Рута Мейлутите: Бях детето на джунглата, станах атлетична с катерене по дърветата!
Рута Мейлутите е само на 17 години, но всяка нейна поява на състезание е свързана с големи очаквания за поредно голямо плуване и рекорд. Така е от олимпийските игри в Лондон преди 3 г., когато избухна от нищото и спечели титлата на 100 м бруст. В интервю за официалния сайт на Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) световната рекордьорка разказва за необичайното си детство, как се справя с напрежението постоянно да бъде под прожекторите.
- Рута, според няколко публикации си щяла да се удавиш, когато си започнала плуване на 7-годишна възраст. Вярно ли е това?
- Не, не, няма нищо подобно (смее се). Просто нагълтах малко вода. Получи се така, защото скочих в дълбоката част на басейна още на първата тренировка. Въобразих си, че мога да плувам, но не можех. Треньорът имаше дълъг прът и ме спаси.- За щастие си продължила да плуваш. Като резултат на усилията твоята звезда изгря още на 15 г. по време на олимпийските игри в Лондон през 2012 година, където спечели златото на 100 м бруст. Очакваше ли го?
- Не, бях напълно изненадана. Беше дори шокиращо. Вероятно сте го забелязали по изражението на лицето ми.- Майка ти е загинала в автомобилно произшествие, когато се била на 4 г. Отгледала те е баба ти Алдона. Наблюдава ли златното ти плуване в Лондон?
- Беше на трибуните и ме подкрепяше. Преди това не се беше возила на самолет. Беше много развълнувана. Срещнахме се вечерта преди финала. Определено беше допълнителен стимул за мен, за да спечеля състезанието.- Как успяваш да се справяш с цялото напрежение и внимание на пресата, което те съпътства от олимпийския триумф?
- Първоначално ситуацията беше малко необичайна. В първите си интервюта бях малко срамежлива, дори уплашена. С времето свикнах и натрупах увереност пред камерите и микрофоните. Публичното внимание стана част от моята професия.- Само на 17 години си, но почти цял свят те разпознава. Тежи ли ти славата?
– Моят живот е напълно различен от този на връстниците ми. Приемам го обаче като част от това, което правя. Не мога да отрека, че в момента изпитвам пълно задоволство от това да бъда елитна плувкиня – да тренирам, да пътувам, да се състезавам, да се срещам с хора. Благодарна съм за тази възможност.– Липсва ли ти нещо от това, което правят другите 17-годишни момичета?
- Не, аз и съотборниците ми сме нормални хора. Разбира се тренировките и плуването като цяло са с предимство. Хубаво е обаче като нормален човек от време на време да изключвам от режима, да разтоваря. Най-важното е след приключването на важно състезание да съумееш да съхраниш ума си ясен и отпочинал.- Как премина детството ти в Литва преди да се превърнеш в звезда?
- Бях малко като детето на джунглата. Израснах в местност с много дървета. Катерех се по дърветата като всички останали хлапета в района. Не бях от онези момичета, които си играеха с кукли. През цялото време бях навън. Така ми беше по-забавно.- Детството като на момиче от джунглата беше ли решаващо да станеш по-силна в атлетическо отношение?
- Може би. Практикувах много спортове, предимно баскетбол и футбол. Когато бях малка пробвах от всичко. Тренирах баскетбол в продължение на 5 години. Счупих си обаче крака и реших да приключа с тази игра. Тогава се завърнах в басейна.- Баскетболът всъщност е най-популярният спорт в Литва...
- Така е, но не изпитвах толкова голямо удоволствие от него. Дори ме отегчаваше. Ядосвах се, когато съотборничките ми пропускаха кошове. Не ставам за отборен играч. Навярно затова харесвам плуването – мога да изразходвам цялата си енергия в басейна. Знам, че в крайна сметка постигането на целите зависи изцяло от мен.- Как те приемат в родината ти?
– Не се прибирам толкова често, защото тренировъчната ми база е локализирана в Плимут (Англия). При всяка възможност гледам да се видя със семейството ми. Може би по няколко пъти в годината. Така беше и за Коледа.Превод: bgswim.infoСнимки: Getty Images/Guliver