Европейската шампионка в кануто Станилия Стаменова: Обичам непосилните неща за останалите хора
Станилия Стаменова е най-успешната българска състезателка в женското кану. Само за четири години в този спорт бившата атлетка постигна впечатляващи успехи, сред които европейски титли и медали от световни първенства. Нейната дисциплина е 200 метра ендоместно кану, а през 2014 г. софиянката стана европейска шампионка и спечели сребро на планетарния шампионат в Москва. През 2014-а Стаменова за трети пореден път попадна в Топ 10 в класацията Спортист на България, като този път беше поставена на най-предна подиция - седма. Какви са плановете на Стаменова за 2015 г., мечтае ли за олимпийски медал в Рио, какво ще прави след края на спортната си кариера и много други интересни неща за ексцентричната спортистка, може да научите от специалното интервю, което тя даде за Sportal.bg.
- Станилия, изпрати още една успешна година, в която стана европейска шампионка и спечели сребро на Световното първенство в Москва. Каква е равносметката ти за 2014-а?
- Това е най-успешната година засега в кариерата ми в кану-каяка, но си оставихме един резерв за следващата.- През 2014 г. за трети път попадна в класацията Спортист на годината в България. Какво означава за теб това признание?
- Това е най-голямото признание в България за един спортист. Това да попаднеш в десетката на България е нещо много голямо за мен. Аз съм много благодарна на хората, които са ме оценили сред толкова много хора, които също имаха сериозни успехи през годината.- На церемонията за Спортист на годината за 2014-а имаше един неприятен момент - спортистите от шесто до десето място, сред които беше и ти, не се качиха на сцената и не получиха статуетки. Какво е мнението ти за този пропуск от страна на организаторите - обиди ли те по някакъв начин? По-голямата част от спортистите между шесто и десето място бяхте в залата.
- Не го приех чак като обида, но определено бях изненадана. Мислех, че ще се случва нещо в развитие, но не се случи нищо. Жалко единствено за грима, който ми струваше доста пари (б.а. смее се).- Женското кану е в официалната програма на големи форуми от няколко години. Имаш ли усещането, че като цяло в България остава малко недооценено представянето ти и изобщо твоят спорт?
- Не мисля. Точно това, че попадам в десетката на България е най-голямата оценка. Хората от сферата на кану-каяка не са свикнали да виждат кануистки, защото до скоро това се е смятал за един от спортовете, които не могат да се практикуват от жени. Тъй като е млада дисциплина, все още има едно такова недоверие, недооценяване, но постепенно с годините и там нещата вече се регулират.- Ти си бивша атлетка, преминала си през доста дисциплини, но последно завърши с овчарски скок, който също е много труден, както и кануто. Случайно или нарочно избираш винаги трудното?
- Определено това ме грабва най-много - нещо, което другите не могат да направят, нещо, което е непосилно за повечето хора. Привличат ме много техническите дисциплини, както овчарският скок, така и кануто, са страшно сложни технически дисциплини и при тях дълго време трябва да изучаваш определените движения. Това ме грабва. Талантът ми е да се приспособявам бързо.- Приключи с атлетиката заради тежка травма (б.а. скъсани връзки на глезена). От днешна гледна точка липсва ли ти?
- Не мога да кажа, че съм се отделила толкова много, защото използваме атлетическите средства ежедневно в подготовката си. Липсва ми просто усещането за състезание и примерно специфични усещания като удоволствието от летежната фаза в скока на дължина - такива неща ли липсват.- Вярваш ли, че ако беше останала в атлетиката, щеше да постигнеш такива успехи, каквито постигаш сега в кануто?
- Определено нямаше да достигна резултати дори и на балканско ниво, защото, когато отидох в Национална спортна академия и ми направиха изследвания за какви спортове е подходящ моят генотип, се окака, че тези неща, които с години съм се опитвала да правя, изощо не са били за мен. А в кану-каяка пък си стъпих точно на мястото.- В края на миналата година спечели едно благотворително състезание на картинг. Караш ли често картинг?
- За втори път в живота си се качих. Интересното е, че първият пък, когато се качих във Велинград, не бях сигурна и всички приятели ми правеха по 2-3 обиколки разлика, това страшно много ме изнервяше като състезателна натура. Но тук самият картинг много ми хареса и видях устойчивост в самата количка, тогава я натиснах до краен предел.- Спортът повече ти е дал или повече ти е взел до момента?
- Определено ми е дал. Разбира се, взима от много гледни точки на живота, но спортът ми е дал много. Спортът е моят живот.- Дисциплината 200 метра едноместно кану за жени влиза в олимпийската програма в Токио през 2020 г., ще съумееш ли да останеш в спорта още толкова много години и да си все на толкова високо ниво, за да се бориш за медал?
- Живот и здраве. Тази Олимпиада всъщност е на разстояние три-четири световни титли (б.а. смее се).- Чувала съм мнения, че в женското кану няма голяма конкуренция, тъй като самите състезателки не сте толкова много. Какви са твоите наблюдения като човек, който има информация от кухнята на този спорт?
- Може би конкуренцията да си осми-девети в "А" финал не е толкова голяма или изобщо да влезеш във финала, може би не е толкова трудно, но конкуренцията за медал на голямо първенство е доста сериозна. Изискват се много комплексни качества. Постиженията, които сме достигнали сега, съпоставени с постиженията с каяк жени и каяк мъже горе-долу са на едно ниво.- Световната титла ли е най-голямата ти цел през 2015 г.?
- Определено. Трябва да минем през Европейското първенство, което тази година е поставено много рано - в началото на май. Но пък това ми дава някаква сигурност и спокойствие за правилно построяване на подготовката. Сигурна съм, че ще можем да проведем подготовката така че да имам два спортни върха тази година.- А каква е най-голямата ти мечта в живота?
- Да си подсигуря бъдещето, да имам едно здраво семейство, с което да черпя удоволствията за сметка на тези години, които съм прекарала като спортист.- Казваш, че си пожелаваш едно здраво семейство, на Олимпиадата в Токио ще си на 32. Може би ще трябва да мислиш за деца след това?
- Това е моята идея. Най-вероятно 2020-а ще бъде последната година в състезателната ми кариера и се надявам да бъде и най-успешната.- Завършила си НСА с профил учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. Ще останеш ли в спорта и след края на кариерата си или още не си мислила за това?
- Най-вероятно, както казах - спортът е моят живот. Аз и в момента като състезател мисля върху подготовката си. Преди години между състезателната ми дейност в атлетиката и кану-каяка една година упражнявах треньорска дейност по лека атлетика. Да, определено смятам да упражнявам треньорска дейност, след като прекратя кариерата си. Със сигурност ще остана в спорта - дали в управлението на някоя федерация или като треньор.- Имаш ли достатъчно здрави нерви за треньор?
- Определено да, харесва ми. Много е красиво да виждаш как под ръцете ти даден човек се развива и научава нови неща.- Лекоатлети или кануисти ще тренираш?
- (Б.а. замисля се) Кануисти със средствата на атлетиката.Снимки: Личен архив
Очаквайте скоро и предаването "Авантаж" с гост Станилия Стаменова
ФОТОГАЛЕРИЯ на Станилия Стаменова ТУК!!!