Любослав Пенев даде едно от най-емоционалните си интервюта в своя живот. Направи го в предаването "120 минути" на bTV. Ето част от най-скандалните откровения на Пенев.
-Чувстваш ли се мъж под прицел?
-Зависи кой ме обстрелва. Ако е от НАСА, ще е трудно, но в момента е окей.
-Преди няколко дни каза, ти си Любослав Пенев, а не послушко?
-Както казвам Любо Пенев, казвам, че се познавам доста добре. Не съм на 18 или 24 години. Като казвам Любо Пенев - сериозен човек, работохолик, искрен, честен, много прям. Обичам чистите и открити дискусии. Обичам да слушам хората, да чуя другото мнение.
-Някой карал ли те да слушаш?
-Като каззвам послушко, това означава треньор, който е абсолютно зависим от неговите началници в кавички, директори в бордовете и т.н. Вземи този, вземи онзи, пусни го този.
-Това имало ли го е по твое време?
-Аз не го позволявам, аз съм изключително дисциплиниран. При мен има йерархия, а не анархия. Има само един началник, това съм само аз. Прав, крив, дали успявам, не успявам, но това е начинът и фолософията.
-Чувстваш ли се предаден, след като се случи това от миналата седмица? Имало ли е предателство срещу теб?
-Аз нямам такава информация. Ако някой има, защо ме освобождават мен, а не футболистите, например. Хубаво е да отворя малко темата и да продължа. Ако нещо съвпадне с твоите въпроси, окей. През тези една, две, три или четири седмици четох, гледах, слушах доста изказвания. Веднага ще бъда по-конкретен, защото няма смисъл да си губим времето. Не съм съгласен и не приемам критиките от хора, които не са играли организиран футбол, не си били в тази същинска тема. Например - Венци Стефанов. След като разказват истории и търсят медии и камери, тичайки и спринтирайки.
-Кой спринтира?
Тогава ти можеш да говориш за производство на хапчета (б.р. - визира Кирил Домусчиев), какъв цвят да бъде, размер, големина. Нали така. Аз съм го виждал в чужбина, той е много нисичък в чужбина, минава така лекичко, тихичко, промъква се. Няма нищо лошо.
-Стигаме до Йордан Лечков. Бяхте от едно поколение.
През март 2007 година, ако не ме лъже паметта, прибирам се вкъщи, щракам каналите, и стигам до шоуто на Слави. Хоп, позната физиономия и Костадинов вътре. Дават му книга. И какво чета. Пожеланието "бади такав, какавто си". За три думички поредни имаме три правописни грешки. Ако не ме лъже паметта, ще се извиня
-Ти си дошъл с голямата секира.