Ливърпул: мания за величие, лоши трансфери и непоправени явни слабости

Ливърпул се пробута гръмко обратно във ВИП-тентата на европейския елит през август, като че има рожденото право. Във вторник вечерта тихичко си прибра палтото и бе изпратен извън помещението, слагайки край на най-срамната си и унизителна поредица от представяния в клубната история в турнира на европейските шампиони.

Именно по време на жребия за груповата фаза на ШЛ “червените” си поискаха обратно статута на европейско величество с твърдението на изпълнителния им директор Йън Ейър “това е нашето състезание”. То обаче успя единствено да накара всички да си помислят, че хората от клуба не са загубили и секунда, за да пробват силното шампанско, предоставяно от УЕФА.

Ливърпул никога не изглежда или звучи по-несигурен отколкото в моментите, в които започва да тръби напосоки колко чудесен клуб е. Във футбола няма нищо по-дребнаво от самопровъзгласяването на собственото величие.

“В Ливърпул не говорим, просто побеждаваме”, беше мантрата на уважавания повсеместно бивш президент Джон Смит. Други, гледащи клуба с възхита, сипеха възхвалите, докато “червените” тихо и скромно правеха всичко по правилния начин.

Всъщност, разходете се из “Анфийлд” или базата Мелууд и ще видите цитати от светила като Йохан Кройф да красят стените. Повечето датират от над 20 години, разбира се, ала служителите на Ливърпул често си мислят, че попиват величието на предшествениците си само с един допир до историята.

Да, но само когато им изнася.

Можете смело да пуснете името на Ливърпул сред европейските грандове като Реал Мадрид, Барселона и Байерн (Мюнхен), когато се обсъждат наследство, статут, търговски потенциал и планетарна подкрепа. Само обаче преценете случилото се в тези шест мача на “червените” в сравнение с гореспоменатите клубове и ще усетите смалено убеждение да поставите двете величини на една плоскост.

Струва си да се помисли как ръководители на “Камп Ноу”, “Сантиаго Бернабеу” или “Алианц Арена” биха реагирали на сутринта след завършек със само 5 точки от 18 възможни в група с швейцарския и българския шампион.

Дали Флорентино Перес би казал под сурдинка на официоза си “Марка”, че трябва да се запази усещане за реалистичен поглед въпреки цялото разочарование? Дали Бартомеу би заложил на убедителния аргумент, че въпреки похарчените 120 млн. паунда това лято, е неизбежно новите играчи да се нуждаят от време за сработване? Дали Бекенбауер би утешавал привържениците на Байерн да не искат инжекция от нова кръв в януарския прозорец, защото запазва пълна вяра в работата на всекиго от настоящите и е много жалко, че напускането на един ключов играч през юли е дерайлирало всичко?

Без редът да е точен, ето ви синтезирания списък от официални обяснения за сивите игри на Ливърпул този сезон:

1. Луис Суарес напусна.

2. Даниел Стъридж е контузен.

3. Алексис Санчес не пожела да подпише при всичките усилия.

4. Марио Балотели бе купен, защото нямаше друг наличен нападател.

5. Всеки трансфер е рисков и нямаше кой да постави въпросителна за осемте попълнения, пък и не са много клубовете в ПЛ с добро трансферно лято.

Дали споделяте тези виждания, или сте възмутен от набора оправдания, най-тревожното тук е усещането, че като клуб Ливърпул не си вярва, че е можел да се представи много по-добре. Сякаш всички усилия са подкопани от поредица злощастни събития.

Като изключим факта, че имаше предостатъчно предупредителни знаци за липсата на заместник на Суарес, идеята, че и осемте сделки е трябвало да бъдат поставени под въпрос от феновете (или журналистите), е безумна (и без значение). Вината за неуспеха в задачата за поправяне на дупките в състава, видни цели две години, лежи изцяло на раменете на онези, на които се плаща щедро за тази работа. И, с риск да се повторя, това не е работа за един човек.

Би била утешителна мисълта, че ще има раздиращ из основи гняв посред тъгата в тунелите на “Анфийлд” след мача с Базел, ала създалото се впечатление от ръководителите е, че за тях само обстоятелствата са предизвикали лошата развръзка. Ако това е истина, ще да е дори по-разстройващо за феновете на Ливърпул от гледката на Мартин Шкъртел като централен нападател по спешност – със сигурност най-осъдителния факт за слабата трансферна политика на клуба.

Ливърпул влезе в мача с Базел с вратар, който не знае дали да ритне топката, или да й прави магии; с централни бранители, които очаквате да бъдат сплашвани от АФК Уимбълдън след месец; с полузащитници, чиито показатели за голове и асистенции следва да са видни за статистическите магьосници, така ценени от собственика Джон Хенри; и с 32-годишен нападател, чийто бензин свърши 72 часа преди двубоя.

“Червените” сякаш са изгубили бележката за напомняне, която изяснява, че футболът се прави от играчи. Можете да изнесете безброй речи за стратегии и да назначите мениджър с философия, която да накара самия Платон да се изчерви, ала ако купувате лошо качество, накрая получавате вечери като тази във вторник.

Ето защо онези, които искат Брендън Роджърс уволнен в резултат на представянето на отбора му този сезон, се заблуждават, ако си мислят, че нещо ще се промени при наличието на настоящия кадрови състав. ФСГ ще интервюира нова поредица идеалисти мениджъри, прясно завършили курса за УЕФА про лиценз и несъмнено способни да правят интересни тренировки и да предават идеите си. Когото и да изберат обаче, все ще е зависим от качеството на предложените му попълнения.

Трансферният комитет на “Анфийлд”, и по-точно начинът му на работа, е честа тема на нашите страници. Не го сочим, за да спестим критики на Роджърс, а само да подскажем, че мениджърът е само отчасти, а не изцяло виновен. Трябва да погледнете отвъд него, защото е публичен факт, че е един от многото архитекти на този състав, а не традиционният проектов мениджър.

Ако е от някакво значение, аз твърдо се съгласявам с идеята за консенсусен подход към трансферите досущ както с принципа за кабинетно правителство. Точно както и за настоящите обитатели на улица “Даунинг” обаче, смятам също, че ужасяващите решения и провалът в налагането на успешна политика трябва да значи, че ничий стол не е запазен.

Комитетът на “Анфийлд” бе създаден с добри намерения. Твърде много трансфери в клуба от 1990-те насам минаха през ръцете на едни и същи агенти; играчи често бяха предпочитани заради представителите си, а не заради качествата си; мениджърите получаваха твърде голяма власт, правеха твърде много грешки и прекарваха твърде много време в жалби за липсата на ресурси, когато получаваха доста.

Вместо да добави баланс и проверка обаче, новият подход превърна злощастното минало на пазара в дори по-лошо настояще. Съставът на Ливърпул не е достатъчно добър и никакво извъртане, никакво количество детайлни досиета в обяснение защо привлечените са били точният избор към момента и никаква сляпа вяра в превръщането на посредствени играчи в добри с правилното трениране не ще поправят нанесената от тези срамни игри в ШЛ вреда. За 540 минути “червените” изглеждаха отбор като за това състезание само в последните 10.

ФСГ знаят какво Реал Мадрид, Барселона и Байерн биха сторили в подобни обстоятелства и въпросът е дали са готови да се изправят пред реалността, или се осланят на онези, на които се довериха да направят последните 16 трансфера с успех само в два или дори вече само в един случай.

Крис Баскъм, “Дейли Телеграф”