Салинас: Стоичков се прави на сърдит, но всъщност е много сърдечен
Легендарният нападател на "Барселона", "Атлетик" (Билбао) и испанския национален отбор Хулио Салинас даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт по TV+. Той участва в един от паметните мачове за българския футбол. Вкара гол при победата на "Барселона" с 4:2 над ЦСКА на "Камп Ноу" в полуфинал за КНК, когато два пъти се разписа Христо Стоичков и Кройф каза: "На всяка цена искам този с номер 8"!
- Сеньор Салинас, колко фланелки на Стоичков сте събрали и по какъв повод ги колекционирате?
- Да, взех му фланелките, но не са за мен. Разбрах, че Христо е в Барселона и веднага му се обадих с мисия. Брат ми прави голяма колекция. И има общо над 600 фланелки на звезди.
- Кои са най-ценните му фланелки?
- О, това е наистина голяма колекция! Не знам точно, но има трофейни екземпляри - на Марадона, на Меси, Зидан, Касийяс, Шави. Липсваше му фланелка на Стоичков до днес. Но вече я има. Има в колекцията фланелка на носител на "Златната топка“. Много е ценна, защото е на един от най-великите играчи в историята. И освен това и голям мой приятел. Затова и като му се обадих казах: "Омбре, няма как да липсва твоя фланелка в тази колекция!“.
- Помните ли първата си среща със Стоичков?
- Не точно. Но си спомням, когато той пристигна по време на лагера ни в Холандия. И тогава още не говореше испански.
- А помните ли мача, който играхте срещу него? Ще ви припомним. ЦСКА –"Барселона“ на "Камп Ноу“, в който вие вкарахте един гол, а Стоичков два...
- Да, да. Хубаво е, че ми го припомнихте. Беше мач от европейските турнири. Аз обаче искам да кажа друго. Мисля, че хората не познават Стоичков. Познават само футболиста, играча...Всички знаят, че той е бил един от най-добрите играчи, минавали през "Барселона“ и най-добрия футболист на България. Но като човек какъв е? Това много привлича вниманието. Защото мисля че външните хора, тези които не са били близо до него, не знаят какъв всъщност е той. А той наистина е страхотен пич. Невероятен човек. Много често той се прави на наперен, сърдит и намръщен, но всъщност вътре в себе си той е много сърдечен. Точно това си спомням, когато го видях за първи път, когато пристигна в Холандия, защото дойде, а все още не говореше и дума испански, а веднага стана приятел с целия отбор – много бързо. Адаптира се перфектно и не само към играта ни, но и в личен план. Контактуваше ежедневно с всички нас.
- Помните ли какъв беше Стоичков, когато "Барселона“ го купи? Повече уплашен или повече амбициозен?
- Когато пристигна в Холандия, го сложиха да е заедно с капитана Бакеро в една стая, за да може малко да го научи да говори испански. И той много бързо го научи на основни неща. Много бързо се вписа в отбора. Интегрира се безпроблемно. Участваше във всичко. Например имахме групичка от отбора, която играехме на карти. Той много бързо започна да играе карти с нас. По онова време още нямаше мобилни телефони и всички тия джаджи дето ги има сега около нас. Нито видеоигри, нито интернет... Играехме на карти, на шах, на "Не се сърди човече“ дори. И той участваше на всички фронтове като играеше с настройката, че няма как да не спечели.
- Вие сте баск. Имате две титли с "Атлетик" (Билбао) и четири с "Барселона”. Какъв се чувствате повече баск или каталунец?
- Ами аз съм каталунски... баск. Наистина. По рождение съм баск. Роден съм в Билбао. А в Каталуния съм вече от 22 години. Жена ми е каталунка, децата ми са каталунци, аз работя в Каталуния. Затова се чувствам каталунец. Не се отричам от баските си корени. Затова казвам, че съм каталунски баск и съм и от "Атлетик“, и от "Барса“. Много пъти приятели от Билбао ми се сърдят по тази причина, но какво да се прави. Говоря вече каталунски, макар и все още слабо. Разбирам се с хората, дори и по телевизията давам интервюта на каталунски. Затова мисля, че спокойно мога да кажа и че се чувствам каталунец.
- Бихте ли сравнили дриймтима, който стана европейски клубен шампион през 92-ра, със сегашния отбор с Меси, Суарес и Неймар?
- Ще кажа нещо ... ще кажа нещо сега. Ясно е, че този отбор сега спечели всичко и е много добър, но нека си припомним, че по онова време можеха да играят само трима чужденци. Ние имахме тримата най-добри: Куман, Стоичков и Лаудруп. После в края дойде и Ромарио, когато разрешиха да има четирима. За една година... Ако при нас беше Меси например кой от двата отбора би бил по-добрия? Защото според мен в настоящия тим разликата я прави Меси.
- По ваше време в Испания играеха и други български футболисти. Спомени и впечатления от някои от тях?
- - Много класни футболисти са българите, да. Аз съм играл с двама – с Емил Костадинов в "Депортиво" (ЛаКоруня). Страхотен беше Любо Пенев, който беше лидер във "Валенсия“. И, разбира се, Стоичков, който според мен беше най-добрия. Сега нямате в Примера подобни големи фигури. Повече са аржентинците, бразилците, но тогава безспорно имаше много маркови български футболисти. И националния ви отбор също беше много силен. Неслучайно на световното през 1994 г. се класирахте преди нас. Българският отбор тогава беше много опасен съперник.
- Спечелили сте много купи, но сигурно КЕШ от 92-ра година е най-важната? Коя бихте поставил на второ място? С Ла Коруня, с Билбао?
- Да, купата от 92-ра наистина беше най-важната, защото все пак си европейски шампион. И беше много трудно да се направи. Регламентът позволяваше да имаш само трима чужденци и затова отборите в цяла Европа бяха много по-равностойни. Сега разликата между "Барселона“, "Мадрид“, "Байерн“ и другите е много по-голяма. Преди можеше всеки да те отстрани. Мисля, че онази купа беше началото на това, което представлява днес отборът и клуба на "Барселона“. На второ място бих сложил триумфът в турнира за Купата на националните купи, защото в края на краищата пак става въпрос за европейски трофей. И за мен те са по-важни от спечелването на вътрешния ни шампионат.
- Кой е любимият ви гол?
- Мисля, че почти винаги най-сладки са головете, които вкарваш на финал. Спомням си такъв гол срещу "Реал" (Мадрид) във финала за Кралската купа и също във финала за Купата на националните купи.
- Вие сте на девето място във вечната ранглиста на голмайсторите на испанския национален отбор. Завиждате ли, че в последните години отборът ви спечели много, а по ваше време не успя? И защо стана така според вас?
- Имахме тогава много добър отбор. Испания по принцип винаги е имала добър отбор. Винаги. Но все нещо не ни достигаше, все нещо лошо ни се случваше по една или друга причина. Дали ще е гаф на съдията, дали ще е липса на късмет. Не го казвам за оправдание, но някак си знаехме, че винаги щом дойдат четвъртфиналите ще ни пратят обратно вкъщи. Мисля, че сегашното поколение би дузпата на това проклятие. Сега вече ни уважават много повече. В момента мисля, че по престиж и уважение от страна на съперниците минаваме Германия и Бразилия дори. Но пак казвам: Испания винаги е имала добър национален отбор!
- Докъде ще стигне Испания на Европейското във Франция?
- Мисля, че Испания е фаворит. Ако се огледаме на световно ниво и потърсим кои са отборите, които са по-добри от Испания...няма да ги намерим. Испания е фаворит на първо място, защото вече спечели две поредни титли на Европа. Вярно е, че на световното се провалихме, но аз гледам отбора, гледам как играят, гледам как се класираха...Наблюдавам възможните съперници и наистина мисля, че сме фаворити. Друг е въпросът, че във футбола може да се случи всичко. Ако един мач не ти се получи и си адиос... Ако не успееш да елиминираш съперник, който видимо играе по-слабо от теб, си пътник. Това е футболът.
- Съгласен ли сте, че в световен мащаб постът централен нападател позагуби своята харизма? Централните защитници ли са причината?
- Ако огледате всички отбори в Европа трудно ще намерите двама централни защитници по-добри от Серхио Рамос и Пике. Поотделно може да не са най-добрите, но е факт - "Манчестър Сити“ иска да купи Пике, защото Пеп Гаурдиола отиде при тях като треньор. По отношение на двойка централни защитници не мога да намеря по-добра. За мен в тандем те ще са идеалната двойка бранители.
- Мнозина смятат Гуардиола за най-добрия треньор в света. Как бихте го обяснили, като бивш негов съотборник?
- За да познаваш добре работата на един треньор трябва да си вътре в отбора, в съблекалнята. Когато гледаш отвън, съдиш само по резултатите. Но е ясно, че за да печелиш титли, трябва да си в отбор от ранга на "Барселона“. Доказателството за това е че "Барса“ печели наред независимо дали е с Гуардиола, Луис Енрике, Тито...С това поколение футболисти, с Меси и компания "Барса“ ще печели независимо кой е на кормилото. Но, все пак, на мен ми се струва, че Гуардиола е едно стъпало над всички останали. Това го казвам въз основа на това, които съм видял отвън. Като постановка на игра от една страна и от това, което чувам като мнения от футболистите от друга. От всичко това именно вадя заключението, че той е едно стъпало по-високо от останалите.
- Последен въпрос. След около месец Христо Стоичков навърши 50 години, а на 20 май се очаква неговия голям шоу мач в София. Какво е вашето пожелание?
- Де да можех и аз да навършвам ...50! Моите години са доста повече – 53. Така че вече съм минал през този юбилей. Мисля, че на 20 май Христо ще направи мач в деня, на който спечелихме КЕШ, ако не бъркам. Много обичам Стоичков, признавам. Мисля и че съм бил от хората, с които той беше най-близък в "Барса“. Много го ценя и винаги съм му желал всичко най-добро във всяко едно отношение. Затова много му се радвам, че му вървят добре нещата, че е много успешен като телевизионен анализатор в Маями. Със сигурност мачът му ще е супер, защото знам - той трябва само да вдигне слушалката и всеки играч в света ще поиска да участва. Мечтая си да ми се обади и да ме включи сред приятелите си за този мач. Спомням си моите 50 години – направиха ми страхотен купон и се надявам от сърце и при него всичко да е супер!
Снимка: "Марка"