Нюкасъл вече не е посмешище и „виновникът” е Бенитес
В работата на английския спортен журналист има поне една гарантирана колонка на сезон – тази, в която свободно ще раздаваш удари срещу Нюкасъл Юнайтед.
Неминуемо ще има някой толкова нелеп епизод на „Сейнт Джеймсис Парк”, че ще ти даде възможност да освободиш перото си и да излееш поток от стрели без всякакъв страх от ответен удар.
Защото знаете ли – има някои клубове в английския футбол, които просто не могат се задържа извън челата и водещите заглавия. По всички грешни причини. А Нюкасъл се превърна в чудесна боксова круша през годините.
В кариерата на пишещия тези редове едни след други се редуваха нови глави от умопомрачителни истории. Да вземем случаен пример с предишното изпадане на Туун Арми в Чемпиъншип: не един, не двама, а трима мениджъри опитаха да спасят сриващия се сезон – ето за какво качество материал ви говоря!
Да, Кевин Кийгън подаде оставка, Джо Киниър напусна заради здравен проблем, а Алън Шиърър бе спуснат с парашута да спасява потъващия кораб. Изправени срещу вълна от протести на феновете и странни ръководни назначения (Денис Уайз отговаряше за рекрутирането на играчи), „свраките” се лутаха от едно бедствие към следващото.
Оттогава насетне видяхме и други великански унижения. На терена особена връхна точка бе поражението за Купата на Англия от дебютанта във Футболната лига Стивънидж. Това бе голяма забава. Извън игрището пък видяхме преименуването на „Сейнт Джеймсис Парк” в „Спортс Дайрект Арина” – останалата част от футболния свят добре се посмя на това. А още по-добре се посмя, когато водещият шегобиец на клуба Киниър дори не можа да произнесе името на тогавашния си директор: името е Дерек Ламбиас, Джо, не Ламбийзи.
Гаф бе направен и със сделка за спонсорски надпис върху фланелките, като фирмата за бързи кредити Уонга бе привлечена, за да посрами иконичните черно-бели екипи. А на този фронт нещата станаха и още по-велики, когато звездният нападател на отбора Папис Сисе отказа да носи тази фланелка с този надпис заради… религиозните си вярвания.
На мениджърския пост имаше толкова пристигащи и заминаващи, че не могат да бъдат изредени всичките по памет. Последният – Стийв МакЛарън, получи възможност да си удължи договора с осем години. Вместо това остана осем месеца. Просто блестящо!
А феновете, когато не „стреляха” по директорската ложа (за да сме честни, често с напълно оправдателна причина), пускаха юмруците си срещу… полицейски кон.
Един уважаван мъдрец в нашата професия ми бе казал, че вече няма нови истории във футбола. Той очевидно не е прекарвал много време на Тайнсайд.
А сега какво стана? Къде са протестите на феновете? Къде е гневът към управата? Къде е бедствието на игрището?
Всичко е „по вина” на Рафаел Бенитес. Най-накрая собственикът Майк Ашли назначи мениджър, който е на върховото ниво във футбола. Дори и да не вярвате напълно в Чудото от Истанбул, трудно ще оспорите, че задачата му в Челси бе нещо по-малко от свръхтрудна, а той я изпълни блестящо. Валенсия? Същото. Наполи? Същото. Интер и Реал Мадрид? Недостатъчно време за работа.
Бенитес заслужава огромно признание за показаното мъжество да поеме роля, която бе особено тежка за колегите му в занаята. Особено след изпадането в Чемпиъншип, когато Бенитес заложи цялата си репутация на карта.
Феновете, които явно са достатъчно съобразителни да видят това, го приеха в сърцата си на мига. Испанецът е като щит за борда срещу всеки недостатък. Все пак заслугата е тяхна, след като осигуриха този мениджър, а лятната работа на трансферния пазар бе подредена и разумна. Никой от рекрутиращия щаб не ровеше из страниците на англо-френския речник, за да намери превод на „Добре дошъл в Нюкасъл, дружке мила моя!”.
Изведнъж „черно-белите” екипи се изпълниха със съдържание. Добрите резултати се трупат с учудващо постоянство. Затова, много „благодаря”, сеньор Бенитес! Ама много „благодаря”! Вие отнехте едничката сигурна колонка, когато няма нищо друго за обсъждане, когато останалата част от страната можеше да отвори тези страници и да се посмее на последната проява на хаоса. Е, вече не може.
Благодарение на Бенитес слънцето отново пробива през облаците на Тайнсайд, давайки на всички ни късче от представата каква фантастична добавка към английския футболен елит би бил Нюкасъл. Наистина!
Нийл Моксли, „Дейли Мирър”