Тайните на Саня Ричардс-Рос
Олимпийската шампионка на 400 метра от Лондон 2012 и световна в същата дисциплина от Берлин 2009 Саня Ричардс-Рос е сред най-титулуваните американски атлети в последното десетилетие. 30-годишната атлетка разкри интересни подробности за себе си в специален материал за iaaf.org.
Най-добрият треньорски съвет
Най-добрият треньорски съвет дойде от дългогодишния ми треньор Клайд Харт. В началото на кариерата ми той винаги ми казваше да бъда търпелива. Неговият съвет определено обра плодовете на Олимпийските игри в Лондон пред 2012 г. Бях толкова разочарована от бронзовия си олимпийски медал на 400 м през 2008 г., но трябваше да си спомня думите на Харт - "бъди търпелива". Търпението и упоритостта ми позволиха да имам най-добрия момент в кариерата си - моментът със златния медал на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.Най-добрите ми приятели в атлетиката
Най-добрите ми приятели са Никол Денби (бронзова медалистка на Африка на 100 м/пр), Бършон Джаксън (световен шампион на 400 м/пр през 2005 г.) и Лорин Уилямс (световна шампионка на 100 м от 2005 г.). Ние сме приятели повече от 10 години, когато сме заедно, се смеем през цялото време.Най-добрите ми постижения в атлетиката
Златният олимпийски медал на 400 м от Лондон 2012 и рекордът на САЩ на 400 м от 48.70 сек. Винаги съм искала да бъда олимпийска златна медалистка, това беше всичко, на което се надявах и дори повече. Американският ми рекорд също беше много специален за мен. Той дойде в края на дълъг сезон и си спомням, че бях толкова щастлива, когато бягах най-доброто състезание в кариерата си в седма пътека в Атина.Най-добрите постижения извън атлетиката
Женитбата за моята голяма любов Аарън Рос (професионален състезател по американски футбол). Той е най-невероятният мъж, за който можех да моля. Той е самоотвержен, подкрепящ и мил. Страхотно е да имаш съпруг, който също е спортист от световна класа, който те разбира напълно за всичко. Той е един от страхотните източници на вдъхновение.Най-добрата песен преди състезание
"I`m Feeling Myself" на Бионсе. Обичам Бионсе, защото чувствам, че тя винаги се труди да даде най-доброто. Възхищавам се на нейната увереност и маниер на държане. Обожавам работата й и се стремя да бъда най-добрата версия на себе си на пистата.Най-страхотните неща за угаждане
Пица със сирене, сладолед с ром и стафиди, Skittels. Не знам защо обичам тези три неща толкова много. Не си угаждам през цялото време, но определено им се наслаждавам от време на време.Нещата, за които съжалява най-много
Честно казано - нямам много съжаления. Правила съм грешки и съм била разочарована, но вярвам, че всичко се случва с причина и съм научила толкова много, че наистина не разглеждам изборите, които съм направила, като съжаления.Най-голямото разочарование
Провала да спечеля златния медал на 400 м на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Това беше най-ниската точка в кариерата ми. Спечелих всички състезания този сезон и исках олимпийското злато повече от всичко. Когато загубих, бях опустошена. Преминах през това заради вярата и подкрепата на семейството ми. Толкова съм щастлива, че продължих да вярвам.Най-доброто атлетическо съоръжение
Най-добрите атлетически съоръжения, на които съм се състезавала, са стадион "Птичето гнездо" в Китай, "Лецигрунд" в Цюрих и Hayward Field в Юджийн, Орегон. Обичам всичките тези съоръжения поради различни причини. "Птичето гнездо" заради невероятната архитектура, "Лецигрунд" заради атмосферата и Hayward Field заради богатата история.Най-добрият атлет, който някога съм виждала
Виждала съм някои изключителни атлети, но веднъж имах възможността да видя няколко невероятни тренировки. Никога няма да забравя как наблюдавах Мария Мутола преди "Префонтейн Класик" през 2005 г. Тренировката й беше безумна и интензитетът беше несравним. Това беше само два дни преди състезанието, а тя правеше по 300 м с активна почивка. Никога не бях виждала подобно нещо. Това ме накара да осъзная колко здраво трябва да работя, за да бъда най-добрата и ме мотивира да продължа да натискам себе си.