостувания срещу Арсенал и лидера Челси. В първото ще трябва да се справят без капитана, който ще пропусне и четвъртфиналното преиграване за Купата на Англия срещу Блакбърн Роувърс.
След вчерашната случка не е известно в колко от оставащите до края на сезона мачове той ще е титуляр. На един толкова обезумял от нуждата за лична изява играч в изплъзващите му се последни седмици едва ли може да се разчита. Джерард не бе получавал червен картон в Премиър Лийг от девет години насам, тъй че вчерашният е напълно нехарактерен. Това със сигурност ще тревожи Роджърс, докато той прегрупира своите за един последен напън към класиране в Шампионската лига.
Мартин Самюъл, “Дейли Мейл”