Интервюто с Джаксън: Зная какво е да живееш в нужда

Джаксън Мартинес е роден в Кибдо, в сърцето на разтърсвания от въоръжения конфликт регион Чоко. Днес е вторият най-скъп входящ трансфер в историята на Атлетико Мадрид (35 млн. евро) след Радамел Фалкао. Отдаден християнин, той пише стихове за евангелски рап.

-         Това да се родиш в регион като Чоко бележи ли те като личност?

-         Да, аз зная какво е да живееш в нужда, да виждаш нещата далечни и невъзможни, вечно недостижими. Там много хора се опитват да получат шанс да постигнат мечтата си – било чрез футбола или друга професия. Често сядам и си мисля за всичко преживяно. Това ми помага да оценя онова, което имам благодарение на Бог.

-         Как е в Чоко?

-         Много е красиво, богат е на злато и плодове. Земите са много плодородни и това може да вдигне стойността им. Престъпността е висока заради липсата на работа, но излизат много футболни и баскетболни таланти. На някои от тях с фондацията ми опитвам да помагам, макар че за съжаление не мога на всички.

-         Как преживяхте въоръжения конфликт?

-         Много отблизо. Бях в Меделин в епоха на крайно насилие. Присъствал съм на множество престрелки в квартала ми, виждал съм мъртъвци… На 15 години, когато точно бях дошъл в града, слушах престрелка по време на вечеря. На вратата баща ми видя прострелян човек на земята. Израснах в трудна среда, но Бог ми помогна да запазя фокус.

-         Вие ли предложихте на родителите си да идете в Меделин?

-         Да, реших го с оглед на положението вкъщи. Имах желание да уча, защото ми беше ясно, че ако футболът не е моето бъдеще, трябва да съм образован. Преместих се при дядо и баба, завърших гимназия и копнея да уча в университет, когато имам време.

-         Обяснете името си…

-         На мама й харесвал много Майкъл Джаксън. В семейството ми се карали за името, но тя е била огромен негов почитател и е обичала как танцува. По онова време бил номер едно в света.

-         А това с Чачача?

-         Така се казвало едно мамбо и баща ми танцувал в този ритъм при всеки свой гол. Ходех на всеки негов мач и плачех, когато не ме водеше. Игра в Кондор от Санта Фе, ала не стигна до професионалния футбол. Когато съм се родил, зарязал кариерата си заради мен. Отишли сме в Чоко, за да търси работа и да ме издържа.

-         Голът музика ли е?

-         Голът е силен израз, той е бум, онова, което завършва доброто пипане на топката, техниката, тактиката. Той е крайната цел на всичко.

-         Вкарвали сте голове с пета от въздуха, с ножици. Търсите ли естетиката в гола?

-         Винаги ми казват, че се стремя да вкарвам най-трудните възможни голове, но не го правя съзнателно, макар че винаги се възползвам от открилите се възможности да направя нещо трудно. Практикувал съм други спортове като волейбол, софтбол и баскетбол, който ми бе любимият. Това ми даде възможността да координирам отскоците си. Ако видя топка много високо, понякога я отигравам с пета и се обръщам с гръб… Търся маневри, които да ми се получават добре.

-         Тъй добрата Ви игра с гръб към съперника от баскетбола ли произтича?

-         Да, никога не съм играл професионално, но се научих да го играя на улицата. Играех центъра, а това значи да удържаш напора на най-големия си противник и е повече изискващо мощ в сравнение с футбола.

-         Кой е любимият Ви отбор?

-         Преди бяха Лейкърс, но сега, както е и с футбола, обичам хубавите мачове, затова гледам Оклахома, Чикаго, Селтикс, Спърс – те са зрял и играещ много привлекателно тим.

-         На дрехата Ви стои подписът на Майкъл Джордан…

-         Ако можех да я нося всеки ден, щях. Много ми харесва и сега мога да си я позволя.

-         Защо избрахте Атлетико?

-         Всъщност вариантите бяха два: Милан и Атлетико. Другото бяха спекулации. Атлетико свърши работата малко по-бързо и говори направо с мен. Това е утвърден отбор със система на игра, която щеше да направи приспособяването ми по-лесно и бързо.

-         Има големи очаквания към връзката Ви с Оливер Торес заради изградената миналия сезон в Порто…

-         Оливер е впечатляващ талант и му дойде добре, че игра в Порто. Здраво е стъпил на земята и има характер, какъвто малцина на неговата възраст притежават, та може да решава трудни мачове и да играе много сигурно. Прави го, като че е на улицата, и постоянно ти предлага игрови решения на терена. Освен това иска непрестанно да се учи и много внимателно попива знания. Надяваме се връзката ни на терена да е като онази в Порто.

-         Трудно ли е да се борите срещу легенди като Фернандо Торес в Атлетико или Фалкао в колумбийския национален отбор?

-         Зависи от коя страна го погледнете. Аз не съм дошъл в Атлетико с мисълта, че ще споря за място с Фернандо – идола на клуба, това не съм аз. Споря за място с него, с Лусиано Вието, с Анхел Кореа, с Антоан Гризман… Надявам се да мога да се приспособя към отбора и да помогна за подобрение на свършеното досега.

-         Докъде можете да стигнете в Шампионската лига?

-         Съставът е завършен, новите дойдохме с огромно желание, защото това е отбор, постигнал отлични резултати с един и същ треньорски щаб и ясна и отрабатена схема на игра. Дано този потенциал го осъществим на терена!

-         Защо Ви е трудно да сте титуляр в националния тим, когато сте един от най-ценените нападатели в Европа?

-         Не ми харесва това положение, но ще ходя, докато треньорът сметне, че мога да допринеса с нещо. Приемам и уважавам решението му. Не мога да кажа, че заслужавам да играя, защото и съотборниците ми се борят за същото. Бих искал да имам повече шансове и смятам, че съм свършил добра работа, за да заслужа повече минути, ала всеки треньор си има виждания.

-         Колумбия прилича на Бразилия по отглеждане и износ на големи таланти…

-         Хамес Родригес е един от тях…

-         Хамес е отличен футболист и голям човек, с когото съм в добри отношения. Иска да се надмогне всеки ден, труди се здраво и се научи да цени онова, което е преживял, за да стигне до тук. Той е емблема за цяла Колумбия.

Ладислао Мониньо, „Ел Паис”