Как Коку е на път да последва Пеп и Луис Енрике

След трудна първа година като треньор, с проблеми далеч не само на терена, Филип Коку доказа уменията си във втория си сезон, извеждайки ПСВ Айндховен до първата му шампионска титла от седем години насам. Това, че го стори с биене на два клубни рекорда по точки (88) и победи (29) в 34 мача, само добави към блясъка.

Винаги е изглеждало, че един ден Коку ще води отбора след два престоя в него като играч.

НЕИЗБЕЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Веднага след приключването на професионалната си кариера на футболист в Ал Джазира през 2008 г. Коку започна треньорски курсове и трупаше опит в академията на ПСВ. В следващите години бе помощник в мъжкия тим – роля, която изпълняваше и в националния на Холандия при Берт ван Марвейк.

Както Франк де Бур в Аякс, Коку чиракува, преди да стане старши треньор. През 2012 г. застана временно начело на ПСВ и дори спечели Купата на страната, ала после се върна в тима за юноши до 19 години. Мнозина подозираха, че е само въпрос на време пак да поеме мъжете и това стана през лятото на 2013 г. Предвид впечатляващото му минало на играч и отлична подготовка като треньор хората се чудеха какъв ще е моменталният ефект от назначението му.

Денис Бергкамп, играл с Коку в националния, каза пред седмичника „Voetbal International”, че ясно е виждал определени треньорски умения у съотборника си още навремето на терена: „Още тогава си личеше в отиграванията му, а това е добра поличба за кариера на пейката.”

Усещането на Бергкамп се оказа вярно: „Бяхме в една група на треньорските изпити и деляхме стая в седалището на холандската федерация, така че доста се виждахме. С идеите и бележките му се забелязваше, че вижда тактическите елементи на играта на високо ниво и като треньор. В това направление можете да го сравните с Франк де Бур в Аякс. Не ме изненадва доброто представяне на Коку.”

УПЛАХАТА

Коку получи признание за постиженията си в ПСВ, вземайки наградата „Ринус Михелс” за Треньор на сезона в Еередивиси. Признание също за започнатия проект в клуба: Коку се зарече при назначаването си да наложи нова политика с особен фокус върху внедряването на младите играчи.

Отне обаче време методите му да дадат плод. Първата му година не бе никак лесна: ПСВ се свлече до 10-о място след 16 кръга, медиите критикуваха тактиката му и се чудеха дали е способен да предаде вижданията си на своите играчи. Клубът обаче запази вяра у него и през втората половина на сезона се видя подобрение със завършек на 4-то място.

Сезонът все пак бе труден, най-вече заради тревожни лични обстоятелства. След болка в гърба Коку отива на рутинен скенер в болница. Докторите откриват тумор. Опериран е скоро, а лекарите откриват, че туморът е доброкачествен. Възстановяването му отнема няколко месеца и пропуска остатъка от сезона.

ШАМПИОНСКА ТИРАНИЯ

Веднъж щом започна новият сезон, Коку поднови започнатия година по-рано проект. В началото представянето на отбора е пестеливо, ала постепенно се виждат знаци на оформянето на здрав и труден за побеждаване колектив. Пристигането на Андрес Гуардадо, превърнат успешно в опорен халф, се оказа ключово. Мемфис Депай и Джорджинио Вейналдум блеснаха напред, а Луук де Йонг вкара 20 гола. Всичко това допринесе за отличен сезон с твърде убедително спечелена титла – 17 точки преднина пред втория Аякс.

Коку е хвален за познанието си за играта, макар отборът му да е критикуван за донякъде консервативния си стил, основаващ се на контраатаки. Треньорът обаче отбеляза пред „Voetbal International” преход към по-доминираща игра по време на миналия сезон: „Подобрихме се в сравнение с предната година и можем да пресираме високо, което значи преместване на последната защитна линия леко напред.”

ОБУЧИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Коку постоянно търси начини да подобри механизмите на работа на своя отбор и същевременно самия себе си. Когато се изправи пред труден период с ПСВ, се консултира с опитния Хуус Хидинк и го помоли да заеме ролята на съветник в щаба му. Това показа откритостта на Коку към мнението на други и възхитителна готовност да се учи.

Понякога го смятат за стоик, задето не показва достатъчно емоции в добри и лоши мигове. Това обаче може да се сметне и за сила, тъй като осигурява стабилна личност за опора на тези около му.

Бергкамп смята, че характерът на Коку пасва на работата му на треньор: „Излъчва спокойствие и това е важно. Идва му отвътре, здраво е стъпил на земята. Така може да се съсредоточи върху силните си страни и да се докосне до играчите по точния начин. Не се паникьосва бързо, без значение какво напрежение му се стоварва.”

„Към момента не мисля за това – коментира въпроса Коку през януари пред „Марка”. – Млад съм и най-важното е да успея в ПСВ. Имам още четири години от договора и много какво да правя тук. Не съм се разбързал.”

Артур Ренард, FourFourTwo