Любо Пенев: Онзи горе забавя, но не забравя!

Любослав Пенев говори за националния отбор, критиците от Изпълкома на БФС и за това докога ще продължава войната между четвъртите в света. Големият футболист и настоящ треньор даде интервю пред в. „Труд”. „Моите критици ходят като цветарки по медиите, но никъде не им се получава, защото за злобата, омразата и избиването на комплекси и два живота явно няма да им стигнат. Занимават широката общественост с някакви мои лични проблеми. Как съм щял да се оправя? Все едно цял живот на тях, господа работодателите, съм разчитал. Но колкото повече говорят повече се оплитат и олекват. - Казват, че не искат да ми падат на нивото... Посоките явно бъркат. Не знаят кое е нагоре и кое надолу. Говорим за футбол и тях алпинисти трябва да ги дърпат, за да ми стигнат до нивото. Например г-н „успешен бизнесмен” реже кораби за скрап, а работниците му плачат, че с месеци не им е плащал. След време може и да излязат някои любопитни неща защо му е толкова дълбок джобът. Биснесът с хапчета е доста специфичен, така поне знам аз. Казва, че не ме е срещал в чужбина... Само ще ви кажа едни случай – тази година на мач във Валенсия в ложата щеше да ми скъса сакото, за да се обърна и да го забележа. - Защо съм мълчал досега? Не съм мълчал. Просто не съм се изказвал пред медиите. Пускал съм само някои стрелички събуждане и усещане. Още преди година бях наясно, че искат да ме сменят. Не им хареса явно, че стадионът скандира моето име. Шушукаше се по софийски кафенета и сливенски хотели, но за мен това бяха халостни патрони и нямаше смисъл да реагирам. Не издържаха, бързаха да ме елиминират, защото не съм желаният от тях послушко. Били осигурили всички условия за работа на националния отбор... На палатки ли да спи отборът? На поляна край София ли да тренира? Или на жълтите павета? Това е прах в очите на хората, но те не са слепи и виждат – корабът отдавна се пълни с вода. В този изпълком има твърде много солисти. - Нещата по раздялата предстои да се официализират. Моя е идеята неустойката за мен и щаба ми да е само три месечни възнаграждения, а не заплатите до крайния срок на договора, изтичащ през ноември 2015 г. И моля – нека не ми говорят за пари хора, които са затънали в дългове. Когато си тръгнах от „Армията”, опростих на ЦСКА мои заплати за 900 000 лева, защото ми е роден клуб. А за сребролюбство сега ми говори точно Костадинов, който беше в ЦСКА и БФС, тогава, когато отнеха лиценза на клуба. И той беше, по-точно спеше, и на двете места! И сега хоп – събудил се и ми задава през медиите някакви си десет въпроса. Ама той самият е една голяма въпросителна! - За Ботев (Пловдив) – там отидох с абсолютното разрешение на БФС. Изпълкомът заседава и реши – този ход ще е добър за всички. И аз прецених, че ще мога да изведа проекта "Ботев" на по- високо ниво. И ако въпросът е бил за пари, както искат да го изкарат някои дребни души, просто щях да остана. Появиха се неочаквани проблеми в Ботев и клубът нямаше как да изпълни най-важния ангажимент към мен – създаване на звено от четирима специалисти за връзка между първия тим и ДЮШ. Без наличието му реално всичко щеше да бъде бутафория. - За САЩ'94... Щяхме ли да станем четвърти в света ако бях играл на този мондиал? Не знам, други се правят на Господ и говорят за това. Оставям на хората да преценят. Ще кажа само, че нашата генерация извървя пътя си правилно – три големи форума за 6 години и наистина впечатли света. И аз съм част от това. А докато отборът се е готвил за 7 мача от световното, аз водих 7 битки за моя живот! С рака и със смъртта. Победих и в седемте, като така спечелих окончателно и войната. С пълен разгром! Това изпитание не го пожелавам и на лошите хора дори. Да не им се случва казвам само. Не знам кого и с какво съм засегнал, кой какво прощава и забравя, но да внимават – онзи горе забавя, но не забравя. А за това, което казах след уволнението ми, не съжалявам изобщо. Всичко е истина. И нямаше да съм аз, ако си бях замълчал.Владимир Памуков, "Труд"Снимка: Емона Цончева, Sportal.bg