Невяна Владинова - нежната сила
Невяна Владинова е известна в спортните среди като гимнастичката с желязна психика. Тя е на 22 години, висока е 1.66 сантиметра, зодия Риби, изящна е като Андерсеновата Ида, но има увереността на роден боец и победител.
На Летните олимпийски игри в Рио беше единствената българска представителка в индивидуалната надпревара в художествената гимнастика. Класира се на 7-мо място и това е най-доброто ни представяне в тази категория от три олимпиади насам. Невяна е родена в Плевен. На 11 години идва в София и заживява без родителите си на общежитие на Герена.
Сама решава да се състезава индивидуално и не се страхува да носи цялата отговорност. Липсата на каквото и да е колебание в отговорите и поведението на Невяна респектира и доказва, че силата на духа често расте в нежна опаковка.
Изключително уверена, но не болезнено амбициозна, рационална, но по детски чиста, Невяна обещава да бъде повод за гордост на българите и след Олимпиадата в Рио.
В ежедневието си Няня, както й викат у дома (така я е наричала сестра й, когато били малки), се облича спортно-елегантно - дънки, кожено яке, кецове. Казва, че в дрехите, с които я е облякла стилистката ни, се чувства в своята кожа - точно неин стил.
Заради строгия си режим „от залата вкъщи и обратно" и редките излизания има много рокли и обувки на висок ток, които просто си стоят в гардероба и чакат реда си да бъдат представени.
- Помниш ли първия път, в който влезе в залата за тренировки?- Помня го много ясно, бях на 6 години. Всичко ми се стори много интересно, само треньорките малко ме уплашиха, защото в началото са още по-взискателни. Все пак строгият ред и дисциплина са нещо ново за едно малко момиченце.
- Художествената гимнастика мечта ли ти беше или амбиция на родителите ти?- Всичко стана само и единствено по мое желание. Разхождахме се с майка ми в центъра на Плевен и срещнахме тогавашния отбор по художествена гимнастика. Майка ми познаваше треньорката, защото и тя е тренирала като девойка. Всички носеха уредите си, най-силно впечатление ми направиха обръча и бухалките. Веднага щом се прибрахме, казах на мама, че искам да играя с тези уреди. Първоначално тя каза „не", защото се притесняваше моето начинание да не изглежда като продължение на нейна недоразвита мечта. Цяло лято й се молих и накрая тя ме вкара в залата. Отначало малките деца тренират само с въже и чак на третата година се включват другите уреди, така че почаках доста време, докато започна да тренирам с мечтания обръч.
- На 11 години се отделяш от родителите си в името на гимнастиката.- Беше много трудно в началото, майка ми идваше често да ме вижда и да ми помага. Но животът с още десет момичета на моята възраст беше весел и забавен, преди всичко. От този момент досега, всеки ден съм в залата по 12 часа без неделя. Подчиних се изцяло на гимнастиката и това с ходенето по кафета с приятели като тийнейджърка го пропуснах.
Цялото интервю може да прочетете в