16-годишно българче си проправя път в големия футбол с отбора на Унион (Берлин)
16-годишно българче си проправя път в големия футбол с отбора на Унион (Берлин)
24 окт 2016 | 09:15
3910
0
Големите мечти изискват големи жертви! А реализирането във футбола е блян, който милиони деца по света преследват. У нас не е по-различно. Много малчугани от най-ранна възраст тръгват по трудния път, който не им дава гаранция, че ще ги отведе на мечтаното място – може и да стигнат до върха, но е напълно възможно и да приключат в подножието му като поредния пропилян талант. С много труд, упорство, лишения и не малка доза късмет обаче, тези, които наистина искат да покорят върха, ще успеят. Едно от нашите деца, устремило се към футболния Еверест, е 16-годишният Антоан Вълчев. Продукт на школата на Черно море, днес талантът от Варна си проправя път към големия футбол като играч на германския Унион (Берлин). Младият полузащитник е част от отбора до 17 години, като от началото на настоящия сезон се състезава в Бундеслигата за съответната възраст. „Започнах да тренирам на 6 години в Черно море. Миналото лято се откри възможност да замина на проби в Германия – в състава на Унион (Берлин). Бях одобрен и ми предложиха да премина официално в отбора. Това бе една сбъдната мечта за мен“, споделя пред Sportal.bg Антоан.Нов отбор, ново място, непознати хора и език, който не говори. Началото е трудно и мнозина от нашите таланти, включително и тези, които са отишли като доказали се вече у нас футболисти, срещат огромни проблеми при адаптацията си. „Не предполагах, че ще ми бъде толкова трудно – сам, далеч от семейството си, без приятелите си, в една непозната за мен страна, чийто език не разбирах. Настоящият състав на Унион до 17 години е сформиран отдавна и като цяло момчетата трудно допускат някого до себе си. В началото не пропускат да ти кажат, че си сбъркал, вместо да те подкрепят. В един момент се замислих дали не е по-добре да се върна обратно в България. Благодарение на моето семейство успях да преодолея този неприятен период и сега се радвам, че съм част от колектива. В момента Унион е моето ново семейство“, признава със задоволство 16-годишният талант. Дали обаче само в отношението се крие разликата между Германия и България? „Методите на работа с подрастващи тук са много по-различни от тези у нас. Клубът наблюдава всички свои футболисти не само в тренировъчния процес, но и в образователния. Изискванията спрямо него са строги. Не се допуска играч да има нисък успех и отсъствия. Ако пък такива са налице, той може да бъде отстранен временно от отбора, без да има каквото и да е значение представянето му в тренировките и мачовете. Агресията е недопустима както в редиците на отбора, така и извън него. Начинът на живот, общуването със семейство и приятели, действията извън терена също са от голямо значение за ръководителите в Унион“, разказва още Антоан. „Самата подготовка също е много по-различна от тази в България. Тук всяка тренировка се записва и два пъти седмично се прави кратък разбор. Показват се грешките, обсъждат се, след което се работи, за да се изчистят. Отборът има четирима треньори – старши, помощник, кондиционен и фитнес инструктор, а всеки футболист разполага с индивидуална фитнес програма. Унион разполага с две бази, в които има 3 изкуствени и 4 естествени терена, както и стадион за официалните мачове. По време на подготовката имаме двуразови тренировки, като след първата ни се осигурява храна и място за почивка. След като започне първенството, тренираме пет дни в седмицата по веднъж“, допълва още 16-годишният полузащитник. На кого обаче дължи най-много за развитието си, за какво мечтае и какъв съвет ще даде към по-малките от него, които все още се боят да направят първата крачка и опитат късмета си зад граница. „Дължа много на семейството си и двама от моите треньори в Черно море – Радослав Боянов и Тодор Марев. Сега се чувствам щастлив в Унион. Началото не бе леко, но с много труд, лишения и вяра нещата се подобриха. Целта ми е да получа предложение за договор с мъжкия отбор и да заиграя в близко бъдеще в професионалния футбол. Съветът ми към всяко едно момче, решило да се посвети на най-великата игра, е да не се предава, независимо какво се случва, и да преследва мечтите си докрай. По пътя нагоре ще има много лишения в името на футбола и то трябва да е готово за тях!“