Христина Димитрова: Най-екстремното преживяване под водата е да се пребориш със собствените си лимити
Без излишен шум и сякаш на шега българката Христина Димитрова регистрира свое лично постижение в техническото дълбочинно гмуркане преди броени седмици и е единствената българка слизала на подобни дълбочини: на тренировъчен лагер в Дахаб. Предвид факта, че всяко спускане на 100 м под водата е считано за екстремно, твърдо можем да кажем, че Ина е от малцината, призвани от съдбата да черпят с пълни шепи от вековните тайни на подводния свят – там, където се е зародил животът. На откриващите се във вторник 10 "Дни на предизвикателствата“ (аула "Максима“, УАСГ) Ина ще разкаже за своите спиращи дъха преживявания сред морските дълбини и курсовете си по гмуркане. Ние обаче нетърпеливо я потърсихме в аванс, за да се убедим на четири очи, че тя е наистина необикновен човек, чиято сила на духа и авантюристичен дух не познават граници.
- Ина, ти се гмурна до -174 м дълбочина в Египет. Това е сериозно постижение в гмуркането дори при мъжете . Каква физическа подготовка е необходима на една жена, за да успее да го направи?
- Всеки човек занимаващ се с подобен род екстремни гмуркания трябва да бъде в отлична физическа форма и с богат опит в техническото гмуркане. Трябва да тренира редовно, за да запази тялото си подготвено за подобни натоварвания. Аз лично тренирам от години почти всеки ден, спазвам режими на хранене и изобщо на живот.- Неслучайно гмуркането се определя като екстремен спорт. През какви екстремуми трябва да преминеш, за да стигнеш толкова надълбоко? Какви са рисковете?
- Рисковете са много и различни, както във всяко едно екстремно занимание, но за да ги разбере читателят е необходимо да познава физиката и физиологията при водолазите, които не мога да опиша накратко. Но най-големият екстремум си ти самият под водата, когато останеш сам на 100 м под морската повърхност, тогава виждаш себе си и срещаш своите лимити.- Какви психически качества трябва да притежава един водолаз?
- На първо място е личната мотивация, която да идва от чистата любов към гмуркането. След това всичко е въпрос на издръжливост, воля и все пак малко талант, ако това е точната дума – "да те приема водата“.- След броени дни ще участваш на "Дни на предизвикателствата“. Какво да очаква публиката от теб?
- Хората ще могат да видят красиви подводни снимки и интересни видео материали, освен това ще им разкажа за живота на водолазите и за уникалното чувство да бъдеш под водата. Къде и как могат да преминат обучение за водолази, а накрая ще има игра с награда.- Кое е следващото ти предизвикателство?
- Следващото ми предизвикателство е моят път, по който продължавам да вървя. Искам да погледна света от там, от където малцина са го видели.- Не убягва от погледа, че изглеждаш страхотно. Най-вероятно практикуваш и други спортове освен гмуркането, с които поддържаш форма?
- Както вече споменах, тренирам от години – както във фитнес зала, така и на открито. Обичам колоезденето, плуването, бягането, кондиционните тренировки, кросфита и др. От екстремните спортове харесвам да карам уиндсърф и мотори.- Ти си и инструктор по гмуркане във водолазен център Diving BG. Кое е първото нещо, на което учиш напълно начинаещите? Тук е моментът да ни убедиш защо трябва да опитаме и ние.
- Първото нещо, което казвам на курсистите си е, че гмуркането е нещо, което не може да се сравни с нищо, което до сега са изпитвали, тъй като водата е една нова и различна среда. Освен това ги уча никога да не правят компромис, дори и с най-малкото нещо, защото под водата то може да им коства много. Една грешка никога не остава сама, защото се получава ефектът на снежната топка. Но иначе гмуркането е страст, изпитване на собствените възможности и страхове (ако има такива), "най-дълбоката" среща със себе си, забавление, екстремно откриване и в същото време медитативно изследване на непознатото, прераждане – начин на живот.- Кога започна да се гмуркаш и кога гмуркането се превърна в професия? С какво те зарежда?
- Започнах да се гмуркам някъде през 2004 година и гмуркането постепенно се превърна не само в професия, но и в моя живот. Няма с какво да го сравня, за да ви опиша с какво ме зарежда, защото е необяснимо, но ви уверявам, че наистина носи чувството на прераждане и пречистване на духа и тялото. Водата има изключително силна положителна енергия, а морските обитатели те връщат към изконното начало на света.- Остава ли ти време за "нормален" живот? Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Разбира се, че ми остава, но моят нормален живот понякога изглежда доста ненормален за голяма част от хората. Обичам да карам мотор, да спортувам, харесва ми много да се катеря по планини (не ми остава време за това), обожавам да пътувам по света, ходила съм на уникални места, обичам да съм в пустинята, обичам много музиката и да посещавам концерти и театрални представления, много обичам да чета книги, едно време обичах да рисувам и да танцувам. Днес просто обичам да се срещам и общувам със стойностни и интересни хора, приключенията и много обичам да се смея от сърце.- За какво мислиш, докато си под водата – за смисъла на живота, какво ще правиш след като излезеш или…?
- Най-често мисля за безопасността на курсистите си и развитието на техните умения, защото най-често обучавам хора под водата. Иначе когато не работя и се гмуркам, мисля за нещата свързани със самото изпълнение на гмуркането, когато говорим за техническо гмуркане. Когато изследваме потънали обекти, пък мисля за тях. И понякога, но по-рядко, оставам сама със себе си и разсъждавам над нещата от живота си, защото спокойствието, което ми дава водата е несравнимо.- Може ли спортът да бъде общонародна, обединяваща кауза? Защото Кубрат Пулев първо обедини българите, след което ги раздвои с твърдението си, че Кличко не заслужава уважение. Можеш ли да коментираш?
- Според мен спортът е и трябва да бъде обединяваща кауза, но в нашата страна има ужасяваща нужда първо от това държавата да обърне изобщо някакво внимание на спортните бази и да инвестира в развитието на спорта, за да даде шанс на младите хора да реализират целите си в тази сфера. Колко е силна и здрава една нация, личи по развитието на професионалния спорт, при нас за съжаление всичко още е на ниво индивидуална борба за оцеляване. Колкото до съревнованието между Кличко и Пулев, не бих си позволила да коментирам, въпреки че имам собствено мнение, но единствено ще кажа, че когато в спорта се намесят много пари и финансови интереси това се превръща в едно зрелище за масата.