Лига Европа вече не е утешителна награда за мишоци
Участниците в този турнир по принцип приветстват подновяването му колкото събудил се за атака хемороид. За неучастващите в него той е привлекателен колкото конкурса на Би Би Си “Песен за Европа”, където зрителите са карани да избират между певци от 1980-те години, които са на едно отхвърляне разстояние до самоубийството, и начеващи музикални таланти, които те карат да искаш да си запълниш ушите с парафин и да ги подпалиш.
А, да – Лига Европа. Дългият и заобиколен път към дървената купа; с мачове играни във вечер, в която футбол никога не се е предвиждало да се играе; носеща ти толкова пари, колкото можеш намери и зад дивана си; добавяща толкова много нежелани мачове на трудно откриваеми на картата места, че ти гарантира разпад на сезона.
Само дето този сезон е различно. Отборът, който от тази вечер до финала спечели сблъсъците си с т.нар. втора ръка европейски тимове, ще бъде в урните за жребия за груповата фаза на Шампионска лига 2015/16.
Преди УЕФА да размаха внушителния морков, това си беше отчетливо турнир на бедняците. Унизително напомняне за провала от предишния сезон да се наредиш до големите момчета (или да прескочиш Нова година в настоящия турнир) и трудно препятствие да си спечелиш достатъчно точки в първенството, за да се присъединиш към тях през следващия.
Сега, при гарантираните минимум 40 млн. паунда от новия договор за телевизионните права от сезон 2015/16 в ШЛ, Лига Европа е далеч от утешителна награда за бедняците.
Ако си Тотнъм, Ливърпул или Евертън, тя ти предлага изкусителна възможност да превърнеш този сезон в паметен успех. Шанс да дадеш на феновете си няколко празнични дни във Варшава, да спечелиш голям трофей и да прескочиш нуждата да се тревожиш за място в Топ 4.
И, при подобно мислене и у големите италиански, испански и германски останали в надпреварата клубове като Интер, Наполи, Рома, Фиорентина, Волфсбург, Борусия (Мьонхенгладбах), Севиля, Атлетик Билбао и Виляреал, това би трябвало осигури много по-сериозно възприятие на Лига Европа днес.
Вижте само хора като Маурисио Покетино. По това време миналата година тогавашният мениджър на Саутхамптън каза, че “това не е състезание, което ми се нрави” и трябва да бъде закрито, тъй като “убива” клубове.
Сега, вече като бос на “шпорите” и с шанс да го спечели, твърди, че иска да стигне “възможно най-далеч” и вярва, че мачът тази вечер срещу Фиорентина “ще бъде пленителен”.
Няма съмнение, че Ливърпул и Тотнъм са изправени пред дилема, тъй като имат добри шансове за завършек в Топ 4 в Премиър Лийг. Могат ли обаче те да отхвърлят с лека ръка трофей, който в предишното му съществувание като Купа на УЕФА са печелили общо пет пъти? Триумфи, помнени с такава топлина от техните фенове?
Имаше период през 1970-те, когато тази купа бе на практика английска собственост. Няма причина защо, при планините от вливащи се в ПЛ пари, това господство да не може да се завърне. Което би значело пет възможни места в Шампионската лига за нашите клубове всяка година.
Настоящата версия на Купата на УЕФА може и да срещне трудности в мисията да си върне старата привлекателност. В идеалния си вид трябва да се обърне обратно към директните елиминации от самото начало с мачове във вторник и сряда, ала европейската футболна централа няма да санкционира нищо, което има и най-малък шанс да отнеме от блясъка и мощта на Шампионската лига. Затова и Лига Европа ще продължи да страда в нейната сянка.
От тази вечер насетне обаче това тъй охулвано състезание има възможността да си върне уважението на хората. В него вече може да виждате по-силни титулярни единайсеторки, по-пълни трибуни и увеличена страст, след като големите отбори преследват жадувания златен билет.
След една простичка, и все пак очевидна, отстъпка трофеят, който винаги се е смятал за награда в турнир на мишоци, може да донесе рев на лъвове.
Браян Рийд, “Мирър”