WW: Старото „нововъведение” на Пеп
Отпечатъкът на Джосеп Гуардиола върху футбола се простира далеч отвъд 19-те трофея от елитни състезания, които красят витрината му. В Барселона той построи един отбор, белязал в еволюционно отношение съвременната игра дори повече от фамозния Милан на Ариго Саки от края на 1980-те години.
Пеп, далеч от това да се задоволи с постигнатото, е на път да се превърне в Хърбърт Чапман на XXI век. Чапман, нека го кажем за по-младите ни читатели, е смятан за бащата на модерния футбол. Той предложи въвеждането на еднакви екипи в даден отбор и използването на изкуствено осветление на стадионите, ала най-голямото му нововъведение бе в тактически план.
Мениджърът на Арсенал между 1925 и 1934 година популяризира системата WM, в която буквите отразяват разположението на играчите по терена. За първи път в историята някой съчетаваше балансирано петима защитници и петима нападатели.
ОБРАТНО НА СВОЯТА БАРСА
Гуардиола не се спира в иновациите в етапа си в Байерн (Мюнхен) и във вторник вечерта повтори в срещата с Олимпиакос от Шампионската лига схемата с петима нападатели от мача с Кьолн (4:0), която можем да определим като вариант на WW.
Това отроче на WM бе изработено оригинално от треньора на италианския национален отбор от 1930-те години Виторио Поцо (там двама от тримата опорни халфове – т.нар. халфбекове, отиват на двата бека, което съвпада идеално с модерната баварска версия със способните да играят в центъра Филип Лаам и Давид Алаба) и после бе доработено от наставниците на Унгария Мартон Букови, който обърна М с главата надолу, и Гущав Шебеш, извел онзи легендарен тим до изключителния финал на Мондиал 1954 срещу Германия. (Букови и Шебеш са част от радикалния унгарски триумвират заедно с Бела Гутман, направил революция в тактиката в онази ера.)
Шебеш (вляво) и Гутман (вдясно)
Но да се върнем на Пеп и неговата версия. Срещу Олимпиакос той пусна Ариен Робен и Кингсли Коман като крила, Дъглас Коща и Томас Мюлер като инсайд нападатели и Роберт Левандовски като „деветка”… с Артуро Видал като опорен халф! Схема, която няма нищо, ама нищо общо с онази с петимата централни полузащитници (Серхио Бускетс, Чави, Андрес Иниеста, Тиаго Алкантара и Сеск Фабрегас) зад Лионел Меси като „фалшива деветка”, видяна на финала на световното клубно първенство срещу Сантос. Да припомним, че именно този мач и тази схема Пеп смята за своя шедьовър в „асулграна” ерата си.
Идеята, която вдъхнови Гуардиола след първия му опит с петима нападатели едновременно на терена, е, че като пускаш футболистите с най-голямо индивидуално качество в своя състав, това ти помага да разцентроваш много повече сгъстените защити, прибрали се в дълбочина в полето си.
Минусът в тази система е, че понякога се усеща явно липсата на качествена игра в сърцето на средната линия, за която допринася присъствието на доказано класни подавачи като Тиаго Алкантара или Чаби Алонсо. Срещу Олимпиакос това не пролича. Байерн (Мюнхен) спечели повече от убедително. Дъглас Коща и Коман помляха Роберто и гръцката защита, за да подпечатат класирането на осминафиналите в ШЛ като лидер в групата.
Остава да се види колко, дали и докога Гуардиола ще продължи да използва новата версия на добре забравеното старо WW.
Алберто Рубио, „Марка”