Ивайло Стефанов: Само в България не уважават опитните
За мен Левски спря да съществува, когато се премести в ЛюлинНа 42 години Ивайло Стефанов продължава да изумява с професионализма си. Лидерът на ЦСКА е пример както за младите си съотборници, така и за по-опитните си съперници от конкурентни отбори. Той бе с основна заслуга за изненадващия успех над Марек с 3:2 в петък, който накара феновете на червените да мечтаят за нещо повече от участие в първенството.Какво означава за ЦСКА и за вас победата над Марек? - Победата е важна, независимо дали е срещу действащия шампион или срещу друг. Всеки, който играе за този клуб, трябва да знае, че винаги излиза за победа. Това, което ЦСКА и Левски го имат, е шампионски манталитет. Не мога да кажа, че с този мач сме направили нещо. Отборът има потенциал. Много хора казват, че в ЦСКА има стари състезатели. В цял свят уважават опитните играчи, само в България не е така. Тук се отнасят пренебрежително към хора, които са постигнали много за страната си. Младите трябва да гледат от старите, защото ние сме им конкуренция. Когато има конкуренция, се изграждат големите състезатели.
Казахте, че в ЦСКА манталитетът е да се побеждава във всеки мач... - Това го търсим ние със Сашо Попов. В цялата си кариера съм играл само за шампионски отбори, независимо в коя държава съм бил.
Но на фона на състоянието на клуба успех над шампиона си е по-скоро изненада. Не е ли така? - Не бих казал, че е голяма изненада. Във всеки мач младите състезатели, които се налагат поетапно, не могат изведнъж да станат с шампионски дух. Това се гради. Ние можем да надграждаме. В другите клубове имат много по-зрели състезатели. Докато ние можем да развиваме младите.Това ли е основната задача, която вие сте си поставили? - Основната ми задача е да помагам на тези момчета, които тепърва ще се сблъскат с големия спорт. Както в съблекалнята, така и на терена се опитвам да им покажа една малко по-различна действителност. В България са модерни хората, които парадират с телефон или кола Показвам им професионализъм, който ще трябва да покажат, когато излязат в чужбина. Да видят какви характери се ценят навън. Защото в България пари няма да изкарат. Но навън ще могат да си осигурят спокоен живот и да изкарат някой лев. Затова ли продължавате да играете? Вие няма на кого какво да доказвате... - Бях се отказал през 2006-а, след което 3 години по-късно се върнах. Слушам коментари, че съм се изморил. Как някой, който никога не се е докосвал до големия спорт, знае, че съм се изморил?! Интересно ми е докъде може организмът ми да издържи на тези натоварвания. За условията няма какво да говорим. Един Папи, който ми е набор, играе вече над 20 сезона в Италия при много по-голям професионализъм от тук. За мен е интересно при тези условия дали мога да продължа да показвам качества.Много хора си казват, че няма смисъл да го правите. Пари няма да спечелите от това. - Но тръпката, която я има в играта, да излезеш на терена, да има хора, които да викат за теб, не може да се замени с нищо друго. Щом организмът ми го позволява, ще продължа. Казахте тръпката хората да викат за вас. Предстои едно дерби, което е загубило смисъла на тази дума. Кога за последно си спомняте да сте били част от истинско дерби? - Напуснах Левски по един не много приятен начин, преди много години. За мен Левски като клуб е свързан с „Герена”. ЦСКА е там, където е „Васил Симов” и „Червено знаме”. Левски винаги е бил „Герена”. Когато се е пренесъл в Люлин в края на 90-те, е спрял да съществува. Бил съм футболист в Люлин и съм играл на 100 метра от „Сиконко”. Не може един футболен отбор от грандовете да го преместиш в някой малък град и той да остане същият. Това са дълги години история. Тогава престана за мен да съществува истинското дерби. Когато ценностите на Левски се прехвърлиха като ценности на някой друг (Данчо Лазаров). А настоящият Левски на Владо Николов? - Звучи някак странно. Левски на някой... Знаете положението в ЦСКА. Но няма ЦСКА на Сашо Попов. Случайно негов ли е? Сашо Попов се бори за истинския ЦСКА Никога не съм чул той да е казал „аз съм ЦСКА”. Има един морал, който в България е много нарушен, и ценностите вече ги няма. Сашо Попов каза нещо много вярно. Феновете, които не се интересуват от състоянието на клуба, искат отборът им да спечели. - Точно така е. В момента ЦСКА няма грандиозни резултати. Когато не си на подходящото ниво, отговарящо на името на клуба, фенът идва, за да подкрепи идеята, а не за конкретни имена. Когато дойдат резултатите, ще може да изискваме един от друг.Кога според вас ще се случи така, че феновете да изискват от вас? - В държавата, в която живеем, с подкрепата, която осигурява за този спорт, не мога да се наема за някакви прогнози. Защото, ако сме нормална държава, с нормални принципи и закони, които да важат за всички, ще е различно. Но да важат еднакво. Има школа на Казийски и на Владо Николов. На Владо процъфтява, докато за другия няма държавна подкрепа Това е двоен аршин. Не мога да мисля в това състояние кога ЦСКА отново ще е водещ отбор. Ние сега мислим как да излезем изобщо на мач, да покажем, че ни има. Когато почнат да влизат пари в спорта, ще можем да мислим за нещо друго. Жалко е на фона на големите успехи, които имаме през годините. Ние винаги сме били между 4 и 8 място в света. Волейболът е спорт, който винаги е радвал България. През 2006-а станах вицешампион на Полша. Там има държавна политика, която осигурява спонсори и облекчения за тях. Спортът не е нещо, което да спечелиш от днес за утре.И не е само национален отбор. За да се стигне до него, трябва да има и клубове, които да произвеждат волейболисти... - Затова казвам, че винаги е имало национален отбор. Има много специалисти, които могат да научат децата, но човек, който е градил име и е направил кариера, може ли да отиде за жълти стотинки да преподава? Мъчно ми е, когато си спомня, че българските мачове са били в пълни зали. Трябва да се направи така, че в България да има спонсори за спорта и да се плащат заплати. Един волейболист взима 500-1000 лева, а един баскетболист получава 2-3 хиляди. За баскетбол, който нито ще ти напълни залата, нито има успехи на национално ниво. Волейболът е спорт, който не може да се сравни с друг в България. Не искам да засягам никого, но е така. И преди мен, и след мен ще ги има резултатите на национално ниво.Напук на управлението му.- Българският фен не заслужава ли да гледа Тошко Алексиев, Ники Пенчев, Скримов? Как всички поляци си играят в Полша? Там взимат пари, защото държавата е направила така, че първенството да се финансира. И тогава залите ще са пълни. Всичко е свързано с държавата и политиката, която води. Спортът е единственото нещо, с което сме известни по света. Ако не поливаме една ябълка, тя няма да дава плод, нали така? Волейболът обаче го прави. Защото сме волейболна нация. И въпреки липсата на пари ще продължим да правим волейбол. И се постига нещо в студени зали и без отопление. Но успехите на националния отбор не трябва да ни заблуждават. Защото не са плод на задълбочена работа през годините. Ако беше така, всяко дете щеше да иска да влезе в залата. А тя е студена и мрачна.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"