Шани Дейвис се завърна на върха

С гръм и трясък, една година след провала на американските кънкобегачи на Олимпийските игри в Сочи, точно на Свети Валентин Шани Дейвис спечели поредната си голяма титла в бързото пързаляне с кънки на дълга писта. Шани спечели надпреварата на 1000 метра с време 1:08.57 минути. „ Досега не бях печелил състезание на пистата в Хееренвейн. Много исках да го направя и ето, че успях”, възкликна Дейвис пред многобройната публика, която се бе събрала да наблюдава Световното първенство по кънки бягане в отделните дисциплини от 12-ти до 15-ти февруари в „Тиалф”. Така една от мечтите на Шани се сбъдна точно на време, преди овала в Хееренвейн да бъде затворен за реконструкция. Вижте какво още сподели Шани Дейвис пред микрофона на Sportal.bg след впечатляващата си победа! - Г-н Дейвис, бихте ли анализирали вашето пързаляне за титлата на 1000 метра днес? - Жребият ми беше добър. Не се наложи да стартирам срещу някой, който да ме накара да форсирам в първите метри и това да съсипе цялото ми състезание. Със Стефан Хроотхаус, които кара в една серия с мен, имахме идентичена тактическа схема на пързаляне и това много ми помогна да не изразходя излишни сили веднага след старта и така да не ми останат никакви сили за финалния спринт. Радвам се, че и публиката беше на моя страна. Все едно си бях у дома. Много съм благодарен и на своите приятели, семейството ми и на всички, които стояха зад моята подготовка този сезон. Без тяхната подкрепа едва ли щях да намеря сили сам да изкача стъпалата от дъното, където се бях озовал по време на Олимпийските игри в Сочи миналата година, до върха в ролята си на световен шампион на дистанцията от 1000 метра тук в Хееренвейн. Не мога да бъда по щастлив отколкото съм сега. Даже се разплаках от радост след като разбрах, че съм спечелил първото място. Печелил съм много златни медали в кариерата си, но не съм плакал, както днес, което само по себе си показва колко важна за мен е била тази победа. Не знаех дали това, което бях постигнал в серията си като време ще ми е достатъчно за титлата, но знаех, че ще ми даде шанс, защото холандецът Кйелд Наус и представителят на Русия Павел Кулижников, които бяха основните ми съперници за титлата, винаги имат проблеми с последната обиколка. В същото време те и двамата караха страхотно в първите 600 метра, но и аз в това състезание имах фантастични първи няколко стотин метра и не само това, но и в последната обиколка аз наистина бях в състояние да се пързалям по-най-добрия възможен начин. Имах силите да финиширам на високи обороти. Все едно в залата нямаше въздушно съпротивление или поне аз не го усещах. Финиширайки видях, че времето ми е много добро 1:08.57 минути. Няма да крия, че очаквах Кулижников да спре хронометрите на минута и седем секунди, но това не се случи. Руснакът изостана на 4 стотни от постигнатото от мен време и така аз спечелих състезанието. - Някои от състезателите се оплакваха, че ледът в залата в Хееренвейн е много топъл. Ти на какво мнение си по този въпрос? - Не. Като шампион, какво мога да кажа? Ледът беше перфектен за мен. Миналата седмица и аз имах проблеми с леда в „Тиалф”. Струваше ми се бавен. Не можех да намеря начин да постигна скоростта, която исках и тогава промених някои неща. Като топ спортист, трябва да си в състояние да успяваш да се адаптираш към условията на пистата, на която ти предстои състезание. Промених малко техниката си на пързаляне. Промених начина, по който правех някои неща и за мен тези промени проработиха днес. И нека пак да кажа колко щастлив се чувствам в момента. Тази победа ме мотивира да продължа да се състезавам. (Свен Крамер каза същото след победата си на 5000 метра. – бел. на автора) - Какви са шансовете в бъдеще да ви видим като състезател в някой от професионалните клубове по кънки бягане в Холандия? Такъв вариант опция ли е за вас или не? - Ако се появи предложение, което би спомогнало за удължаване на моята спортна кариера и би ме направило по-силен на леда, защо не? Но, ако подобна възможност не се появи ще продължавам да се подготвям, както винаги досега. - Какво е мнението ви за амбицията на Свен Крамер в рамките на следващите 3 години да стане специалист в дисциплината 1500 метра? Според вас той в състояние ли ще бъде да го направи? - Свен е уникален атлет. Той знае как да се пързаля много добре. Експерт е в дисциплината 5000 метра. За специалист в дългите дистанции, той е постигал изключителни времена в миналите години и на 1500 метра. Свен е голям шампион и нищо чудно да успее да постигне поставената си цел. И аз, както журналистите, съм любопитен да видя дали това ще се случи. - Свен често отказва участия в състезания или с други думи казано, той сам си избира в кои от големите състезания да участва. Той има избор. Вие имате ли такъв?- Щеше ми се да имам избор като Свен. Той се чувства защитен. Той има спонсорите зад гърба си. Аз имам само успехите си от изминалите години. Аз съм като гладен художник. Работата ми е да се състезавам и в случай, че спечеля състезание, както днес, да прибера финансовата си печалба и да живея с това до следващата победа. В Холандия повечето момчета-кънкобегачи се оплакват, че за да стигнат до участие в голямо състезание трябва да преминат през много и тежки вътрешни квалификационни турнири. Аз нека имам финансовите средства на Крамер и нека квалификационните турнири да са ми проблем. Когато си достатъчно добър, те няма как да са ти пречка. Иначе аз няма да имам проблем да съм налице за всички спонсорски изяви. Холандските журналисти дори се пошегуваха със мен, че наградните 800 долара, който ще взема за световната титла на 1000 метра може би ще ми стигнат за джобни. Ако излизам насам-натам с приятели по време на престоя си в Холандия, ще мога да си платя моята част от сметките, което е традиция в „страната на лалетата”. Искам обаче да кажа едно. Независимо през колко тежки периоди съм преминавал през живота си, винаги съм намирал изход. Всичко в живота на един човек, се случва не без причина. Имал съм сезони, в които не съм имал пари, но съм се пързалял на ниво. Липсата на големи финансови средства не ме тревожи, тъй като аз правя това, което обичам в живота си и по този начин се чувствам възнаграден. И днес за това, че продължавам да правя това, което обичам и да давам всичко от себе си, за да постигна прогрес, бях възнаграден със златен медал. Сигурно не случайно досега в кариерата си съм спечелил и 58 старта за Световната купа. Спокойно мога да се оттегля след това, което съм постигнал в последните 10 години и да се отдам на нови мечти. - Ако трябва да класирате днешната си победа сред своите лични топ 10 победи, къде бихте я поставили? - Може би на 2-ро или 3-то място. - Имате ли все още неосъществени цели в кънки бягането? - На два пъти бях толкова близо до спечелването на олимпийското злато на 1500 метра, но не успях. (Дейвис печели сребърен олимпийски медал на 1500 метра в две последователни олимпийски игри – Торино 2006 година и Ванкувър 2010-та. – бел. на автора) Не знам дали някога ще успея да спечеля тази олимпийска титла, но и без нея съм постигнал толкова неща, които почти нито един спортист не е способен да постигне в кариерата си. Вземай каквото можеш в живота и не плачи за нещата, които не си получил. Това е моето разбиране за живота. - Ще ви видим ли някога отново на леда в световните „Ол раунд” шампионати? - Не. Поне докато не се променят правилата и за тях, както се планира за европейските първенства „Ол раунд”. Когато махнат 10-те километра от програмата и ако до тогава аз вече не съм със изкуствени тазобедрени стави, тогава ще се включа, но иначе не. Мисля, че всички кънкобегачи с изключение на Свен Крамер биха предпочели 10-километровата дистанция да бъде заменена с някоя по-къса. (Смее се. – бел. на автора) Фани Богданова за Sportal.bg от Хееренвейн, Холандия