Станимир Стоилов: Безплатно е да мечтая да чуя пак химна на Шампионската лига

Станимир Стоилов донесе историческата първа титла на Казахстан с “Астана”. Миналия юли извоюва и историческата първа победа в Европа. А тази година вече гарантира на клуба поне участие в групите на Лига Европа. Макар да чака жребия за плейофите в Шампионската лига и да продължава да мечтае дори за групите на най-комерсиалния турнир. А само преди 2 години “Ботев” (Пд) начело с Мъри удари “Астана” с 5:0... Сега, когато всички български отбори отпаднаха рано от Европа, един наш треньор си извоюва нова слава след драматично 4:3 над ХИК. Слава на сметката на Казахстан. Но разказвачът на тази приказка е българин...

- Господин Стоилов, скъси ли ви се животът при инфарктното отстраняване на ХИК? Опишете ни обстановката на стадиона в Астана след 4:3?

- След четвъртия гол в 93-ата мин имах чувството, че стадионът ще се срути. Фенове, хора от щаба, играчи – настана неописуема радост на терена. Но за клуба този успех е нещо невиждано. Отделно е и с цената на поне 5,7 милиона евро, без да броим двете ни домакинство по 30 000 души досега и предстоящите още 4 домакинства на пълни трибуни. Не знаех кой къде се радва. Целият Казахстан празнуваше с нас. Показателно е, че на домакинствата ни за първенството има по 3-4 хиляди зрители, а в Европа идват по над 30 000. Целият град, цялата държава беше зад нас. Имахме нужда от тази помощ. В Казахстан всички се радват на успехите на който и да е отбор в Европа. Нашият успех е празник за цялата държава. А колкото до моето лично изживяване на мача - аз бях в недоумение по-скоро през първото полувреме, когато владеехме изцяло играта и създавахме положение след положение, а в 41-ата мин резултатът стана 0:2 и бяхме пред отпадане. Тогава ми беше най-тежко. Трябваше да е 4:2 или 5:2 за нас. После обърнахме до 3:2 и в 70-ата мин получихме абсолютно незаслужен червен картон. Дойде и пресилена дузпа в 86-ата мин за 3:3, с която отпадахме. Но честно ви казвам, в минутите след това аз вярвах, че ще вкараме. Господ ни помогна. Но помощта идва за тези, които работят. Футболът е честна игра и се отплаща за старанието.

- Какво е чувството да пишете европейски приказки отново, този път в Казахстан?

- Винаги са ме блазнели европейските мачове. Докато ги чакам през годината, постоянно изисквам повече от играчите, отбелязвам грешките им, за да са готови. В Европа не можеш да се събудиш днес и да искаш да успееш. Знам, че моят отбор не е готов за нещо голямо, но самото класиране за групова фаза в Европа е огромно постижение.

- Хубаво е, че сте реалист, но със сигурност ви минава през ума и нова златна страница със сензационно пробиване в Шампионската лига?

- Който и да ни се падне при жребия, ще бъде фаворит. Но Давид винаги може да победи Голиат. Основните две крачки бяха направени. Най-важната дори не беше ХИК, а отстраняването на “Марибор” – отбор с класа над нас като организация и развитие. Но пък мечтите са безплатни. Ще съм изключително щастлив да чуя химна на Шампионската лига за втори път след пробива с “Левски”.

- Къде бихте поставил победата и отстраняването на ХИК сред вашите успехи?

- Аз съм имал по-важни мачове – стигал съм ?-финал за УЕФА и съм бил в групите на Шампионската лига с „Левски”, но този мач беше рубикон – да разберат футболистите, че това е пътят. Да осъзнаят, че грешките, които им посочвам ежедневно не са плод на мои амбиции да се заяждам. Казвам проблема, за да го изчистваме. И да не се налага постоянно да ги изцеждам, за да постигнем резултати, а те самите да свикнат с високите цели.

- Преди 2 години бихте „Астана” 5:0 с „Ботев”, но после направихте казахския клуб шампион, а сега го вкарахте и в групите на евротурнирите. Да не ви предложат скоро гражданство и специален орден в Казахстан?

- Процесът на успеха е взаимен. Не искам да отличавам някого или конкретно себе си. Клубът се развиваше през тази година и два месеца. Създаде се ред, организация, дисциплина. Заслугата на първо място е на ръководството, после идват играчите и треньорите.

- Не ви ли боли, че българските отбори отпаднаха рано-рано? Сега в урната на поставените и евентуален ваш съперник можеше да бъде “Лудогорец”...

- Жалко е. И на мен изобщо не ми е приятно тук да ме разпитват вярно ли е, че всички български отбори са отпаднали в най-ранната фаза на квалификациите. За мен като българин щеше да е хубаво да срещнем български отбор в Европа. И да, това можеше да е на прага на групите в Шампионската лига. Но всичко е заради нашата криворазбрана действителност, която дърпа футбола ни надолу. Трябва да разберем, че основните ни проблеми са работа, изисквания, ред и дисциплина – в играта, в организацията, в отношението към медии и фенове. А при нас извеждаме за основни проблеми топката, космоса, терена, съдиите... Не гледаме, че във фаза защита сме на ниво на тези, които тепърва ще се борят да участват в предварителните кръгове на евротурнирите. Изключение правеше “Лудогорец” в предишните 2-3 години, когато наблюдавахме много добра игра и организация и в защита, и в атака. Но проблемът си остава – искаме да гоним спешни резултати. Дори с цената на затваряне с 10 човека и ритане напред с надежда за евентуално покриване, вместо да се изгражда стил. Ние гледаме да излъжем футбола и резултата, за да не се вика “оставка”.

- Вероятно най-голямата ви болка за България е разрушаването именно на организацията като клуб в „Левски”, създадена по ваше време с Наско Сираков?

- Това трябва да е болка за всеки левскар – че беше разрушена основата. А конкретно за Европа най-големият проблем е, че бе допуснато да се случи пълен срив на коефициента за евротурнирите. Той беше 38-39, което ти гарантираше дори в плейофа за Шампионска лига да срещнеш отбор като „Астана” или „Шкендербеу”. Трагедията е, че беше докаран до 3-4. И сега големият въпрос е кой ще се нагърби с трупането на точки? Защото развитието изисква време – една година отпадаш в трети предварителен кръг, другата – в четвърти. После да те покрие и късметът, за да влезеш отново в групи. И тогава да започнеш да градиш над онова, което беше пропиляно.

Найден Тодоров, "24 часа"

Още от Футбол свят

Виж всички