Смисълът на YNWA и човечността, която срива граници

Във време, в което все повече хора се колебаят в смисъла на премахването на границите и в ползата от социалните медии, една чистосърдечна проява на човечност опровергава поне част от съмненията им. Това е историята за едно момче от България, което живее в САЩ и предава нататък изпълнената си мечта към друго, изпаднало в огромна беда, момче в Англия. История за споделяне с непознатия, за съпричастност с болния и за сриване на граници – действителни и духовни.

Тя започва, когато на 24 август т.г. 20-годишният Велиян Михалев отива с фланелка на Лос Анджелис Галакси на крака при своя идол Стивън Джерард в хотела, където е настанен отборът му при визитата в Чикаго за мач. Момъкът живее от една година във Ветровития град и няма търпението да дочака изпълнението на над десетилетната си мечта да се докосне до Капитана, олицетворяващ всичко най-добро в съвремието на Ливърпул – любимия клуб на Велиян. Вечерта е твърде далеч като време, стадионът е твърде далеч като разстояние. Ще бъде още тук, още сега!

Когато Джерард се появява пред хотела да се снима с феновете, да раздава автографи и да размени по няколко думи с хората, Велиян е подготвен с фланелка с №8 на Галакси. Следва кратък разговор и снимка с легендата, после поставяне на подпис върху екипа. Нещо толкова кратко, а същевременно толкова голямо. Защото е най-големият ден в живота на едно момче.

Споменът от тази среща е най-драгоценната светиня в дома на Велиян в Чикаго. Докато не вижда на две места из Фейсбук снимки на болен юноша на име Къртис Алън, който е фен на Ливърпул и Джерард. Нещо пали Велиян отвътре и той стига до извода, до който не стига цял живот мнозинството от заслепени от блясъка на намиращите се само на ръка разстояние удоволствия и забавления на съвременния свят – че изпълнената мечта, колкото и да е огромна, не струва нищо пред споделената.

Пише на познато на Къртис момиче с молба за повече информация за него. Научава, че той е едва на 16 години и иска да бъде футболен треньор, дори е приет в спортен колеж, но болестта го е повалила. Следва последният, решаващ за Велиян въпрос: „Харесва ли Ливърпул? Харесва ли Джерард?”. Не, Къртис не ги харесва. Къртис ги обича.

Това е. Оттам насетне всичко вече е ясно: екипът с автографа на Стиви Джи ще пътува за Англия.

Е, екипът с автографа на Стиви Джи вече стигна до Англия. Стигна до Къртис. И го развълнува така, както единствена добротата може. Начално неверие, после разтреперване, настръхване. Същото, което изпитал и Велиян при виждане на сцената. (Същото, което ще изпитате и вие, когато я видите по-долу.)

Защото да изпаднеш в беда е нещо истински красиво – това значи, че някой от някъде, дори и още да не го знаеш, вече ти е подал ръка. И никога не ще крачиш сам.