Фиаското с Де Хеа опетни марката „Реал Мадрид”
Да, макар на онези, които снощи са си легнали рано, да не им е лесно да го повярват, а на онези, които са научили новината преди лягане, да им се е струвало всичко един лош сън, в полунощ на понеделник 31 август срещу вторник 1 септември Давид де Хеа видя как трансферът му в Реал Мадрид се разпада на парчета. На теория заради гротесков дефект на формата на документацията, който, освен ако ФИФА не направи изключение, ще задължи испанския вратар да остане в Манчестър Юнайтед в оставащата му една година до изтичане на договора. Разбира се, тук е мястото да се спомене ролята на Кейлор Навас, който ще трябва да преглътне горчилката от предателството на своя клуб, след като цяло лято бе уверяван, че няма да бъде продаван.
Веднъж щом се разбра изненадващата новина, когато вече всички английски таблоиди даваха за свършен факт двата трансфера на челата си и социалните медии бяха се нажежили буквално, първата реакция бе филтрирана от кабинетите на „Сантиаго Бернабеу”, откъдето обвиниха Манчестър Юнайтед в изиграване на Реал Мадрид чрез връщане на договора на Кейлор в 23:59 в понеделник – факт, който най-малкото доказва, че трансферът на костариканеца наистина е бил обвързан с този на Де Хеа, колкото и през целия следобед да искаха да ни накарат да повярваме в обратното. Освен това англичаните затварят прозореца си в 18 часа местно време във вторник, тъй че не те трябваше да се забързат, а колегите им от Мадрид.
Въпреки това е трудно да се повярва, че (освен че отрече) Юнайтед, колкото и Луис ван Гаал да е същински ексцентрик и да има зъб на Флорентино Перес от трансфера на Анхел Ди Мария насам, би желал да остане с вратар, отказал да поднови своя договор и дал зелена светлина на преминаването си в Мадрид. А и, колкото и да е вярно, че си тръгва по задължение, Кейлор Навас вече бе обект на желание на Ван Гаал.
Дори обаче версията на Мадрид да бе вярна, пак не би била извинение, тъй като в кабинетите на „Бернабеу” никога и при никое положение не можеха да си позволят операция от подобна величина да отиде по дяволите заради пращане на имейл в Професионалната футболна лига 28 минути след полунощ – крайния срок за обявяване на сделки в Испания. Въпросът е: защо отговорните лица в Мадрид не въведоха данните по трансфера на Де Хеа в TMS (Transfer Matching System – б.пр. Система за сверяване на трансферите) на ФИФА, преди дори да са получили документите по продажбата на Навас? Как е възможно такова забавяне на действията при ясното съзнание какъв е залогът?
Знае се, че една част от мадридистите смятат за ненужно привличането на бившия вратар на Атлетико Мадрид и може би дори за още по-ненужно разкарването на Кейлор, който в събота получи овации от целия „Бернабеу”. Така че, колкото и всичко в провала на двойната сделка да сочи некомпетентност, със сигурност има и хора, подозиращи, че грешката не е била в изчислението, а е била изчислена. В този смисъл Жорже Мендеш – агентът на Де Хеа и натоварен с отговорността да извърши тази операция от месеци насам – също има много какво да казва и да обяснява. На първо място на своя клиент.
ГРОТЕСКА, ПРОИЗТИЧАЩА ОТДАЛЕЧ
След две години и половина на постоянна конвулсия вратата на „лос бланкос” щеше да има най-сетне пълновластен господар, който, след номерата на Флорентино към Кейлор, се приближаваше към очакваната развръзка. Само че не се получи според очакванията и нелепостта на Реал Мадрид бе монументална до такава степен, че някой, може би неговият генерален директор Хосе Анхел Санчес, трябва да поеме цялата отговорност, когато неговият президент е така зает да се прави на спортен директор и да създава проблеми там където ги няма.
Откакто Жозе Моуриньо реши да закотви на пейката Икер Касийяс поради детайли, простиращи се отвъд стриктно спортно-техническите, дойде титулярната роля на Адан, негова контузия и последвало завръщане на Икер, макар и за кратко, тъй като Мадрид взе Диего Лопес – резерва в Севиля при Мичел. Когато Карло Анчелоти замени Моуриньо, Касийяс си върна титулярното място, но само в Шампионската лига и Купата на краля (точно двата спечелени турнира от отбора), докато Диего Лопес пазеше в една Лига, спечелена не от Мадри, нито от Барса, а от Атлетико.
Следващото лято дойде Кейлор Навас, за да се опита за пореден път форсиране на гоненето на Икер, макар че накрая си тръгна Лопес срещу 3 млн. евро трансферна сума, но Мадрид плати заплатата му от 3,5 млн. за последната му оставаща година от договора. Анчелоти обаче довери на Касийяс вратата в Ла Лига и ШЛ, докато Кейлор трябваше да се задоволи да играе за Купата на краля, където, за допълнителен разкош, тимът бе отстранен на осминафиналите от Атлети.
И КАСИЙЯС Е ОБРАТНО В МАДРИД
Това лято, след като купи Кико Касийя от Еспаньол за 6 млн. евро и прати Касийяс в Порто, който не само не плати нищо за трансфера, а и видя как испанският клуб поема по-голямата част от заплатата на ветерана, Реал Мадрид заби гвоздея на програмата за десерт с проваления трансфер на Де Хеа. Беше писано да стане: за пореден път Флорентино искаше да поправи проблем, в който сам се е забъркал (и в който Мендеш забърка Де Хеа), като включи в цената искания от Ван Гаал вратар. В крайна сметка Мадрид щеше да плати 30 млн. евро за испанския национал и да продаде Кейлор за по-малко от половината.
Никой не се съмнява в качествата на узрелия Де Хеа, нито в това, че сделката би била за добро. След всичко споменато в началото на горния абзац обаче идването му на „Бернабеу” бе поредното лошо изпълнение на ръководството и развръзката доказва това.
„Нуждаех се от въздух”, сподели един отпуснат Касийяс при завръщането си в Мадрид, този път на посещение. „Щастлив съм и ми е изписано на лицето”, добави вратарят на Порто, чието прибиране у дома идеално съвпадна с проваления трансфер на колегата му в испанския национален отбор Давид де Хеа и този на Кейлор Навас.
Това е несъмнено последният парадокс в объркващата ситуация около вратата на „Бернабеу”. Той е сравним метафорично само със случая през 1998 г., когато Ултрас Сур причиниха хаос на вратата, тогава буквално, минути преди полуфинала в ШЛ с Борусия (Дортмунд). Изпъждането на Касийяс струва на Флорентино не само куп години, а и куп милиони на Мадрид (които щяха да са дори още повече, ако бе завършен трансферът на Де Хеа), както и няколко „трупа”: Адан, Диего Лопес, Кейлор Навас и самите Икер и Давид.
Да не говорим и че изживяната снощи гротеска петни името на Реал Мадрид и не бива да се разминава току-така. Поне на генералния директор и на спортния директор, който, в този случай, „случайно” е и президентът.
Кике Марин, „Ел Конфиденсиал”