Германците обичат твореца Бербатов
Изминаха девет години, откакто Димитър Бербатов напусна Байер (Леверкузен), но в Германия още тачат българския нападател. Немското списание “11 фройнде” публикува портрети на последните “истински типове във футбола” - такива като Джордж Бест, Златан Ибрахимович и Джоуи Бартън. Според авторите Бербатов има гарантирано място сред тях и очеркът за него е озаглавен “Творецът”. Явно не са избледнели спомените от изявите на “деветката” с екипа на “аспирините”, при които той прекара пет години (2001-2006) и в 201 мача във всички турнири вкара 91 гола. В последния си сезон в Бундеслигата българинът заби 21 попадения и даде 9 асистенции, като стана реализатор №2 след Мирослав Клозе (Байерн (Мюнхен) - 25 гола, 14 асистенции).Бившият вратар на Леверкузен Ханс-Йорг Бут беше казал, че на тренировка може да гледа с часове своя съотборник Димитър Бербатов. И кой може да оспори тези думи? Никой не се отнасяше с топката толкова внимателно като него, никой не я укротяваше толкова елегантно от въздуха след 60-метрови подавания. Когато гледахме българина в най-добрите му дни, имахме чувството, че може безкрайно да жонглира с какъвто предмет му подадеш - ваза от китайски порцелан, новородено слонче, а вероятно и с дъждовните капки. Дори паве да му подхвърлиш, щеше да го поеме на гърди и със задна ножица да го изпрати там, където трябва.Бербатов вкарваше голове, които изглеждаха така, сякаш сам ги е измислил специално за играта плейстейшън - със задна ножица, с петичка, с външен фалц. В златното си време той беше като Байерн днес. Показваше една игра, която всички наричат футбол, но неговата беше коренно различна от тази на останалите.Мързелив, но гениален футболистСъществуваше обаче един казус, а именно - Бербатов беше мързелив. От тези типове, за които се смята, че биха записали думите от “Големият Лебовски” на телефонния си секретар: “Пича го няма. Оставете съобщение след сигнала. Мир, човече!” Но в същото време и от гениите, които дълбоко се отвращават, когато виждат как съотборниците се ядосват, когато им се наложи да изтичат пет метра направо. Има много клипове, на които Бербатов почти заспива или изнервен с крайчеца на окото си следи това проклето нещо, което колегите му наричат футбол. Но има и много клипове, на които той посреща и подава топката с такава лекота, че изглежда направо гротескно, а съперниците му от страхопочитание биха предпочели да излязат от стадиона. Наричат го “Докоснат от Бога” или “Мързеливото копеле”.“На 23 години Бербатов беше разбрал, че с таланта си може да направи кариера далеч отвъд Леверкузен”, каза през април 2004 г. Иля Кенцих. Бившият мениджър на “аспирините” беше прав. Бербатов винаги е бил сигурен, че футболният свят е в краката му. А той не се намира между фабриката на Байер и парка в Леверкузен.Сър Алекс беше от най-големите му феновеИ така той замина за Англия - в Тотнъм, а по-късно премина в Манчестър Юнайтед. Но дори и там на моменти се влачеше по терена така, сякаш размишлява за края на “Чужденецът” от Албер Камю. Достатъчно му беше да разклати глезен, за да центрира или да забоде топката в мрежата. Има едно видео, на което настига топката до аутлинията, слага крак върху нея, завърта се, копва я, елиминира защитник, пуска я технично по земя и става гол. Най-голямото чудо в случая е, че бранителят не се блъска директно в рекламното пано.Въпреки че невинаги го включваше в титулярния състав на Манчестър Юнайтед, мениджърът сър Алекс Фъргьсън беше един от най-големите му почитатели. Веднъж той каза: “След Ерик Кантона не сме имали футболист, който така да владее завършващия пас като Бербатов.” А самият българин смяташе, че който има качества, не трябва много да се напряга. След един от головете си за Фулъм той си съблече фланелката и отдолу видяхме надпис: “Запазете спокойствие и ми подайте топката.”Носи дрехи като Роберт де Ниро и прическа като Анди ГарсияОт човек като него не може да се очаква да играе плейстейшън в свободното си време. Той размишлява, пуши пури, пие портвайн, снима се пред величествени къщи, облича се като Роберт де Ниро и носи прическа като Анди Гарсия. И разбира се, сам прави изкуство. През 2010 г. показа няколко карикатури на своите съотборници в Манчестър Юнайтед. И тъй като се приеха добре, продължи. През 2013 г. пусна във фейсбук шарж на Снуб Дог и написа: “Ако ви харесва, ще нарисувам още.”Феновете бяха въодушевени и последваха много нови карикатури на Вито Корлеоне, рапъра Тупак, актьорите Луи дьо Финес и Брус Уилис. Слабостта към филмовите герои идва от страстта на Бербатов към киното. Сам беше признал: “Имам толкова много оригинални касети, че мога да отворя видеотека.”А футболната преса беше изумена. Какъв човек! Какъв тип! Изведнъж шаржовете му се разпространиха навсякъде - в артблогове, в британските таблоиди, в спортните списания. Случи се и така, че един път дори той беше нарисуван от италианска порно звезда с псевдонима Симба. Тя твърдеше, че е създала изображението на Бербатов с гърдите си и тръгна към Манчестър да му предаде картината.Художник на терена и извън негоВ онези дни, когато Бербатов направи име на художник и извън футбола, между другото му се налагаше често да обяснява защо има толкова много снимки, на които пуши. Ето неговите думи: “Всъщност аз само слагам цигара в устата си, защото изглежда готино.”"Труд"