Андрей Жеков: Никога не съм мислил, че ще стана треньор

Липсата на фенове може да се окажа плюс за нас, смята бившият национал

Андрей Жеков, който доскоро бе част от националния отбор, вече свиква с новото си поприще на треньор в клуба на сърцето си – Левски. 35-годишният разпределител обаче силно желае в най-скоро време да може да помага на тима и на игрището. Той се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт” преди срещата на сините с Монтана днес.

Г-н Жеков, вече почти месец сте треньор, свикнахте ли с новото начинание?

- За мен е различно от самото начало, защото не го приемам като нещо окончателно, а по-скоро временно. Надявам се скоро да заиграя пак. Опитвам се да бъда сериозен, да подхождам така, както и в кариерата си като спортист. Старая се да бъда професионалист, да си върша работата, доколкото мога. Но имам идея и да поиграя още.

Спомняте ли си първия ви месец като играч? Ще можете ли да направите кратка съпоставка между тогава и сега?

- По-скоро не. Първите ми дни като професионален играч бяха преди 20 години, около 1996-а. Много по-различно е. Когато си на игрището, се стремиш, още повече в ранна възраст, да се подобряваш и да учиш. Не е казано, че като треньор знаеш всичко, но си по-ограничен, можеш само да предадеш нещо или да посъветваш. Вътре на игрището с нищо не можеш да помогнеш.

Повечето спортисти, като заемат треньорска длъжност, казват, че е по-трудно и отговорно. Вие така ли смятате?

- Не бих казал, че е по-отговорно. Аз и като състезател съм се старал да нося отговорност, но бих казал, че може би е по-трудно, защото много неща зависят от теб. Да подготвиш отбора, да го насочиш как да играе, да даваш напътствия, когато говорим за професионално ниво. Но идва моментът, когато, като започне мачът, и тогава ти си дотам, не можеш да промениш нищо. Може би затова ролята на треньора е по-трудна, още повече в моя случай, когато доскоро бях състезател, а сега съм сам и нося цялата отговорност.

Преди да приемете тази длъжност, мислили ли сте, когато кариерата ви приключи, с какво искате да се занимавате?

- Да ви кажа честно, никога не съм мислил, че изобщо ще стана треньор. Мислил съм, ще играя, докато мога, но не и това. Така се стекоха обстоятелствата, просто получих възможност да си бъда вкъщи и в отбора, в който прекарах много години, преди да изляза в чужбина. Надявам се здравословното ми състояние да позволи да играя, да тренирам момчетата, да се събера със старите приятели, съотборници и така. 

Предстои ви мач с Монтана, липсата на публика ще ви се отрази ли по някакъв начин?

- Не е приятно със сигурност. Но пък ако погледнем от другата страна, мачът с Добрич, а и този в Перник, имаше много хора в залите, а ние започвахме плахо, така че липсата на привърженици може да успокои тима и да започнем без напрежение. Дори и пред собствена публика хората си имат очаквания и това тревожи момчетата. Може да ни е в плюс, но само дотам. Иначе е много неприятно, аз не съм играл без публика и не знам. Тишината, и само се чуват съдийските сигнали. Но дано да е за последно.

Седмица по-късно пък е дербито с ЦСКА, може ли то да се окаже решаващо за мястото в плейофите?

- Със сигурност, гледайки позицията на ЦСКА, а и нашата. Лично аз си мисля, че ако загубим един мач, нещата за нас се усложняват. Още от първия ден знаем, че основната ни цел беше да минем пред Перник, защото последният отпада. Тимът е „опрян до стената“, а всяка загуба ни отдалечава от плейофа и ни приближава към изпадането. Двете поредни победи ни донесоха малко успокоение, но тепърва идват тежките мачове. С Монтана - отбор, който е фаворит да играе финал, поне в моите представи. С ЦСКА, въпреки че е на 8 място. Това е клуб, който има много млади и талантливи играчи, а и опитни състезатели, не бива да се изхожда от това, че е на тази позиция. Тежки мачове имаме и с лидерите Нефтохимик, Марек, Разлог също са много сериозен противник, после с Тетевен. До края програмата ни е сериозна.

Във волейбола остана единственото „вечно дерби“, има ли някакъв по-различен заряд за вас?

- Това за вечното дерби между Левски и ЦСКА е създадено като някакъв „мит“. Сега ако кажа, че един от най-добрите ми приятели играе в ЦСКА и прекарваме цяло лято заедно. Какво? Ще излезем на терена и ще водим война ли? Абсурд, просто един мач. Както и в Левски, така и в ЦСКА има хора, с които съм играл, като Христо Цветанов например. Със сигурност за феновете има по-различен заряд, но за нас е просто мач, в който излизаш и се опитваш да играеш по-добре, за да победиш.

Паулина АНДРЕЕВА, "Тема Спорт"