Интервюто с Раул: В САЩ се крие огромен футболен потенциал (част I)

Раул Гонсалес не се нуждае от представяне. За над десетилетие направи своя собственост фланелката с №7 на испанския национален отбор, точно както стори и с бялата на Реал Мадрид от средата на 1990-те до 2010 година. Голмайсторът си спечели статут на икона на “Сантиаго Бернабеу” със спечелването три пъти на ШЛ, две Междуконтинентални купи, шест титли в Примера и куп други отличия. Родената в Мадрид легенда също така взе доста индивидуални награди и постави безброй рекорди по голове и мачове на клуба.

След 17 години доставяне на наслада на феновете на “лос меренгес” Раул отиде в Шалке 04 и бързо стори същото и с тези на германския клуб. След два сезона в Катар с Ал Сад се оттегли, ала се върна на терена, за да се присъедини към легендарния Ню Йорк Космос в търсене на успех в САЩ. В първата от двете части на пространното си интервю за FIFA.com Раул обсъжда новото си приключение, тайната да си във футбола на 37 години и възможното си преминаване към треньорската професия в бъдеще.

-         След като озарихте Ла Лига и Бундеслигата, след като играхте на световни и европейски първенства, кое Ви привлече към Ню Йорк Космос и САЩ?

-         Желанието да продължа да играя и вълнуващият проект на Космос. Освен че мога да съм на терена, което е моята страст, ми дадоха и шанса да помогна в развиването на младежка академия, където да допринеса със своя опит и знания. Нрави ми се идеята да го правя в страна, където сокърът, както го знаят тук, расте непрестанно по популярност. Вярвам, че в САЩ се крие огромен потенциал и има много интересни неща за правене в този смисъл.

-         Да живеете в Ню Йорк беше ли част от привлекателността?

-         Да, за семейството е чудесна възможност да живее във велик град като Ню Йорк, който има всичко. Това е идеално място за бъдещето на децата ми. Познавах града още преди да сме се преместили тук, тъй като бях идвал няколко пъти. Каквото и да искаш да свършиш или придобиеш, тук можеш го намери на всяко ниво. Тук сме вече три месеца и сме много щастливи и приспособени. С всяка изминала седмица съм все повече и повече убеден, че съм взел правилното решение. Много сме развълнувани от бъдещето.

-         По отношение на проекта за академията, ще бъдете ли замесен и в треньорската страна на нещата?

-         Още не съм решил как точно ще сработят нещата. Засега съм сигурен, че няма да съм закотвен на бюро, тъй като главната ми цел е да играя и да помагам на отбора. Също така искам публиката да се наслаждава и забавлява на нашите мачове и, разбира се, да печелим титли. Ще опитаме да се равняваме с блестящото минало на клуба. По-късно ще бъда постепенно по-замесен в академията и когато накрая окача обувките на пирона, ще посветя времето си на работата с момчетата, макар че още не съм сигурен дали като треньор или като помощник. Ще видим тепърва, тъй като още не съм си взел разрешително. При все това, искам да използвам целия си опит в помощ за развиване на добра методология, която да позволява на младоците да разбират футбола и да му се наслаждават.

-         Значи не отхвърляте варианта с треньорството?

-         Към ден днешен не мога да ви кажа нито че няма да се случи, нито че ще (б.и. – засмива се). Ще видим. Футболът е моята страст и точно сега съм във физически добра кондиция да продължа да играя. Веднъж щом реша да се оттегля ще видим. По времето ми в Катар съчетавах играенето с това да съм част от академията Aspire и тук ще правя нещо подобно. Какво ще върша в бъдещето, зависи от това как ще се стекат нещата в следващата година или две.

-         Като 37-годишен трябва ли да тренирате по различен начин и каква е тайната на Вашето дълголетие?

-         Трябва добре да се грижиш за себе си, да имаш добра диета, да си почиваш достатъчно и да си зареден с много ентусиазъм. Също така съм щастливец да нямам сериозни контузии и още да съм в добра форма. В добавка към това, дойдох в лига, която, макар и физически изискваща, осигурява точните условия за мен да давам своя принос с играта си. Не е като да играем през три дни (б.и. – смее се).

-         Когато дойдохте в Космос, фланелката с №7 вече бе заета, ала носещият я не се поколеба да Ви я връчи. Можете ли да обясните привързаността си към този номер?

-         В Реал Мадрид имах честта да я нося много години, след като преди мен са я носели някои от най-значимите и легендарни играчи на клуба. По-късно, в Шалке и Катар, продължих традицията. Тук обаче имаше притежател на “седмицата”, всъщност друг испанец – Айове Гарсиа. Все пак, когато треньорът обяви присъединяването ми, Айове каза, че с радост ми я връчва. Оценявам високо неговия жест, макар че му рекох, че нямам проблем да нося и друг номер.

-         Да, вероятно за тях е по-добре, тъй като иначе чувството би било странно (б.и. – усмихва се). При все това, най-важното е да играя добре дори ако след 20 години феновете ме свързват с този номер. И вероятно винаги ще ме свързват.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II